Здравко Карадачки безспорно е един от най-опитните футболисти в състава на Вихрен (Сандански). Известно време лекува контузия, но игра в последните два двубоя. Ето какво каза Карадачки в интервю за клубния сайт на Вихрен:
-Здравко, върна се на терена за изминалите два двубоя – срещу Рилски спортист и дубъла на Хебър (Пазарджик), но отново те споходи неприятна новина.
-За жалост малко преди края на първото полувреме срещу Хебър получих удар на същото място, на което лекувах травма доскоро. Излязох от игра и сега ми предстои нов медицински преглед, който ще установи каква е ситуацията. Малко преди мача с Пирин за Купата през октомври получих контузия – на пръв поглед не трябваше да е нещо сериозно, но се оказа разкъсване на подбедрица. Пропуснах три седмици и три мача, но сега за съжаление отново се контузих.
-Защо се получиха лошите резултати в някои от последните мачове, които ви отдалечиха от челото?
-Има доста фактори. Със сигурност вината е първо в нас, защото не сме успели да победим съперниците. Но има още толкова много неща – къса резервна скамейка, което дава отражение, когато ни се съберат доста мачове, а ние изиграхме още два двубоя за Купата на България и един за Аматьорската купа. Стават общо 20 от началото на сезона. Терените, на които играем, също не са в най-доброто състояние – това е ясно, но условията също влияят на контузии, на тренировъчния процес и т.н. Знаем, че те са такива за това ниво и не е оправдание или оплакване, но нещата са такива, каквито са. Добавяме, че в някои мачове нямахме късмет – например срещата с Балкан, в която загубихме с 1:3, а може би това беше мачът, в който създадохме най-много положения. Но в крайна сметка не спечелихме!
-Обезкуражаваща ли е разликата до лидера Миньор (Перник)?
-Към този момент те водят с доста точки, но ние не сме се отказали. Дори и да завършим на второ място, може би бихме имали някакви шансове за Втора лига. Спомням си, когато обявиха пандемията от Ковид, бях в Септември (Симитли) и на полусезона бяхме втори, на една точка точно от Миньор (Перник), но и с мач по-малко. В крайна сметка влязохме във Втора лига с второ място. Така че нищо не се знае. Нашата цел е да побеждаваме, в колкото се може повече мачове и да трупаме точки, за да не позволяваме на Миньор да си мислят, че вече са сигурни за Втора лига.
-Факторът домакинство и по-скоро това, че играем в Микрево, оказва ли влияние?
-Вижте, разбира се, че е съвсем друго да играеш на домакинския стадион. В Микрево теренът не е в най-доброто състояние, а това изравнява силите. На лош терен, винаги е по-лесно да рушиш играта, отколкото да се опитваш да направиш нещо стойностно. Затова нямам търпение да се върнем в Сандански, за да може да подобрим играта си, а ние ще го направим! От друга страна за феновете също не е приятно – трябва да пътуват до Микрево. Част от мачовете ни бяха в делнични дни в ранни часове… Кой ще дойде да ни гледа?!
-Загубите внасят ли напрежение в съблекалнята?
-Опитваме се винаги да се абстрахираме от пораженията и в следващия двубой да излезем напълно настроени за конкретния противник без да мислим за миналата среща.
-Лошата серия донякъде съвпадна и с отсъствието на старши треньора Наджи Шенсой. Това отразява ли се на отбора?
-Наджи Шенсой е много добър треньор, но най-вече прекрасен психолог. Знае как да ни надъха и да подбере точните думи, за да вкара още повече настроение в съблекалнята. Във футбола нещата доста се промениха. Все повече става психология, а не толкова учене на чисто техническа работа. А Наджи Шенсой е много добър точно в това…
-Каква е реалната цел пред Вихрен този сезон?
-Да бъдем максимално близо до челниците и да видим какво ще се случи през пролетта. Надявам се през зимата да се подсилим с няколко футболисти, защото имаме нужда от нови попълнения на няколко постове. А и в конкуренцията се ражда силата на един отбор.