Владимир Димитров: Нямаш ли цели и амбиции, няма смисъл да живееш! В началото не ми вярваха, но постигнахме исторически успехи

0
nesebar strumska slava 38
- -

Владимир Димитров отново е начело на Струмска слава (Радомир). С него са свързани най-големите успехи на отбора в най-новата му история – промоцията във Втора лига, четвъртфинал за Купата на България, шесто място във втора дивизия и още, и още… Ето какво каза наставникът пред официалния сайт на Струмска слава (Радомир):

-Господин Димитров, завръщане у дома. Как се чувствате отново начело на Струмска слава (Радомир)?
-Сърбят ме ръцете за работа.

-Има ли нещо различно и непознато в клуба за вас при завръщането ви?
-Няма нищо по-различно, още повече, че следях през цялото време развитието на отбора. В периода, в който не бях в Струмска слава, нито за миг не съм изпускал какво се случва, присъствал съм на всички мачове, така че обстановката ми е напълно позната.

-Какъв отбор заварвате в момента?
-Основата на отбора е от футболисти, с които съм работил. На тях и заложих за мача с Марек, което е беше нормално, защото познавам качествата им и знам какво могат. Знам, че няма да ме предадат, а това е най-важното. Колективът в нашия клуб е на първо място. Има време до Нова година да преценя кои хора ще се впишат в този колектив и кои няма да успеят.

-Заменяте на поста Анатоли Нанков. Бихте ли казали какво какво ви завеща, ако можем така да го наречем?
-Прекрасна работа е свършил Анатоли Нанков и точките на отбора го доказват. Имаше доста добри резултати, за което съм му благодарен. Заварвам отбора в добро физическо състояние. Всеки треньор си има изисквания, в това число и аз, и които ще наложа по време на работата, но наистина Нанков е работил прекрасно.

-Може би „късият“ състав е едно от нещата, върху което ще работите?
-Това нещо отдавна куца при нас. Първо – защото бюджетът ни е ограничен, но отделно от това в последно време за тези близо две години, в които не бях в отбора, не виждам да са интегрирани нови хора. Това е слабост и ще направя всичко възможно през зимната пауза хора, които смело мога да кажа, че са в състава за бройка, да не са в тима, а в него да има хора, които ще вършат работа. Няма да е лесно, но имам нещо предвид и съм сигурен, че след Нова година отборът ще бъде още по-добър.

-Накъде е насочен погледът ви – към долната половина на класирането или по-скоро към горната му част?
-Като изключим първия ми сезон в Радомир, никога не сме се борили за спасение. Спомняте си и сезона, в който завършихме на 6 място пред отбори като Локо София, Пирин Благоевград и т.н. Първата година ми беше изключително трудна и тогава погледите бяха насочени да не изпаднем отново във „В“ група. След това нещата се стабилизираха и не сме имали такава опасност. Мисля да следвам този път!

-Как успяхте да превърнете Струмска слава от малък град, какъвто е Радомир, в постоянен фактор във Втора лига за разлика от много по-големи градове, в които няма професионален, а и почти никакъв футбол?
-Ще ви кажа защо е така. Има една поговорка, много баби хилаво бебе. При нас през годините никой не ми се е месил в селекцията, кои футболисти да играят, на кои да разчитам и какво да правя. Единственият човек, който ми е помагал, е бил Кирил Николов, но извън спортно-техническата част. Имам предвид като организация и наистина ми е бил много полезен. През всичкото това време всичко съм решавал самостоятелно и съм си носил отговорността.

-Но сам знаете, че когато отборът печели, герои в повечето случаи са футболистите. Когато обаче загуби, виновен е треньорът?
-Винаги е така и аз съм казвал – аз определям тактиката за даден мач, аз определям действията на футболистите. И ако те изпълняват всичко, но загубим – съм виновен аз. Но ако те не изпълняват това, което искам, всеки трябва да си поеме отговорността.

-Остават само три кръга до зимната пауза, има ли време за някакви по-бързи промени в отбора?
-Хубавото е, че поех отбора сега, за да мога да преценя на кои мога да разчитам и с кои хора ще се разделим. За да знам отрано какви хора ще ми трябват за зимната селекция. Кой знае какви промени няма да се правят сега в оставащите кръгове. Повечето футболисти, с които съм работил, ме познават и това ни е от плюс – те знаят какво да очакват и са запознати с моите изисквания. Останалите момчета имат време, за да покажат и докажат дали ще продължим да работим заедно.

-Вие от тези треньори ли сте, който ще подходи с реваншизъм и ще освободи грубо казано половината отбор, защото е селектиран от предходния треньор?
-В никакъв случай! Никой треньор не би се лишил от добър футболист. За мен да подходиш по такъв начин е тесногръдие. Не бих се лишил от футболист, който би свършил работа. И ако имаме някакви търкания, аз съм човекът, който първи ще подаде ръка и ще се опита да изглади ситуацията.

-След добрите резултати при предишния ви дълъг престой, сега хората ще очакват нещо подобно. Готов ли сте да поемете предизвикателството?
-Аз съм максималист като човек. Преди години, когато поех отбора, в началото доста хора не ми вярваха, защото най-трудно беше да промениш психиката на футболисти, които са играли в Струмска слава във „В“ група. Ако например загубехме с 1:2 в Петрич, всички казваха – вкарахме гол, играхме добре… Това нещо обаче мен не ме устройва. Докато ако ги убедиш да си променят мисленето и ги превърнеш в лидери, изискаш максимума от тях – това е най-трудното. Така че сега в оставащите три мача, аз търся максималните 9 точки. Това е!

-В момента отборът е комфортно в средата на класирането, няма как това да не е плюс?
-Разбира се, имаме комфорта, че отборът има натрупани точки и едва ли не – всичко няма да е на всяка цена, ако стане грешка. Защото ако нямаме точки и бяхме под чертата, това изискване щеше да натовари особено младите момчета. Спомням си преди време – имаше един мач в Своге, когато бяхме притеснени, имахме доста конутзени и наказани, а ни трябваха точки. Играме супер грозно, но взехме точка. Мачът беше телевизионен и след края се извиних за грозния футбол, но казах, че целта оправдава средствата…

-Сега към какво ще се стремите? Какви са целите ви?
-Единствено към още по-добри резултати. Сега си спомням за един разговор с мой приятел. Във „В“ група отборът предимно се бореше в долната половина на класирането. През сезон 2015/2016 завършихме на 4 място и моят приятел ми каза – ти си луд, защо го правиш? Догодина всички ще очакват да си минимум трети и ако си под трето място – ще започнат да те критикуват. А аз му казах, че догодина ще бъдем първи и това стана факт! Спечелихме Югозападната Трета лига през следващия сезон 2016/2017 и влязохме във Втора лига. Един човек не надгражда ли независимо в каква сфера работи, по-добре да не работи! Това е моето виждане. Това е смисълът на живот – нямаш ли цели и амбиции, няма смисъл да живееш.

-За тези около две години натрупахте ли още опит и знания, завръщайки се сега у дома?
-По-скоро се чувствам помъдрял, защото няма човек, който да не прави грешки. Но само глупакът ги повтаря. Направих си нужните изводи, връщах си лентата със ситуации и със сигурност има някои, които не бих повторил. Въпреки че за мен пълноценно изживян живот е, когато се обърнеш назад и не съжаляваш за нищо…