Боби, спа ли спокойно? Разбра ли какво щеше да промени оставката ти… 3 дни преди мача? Или „по-добре танковете да дойдат“?

0
- -

България и светът станаха свидетели на най-срамния в историята мач на националния ни отбор по футбол! И тук изобщо не става въпрос за случилото се на терена на стадион „Васил Левски“ вчера. Там, за пръв път от много време, нещата изглеждаха обнадеждаващо под ръководството на дебютиралия като селекционер на „лъвовете“ Илиан Илиев. На кого обаче изобщо му пукаше за ставащото на самата евроквалификация? Дори само този въпрос, сам по себе си е показателен докъде ни докара ръководството на БФС! Ама, да беше само това…

Защо определяме вчерашния двубой като най-срамния е повече от ясно. Започна се с тоталните неразбории около това къде ще се проведе. София, Пловдив, Кърджали… Ошашавиха и нас, и унгарците, а и целия свят. Едва ли и най-добрите статистици могат да посочат друг случай, в който футболна федерация да е забранила достъпа на фенове до стадиона за мач на националния си отбор. Да, тук говорим за откровена забрана. И никакви тинтири-минтири с УЕФА и полицията не могат да бъдат приети сериозно. Още повече, че от СДВР вече излязоха със становище, от което и на слепците става ясно, че решението за мач при закрити врата е изцяло на БФС. Всичко това лепна огромно петно върху родния футбол, а и върху страната ни като цяло. И пак ще кажем, да беше само това…

Стигна се и до снощните безумни сцени около Националния стадион. Над 1500 полицаи и куп частни охранителни фирми бдяха за реда на… мач без публика. И какво се случи? София потъна в кръв. БЕЗУМИЕ! Станахме свидетели на откровен полицейски произвол. И всичко това, защото хората искат да изкажат на глас мнението си настоящото ръководство на БФС. Използваха се водни оръдия срещу протестиращите?! Накрая трябваше само Борислав Михайлов да се изтъпани отнякъде и да каже: „По-добре танковете да дойдат“! Позната ли Ви е репликата, г-н Михайлов? А помните ли какво се случи след това? Време Ви е на Вас! Всъщност – на вас – всички, до един!

Добре известен факт е, че в БФС може и да не са най-добрите пълководци, но пък са сред най-добрите на едни други, далеч по-приятни за сядане места. Там, обикновено, се седи до малките часове на деня. Може след снощния сполучлив мач на националния ни отбор, шефовете на родния футбол да са решили да ги посетят, да полеят равенство. Затова и не избързахме с този коментар, за да може да са се събудили и евентуално да го прочетат. Може да прочетат и всички новини по всички сайтове. Някъде между тях е и тази, че цяла България им иска оставките. Препоръчително е най-вече Йордан Лечков да ги прочете, ако все още не е разбрал кой им иска оставката. Всъщност, вече въпросът е кой не им я иска. Сещам се за едно малко населено място с един голям отбор – хегемон, ама нейсе…

Препоръчително е и големият герой отпреди 30 години на днешния ден – Емил Костадинов – да ги прочете. А не да размахва най-дългия си пръст посред нощите и да ни убеждава, че всъщност бил по-късият. На кого, г-н Костадинов, го показвате? На журналистите, на феновете, на нацията…? Достатъчно средни пръсти ни показахте за цялото си управление. Във всякакви размери. Видяхме ги всички, запомнихме ги и затова се стигна до вчерашния масов протест.

Та, Боби, наспа ли се вече? А спа ли спокойно? Защото ние не можахме! Преди срещата с Унгария говори пред колегите от БНТ. Тогава заяви: „Човек винаги може да се мисли за оставка, но с какво би помогнала тя три дни преди мача“. Сега вече разбра ли с какво щеше да помогне? Ако не си, ще ти обясним – нямаше да има кръвопролития, нямаше да се вадят водни оръдия срещу народа, нямаше София да се обърне на бойно поле, нямаше, нямаше, нямаше… Всъщност, нямаше да има и едно положително „нямаше“. Нямаше да го има безпрецедентното обединение на феновете от цяла България. Ти успя, Боби! Видяхме как фен на Левски помага на „червен“ съперник. Сигурно е имало такива случаи и между други враждуващи привърженици – на Ботев (Пд) с Локо (Пд), на Черно море със Спартак (Вн)… Браво, Боби! Браво, Боби!

А сега, Боби, оставка! Веднага! За цялостно творчество!