-
-
Тонове мастило се изписаха в последните години около бурните събития край Националния стадион „Васил Левски“ и исканата оставка на президента на футболния съюз Борислав Михайлов. Такава все още няма, макар да се очаква на предстоящия Изпълком през следващата седмица. Ако се върнем малко по-назад, на предишната „оставка“ на Михайлов, ще си спомним ясно няколко неща. Постът бе поет от вицепрезидента Михаил Касабов, но съществена промяна не настъпи. Нито в администрирането на първенството, нито в центровете на влияние във футбола, нито в останалите ръководни постове. Нещата продължиха по старому, докато Михайлов не заяви на пресконференция: „Починах си и съм готов за вас, беше ви скучно без мен, очевидно“.
Успехите на бившия вратар след завръщането му начело на БФС могат да бъдат зачислени само в личен план – със спечелването на Конгреса срещу Димитър Бербатов. А проблемите остават и продължават да се трупат. Националният отбор става редовно за посмешище, а целият български футбол в навечерието на 17 ноември претърпя непоправими имиджови щети. Страната ни очевидно изостава на такива, на които допреди няколко години се подигравахме. Българският футболист вече няма реномето на качествена стока в Европа. И още, и още. И въпреки всичко това оставка все още няма.
Още по-страшното – няма осъзнаване на вината. За признаване изобщо няма нужда да говорим. Сапуненият мехур, в който живеят в Бояна, съществува само там. Само там се виждат новите дрехи на царя. Само там усилията за добруването на футбола се виждат. Там виновни за ексцесиите в четвъртък вечер в центъра на София са подстрекателите. Там, където отговорността за пълния хаос с домакинството срещу Унгария е на СДВР или УЕФА, те просто спазват препоръките. Там, където най-важната задача е намирането на чартър, питателна храна и петзвезден хотел за националния отбор. Но Михайлов е просто лицето на една сбъркана система, която отрови футбола ни в последните 18 години, макар и със сериозно участие в нея. И тази система има нужда от спешен ремонт. Системата, която реабилитира подиграли се с футбола съдии, оставяйки ги да „починат“ за кратко и връщайки ги тихомълком отново в играта. Системата, която наказва инакомислещите за изразяване на мнение. Системата, за която „демократично“ е подготвянето на заместници. Системата, срещу която 90% от медиите не смеят да гъкнат, за да няма дърпане на уши отвисоко.
Борислав Михайлов има редкия шанс отново да ощастливи цяла една нация, като подаде оставката си, но не временно този път. Нито той, нито колегите му от златното поколение във властта ще липсват на някого като управленци. Ако изключим близките им и тези, които са имали материална облага от присъствието им в БФС.
Сега предстои да видим последния етюд от една до болка омръзнала на футболните фенове у нас постановка. Той започна с декларацията, с която в Бояна отхвърлиха да носят каквато и да е отговорност за кървавите събития в столицата. И продължава със заявка за свикване на Извънреден конгрес през следващата година. Това ще даде време за прегрупиране и подготовка. Ще се провери дали и този път бурята няма да премине. Дали ще има време за финалната подготовка на заместниците, дали ще има време за „убеждаване“ на клубовете за грандиозните планове за въздигането на българския футбол… А това няма по никакъв начин да уталожи така или иначе огромното напрежение и гняв от страна на цялото общество към бившите герои на нацията. То ще ги мрази докрай, независимо от предстоящите събития. Обратен път назад няма. Няма и да има.
Със свършеното в последните 18 години те успяха да заличат целия положителен имидж, който имаха благодарение на великото американско лято през 1994 г. Сега ще бъдат запомнени само като окопалите се във властта, при които България записа най-слабия си футболен период в историята. И единственият им оставащ верен ход ще бъде оставката. Не само верен, но и морален. Последното – за притежателите на голям такъв. Но подобен морален акт по-скоро ще бъде чужд за тях. Другият важен въпрос е предстои ли последно 10, ако използваме терминологията от белота, или ще има ново раздаване и цяла нова игра със същите участници.
Петър Стоянов/ „Тема спорт“
