Бившият халф на Нефтохимик, Локомотив (София) и Пирин (Благоевград) Малин Орачев получава предложения за работа, но за момента ги отсява в търсене на подходяща такава. Това призна 51-годишният специалист в интервю за „Черноморски фар“. Той се върна и към финала за Купата на България между „шейховете“ и Левски, загубен с 0:2 от тима на Димитър Стойчев през 2000 г.
„В момента съм в Бургас в очакване на коледните и новогодишни празници. Както гласи един популярен израз – през последните седмици работя главно над себе си. Следя и изявите на сина ми Михаел, който през този полусезон защитава цветовете на Миньор (Перник). Надявам се от Нова година да се завърна и да практикувам отново треньорския занаят. Предложения към мен не липсват, но аз желая определени неща, които са предпоставка да не откликвам на всяка една оферта. Предпочитам където отида, да работя по мой начин, който да бъде приет от съответните работодатели. Иначе няма смисъл да отбивам номера, а и не съм от хората да ходя някъде „на всяка цена“. Собствениците на отбори желаят бързи резултати, затова сменят треньори при първа или най-много втора грешна стъпка. Отделно финансовият фактор също играе роля. Когато има средства, всички са щастливи, има ли проблем – веднага всеки си хваща куфара и бяга“, каза Малин Орачев.
„Три пъти Левски ме спира за купата, един път Берое. Само в един мач противникът беше значително по-добър и спечели закономерно. В другите двубои крайният изход се решаваше все в последните минути. Най ме е яд през 2000 година, когато с Нефтохимик бяхме най-близко до трофея, не ни признаха чист гол на Станимир при 0:0, а накрая ни вкараха два, бих казал, леки гола. Но няма какво да се оплаквам, така е било писано. Не станахме шампиони, но бяхме най-добрият отбор два-три сезона и най-много нас харесваха неутралните фенове. Печелехме мачовете си с красива, резултатна и разнообразна игра“, добави бившият футболист на „шейховете“.