Левски изигра една турболентна есен, която реално занули сезона още отрано. Лошият край в никакъв случай не кореспондираше с доброто начало. Силните мачове в Европа пратиха „сините“ на гребена на вълната, но в крайна сметка тимът беше повлечен от мъртво течение, в което се овъртя сериозно. Тръгваме по хронологичен ред.
Левски кипеше от ентусиазъм, страст и футбол, докато обикаляше европейските терени. „Сините“, водени от класните си футболисти, инерцията от Станимир Стоилов и свежестта на новия треньор Николай Костов, направиха страхотно представяне в Лигата на конференциите. Отборът за първи път от 13 години отстрани два съперника в турнирите, за да докара в България емблематичния германски Айнтрахт Франкфурт. Същият този тим превзе Лига Европа през 2022 година, след като помете Барселона, Уест Хем и шотландския рекордьор Рейнджърс. Предвиждаше се, че „орлите“ от Франкфурт ще пометат и Левски, но на терена беше друго.
„Сините“ изиграха страхотен мач, който завърши с епохален гол на Фадигааааа в последната минута за 1:1 на препълнения стадион „Васил Левски“. Това беше мач, който ще се помни дълго. Двубой, който запали надеждата, че „сините“ могат да направят нещо запомнящо се в края на сезона. Реваншът потвърди това впечатление, този трепет, защото отборът игра много силно и в Германия, но допусна загуба в края. Като се удари чертата, Левски излезе много напред след участието си в Европа, което не се случва особено често.
Еуфорията беше голяма, въпреки че в първенството нещата не вървяха с блясък. Победите идваха трудно. Тимът изигра два много силни мача. Те бяха в Пловдив – срещу Ботев и Локо. Първите бяха победени във впечатляващ мач на Колежа, а вторите излъгаха „сините“, въпреки че бяха по-слабият отбор на терена. Тук някъде еуфорията и инерцията приключи. Левски започна да цикли на едно място, а това моментално отприщи притаената омраза на строго обособена част от Сектор Б към Наско Сираков.
На „Герена“ се възцари напрежение, което нахлу в съблекалнята. Направи го мощно. Нещата ескалираха и поради три основни причини в „кухнята на клуба“ – нежеланието на двама от основните футболисти на тима – Андриан Краев и Жереми Петрис – да преподпишат договорите си, тренировките по йога и действията/бездействията на треньора Николай Костов. Първият проблем беше хем локален, хем глобален, защото Краев и Петрис поискаха огромно увеличение на заплатите. Говорим за такова в няколко пъти, а когато става дума за нещо подобно, всеки в тима започва да си мисли, че получава по-малко от заслуженото. Отделно Анди и Жереми започнаха да играят по-слабо. В същото време футболистите на Левски бяха меко казано недоволни от разпореждането на Николай Костов да ходят на тренировки по йога, за да „чистят съзнанието си“. Наставникът на тима пък отговори на напрежението с тотално мълчание. Той прие работата си чисто спортно-технически – идва на „Герена“, води тренировката и тихомълком си тръгва. Този игнор на Костов към отбора, комбиниран с едни странни за треньор изказвания след мачовете, препращащи вината за проблемите към играчите, естествено предизвика тотално напрежение.
От едната страна футболистите започнаха до топят Костов пред шефовете, а от друга самият треньор правеше същото. Той дори в един момент така се е изнервил, че е поискал дисциплинарно уволнение на един от играчите… И при при цялата тази каша Костов така и не е провел нормален разговор с футболистите, на който да се изчистят различията. Сърдит от броженията в съблекалнята срещу него, Костов дори отказал в един момент да коментира пред отбора индивидуалните грешки по време на мачовете… Добре, че се е намесил директорът Даниел Боримиров, иначе напрежението щеше да избие вратата на съблекалнята. В резултат на всичко това Левски отпадна от турнира за Купата на България и е на 10 точки от първото място.
Босът на „сините“ Наско Сираков реши да остави Костов най-вече, защото според него няма кой да го замести. Преди паузата треньорът е бил инструктиран да намери общ език с футболистите на старта на зимната подготовка. Ако това стане, Левски ще е друг и по-силен тим през пролетта. Истината е, че проблемите на „сините“ преди Нова година не бяха спортно-технически и лесно могат да се решат, когато Костов и футболистите си отговорят заедно на въпроса: „Кой/какво уби ентусиазма в Левски?“
Димитър Димитров/ „Мач Телеграф“