-
-
Вече 8 години десният бек от Благоевград Страхил Попов се подвизава в Турция, като по този начин се превърна в един от малцината български футболисти в наши дни, направили име зад граница. През 2016-а екснационалът бе трансфериран в Касъмпаша, където за 3 сезона записа 125 мача (1 гол). След това носи екипите на Хатайспор и Еюпспор, където прибави общо 73 двубоя, а от 2022 г. се завърна в Истанбул, за да защитава цветовете на втородивизионния Юмраниеспор. Бившият ас на Литекс, който попадна в идеалния отбор на месец ноември, се съгласи да говори пред „Тема Спорт”.
Страхиле, на Бъдни вечер играхте с Гиресунспор и победихте с 2:1. Сега предстои пауза в турския шампионат до средата на януари. Успя ли да се прибереш и да посрещнеш Коледа в България?
– Не, не. За съжаление, почивката ни е твърде кратка и нямаше смисъл да се прибирам. В Турция съм.
С твоя Юмраниеспор влязохте в отлична серия, като в последните 5 мача имате 4 победи и 1 равенство, а ти бе избран в идеалния отбор на ноември…
– За жалост, при равенството с Ерзурумспор допуснахме гол дълбоко в добавеното време. Оставаха 4 секунди до края… Съдията бе дал 5 минути продължение и те ни вкараха, когато часовникът показваше 4 минути и 56 секунди. Ако бяхме взели трите точки и там, сега щяхме да сме съвсем близо до седмото място, което дава място в плейофите. Лошото е, че ние стартирахме много зле в шампионата и от първите 7 мача имахме само 2 точки. Последва треньорска смяна и сега постепенно намерихме себе си, но се бе отворил голям пасив за наваксване.
Плейофите ли са реално целта пред вас?
– Да, смятам, че сме добър отбор и заслужаваме място в битката за влизане в Суперлигата. Както знаете, първите 2 отбора печелят директна промоция, а тези, които са от трето до седмо място, играят плейофи. Важното е, че третият директно се класира за финала на тези баражи, а останалите 4 отбора се борят за правото да премерят сили с него. Определено е интересно и много оспорвано. В тази дивизия всеки може да победи всеки ,а ние сме добър отбор и имаме сили.
Изключвам финансовите параметри по договора ти, но защо предпочете да играеш във второто ниво на Турция, а да не се завърнеш в България, защото съм убеден, че интерес към теб е имало. Каква е разликата в условията за футбол?
– За жалост, трудно мога да намеря прилики. Говорим за несъпоставими величини. Тук всеки отбор има отлична база. Ето, дори ние, които сме един малък клуб и не сме от ранга на големите като Гьозтепе, Генчлербирлиги, а да не говорим за грандовете, получаваме прекрасни условия. Всеки играч разполага със собствена стая за почивка на базата, има помещение за релакс, където можеш да играеш билярд, плейстейшън, тенис на маса… Фитнес, възстановителен център, терени, ресторант… Представяте ли си каква е ситуацията в по-големите и богати клубове? Стадионите са в много добро състояние. Нашият е малък. Капацитетът му е едва 4000 зрители, но за квартален отбор на Истанбул е достатъчно. Тренировъчната база е залепена за стадиона и имаме всички удобства. Двубоите от нашата дивизия се дават безплатно по телевизията, тъй като Суперлигата е платена, а интересът и към нас е много голям.
Какъв футбол се играе във второто ниво на Турция?
– По-директен и силов. В Суперлигата се залага далеч повече на техниката, на владеене на топката… Ние сме сред малкото отбори, които опитваме да го правим това и в Първа лига.
Какъв квартал е Юмрание и как свикна с трафика в Истанбул?
– Юмрание е квартал в азиатската част, а аз живея в европейската. Когато се завърнах в Истанбул, предпочетох да се установя в квартала, в който живеех, когато играех в Касъмпаша. Той носи това име. Познавах го, харесваше ми и затова взех това решение. За щастие, тренировките ми се разминават с така наречените пикови часове и за 30-40 минути пристигам на базата. Вече съм свикнал и това не е проблем.
Не те ли изкушава турската кухня?
– (Смее се.) Не, не. Дори не мога да кажа, че съм голям неин почитател. За щастие, съпругата ми също не я харесва особено и поради тази причина изкушение няма, но пък много обичам техните десерти – баклави и прочие. Ям ги с удоволствие, но се стремя да се ограничавам.
Вече много трудно български футболисти излизат и се налагат в чужбина, а ти вече 8 години си в Турция. Каква е рецептата и какво не ни достига?
– Често се замислям по този въпрос и според мен е сбор от компоненти. Като начало не смятам, че ние сме по-слаби футболисти от другите. Напротив. В България има много таланти, но проблемът сякаш е в това, че много бързо се примиряваме и се задоволяваме с малкия успех.Няма ги упоритостта и волята да продължаваш да се бориш, да надграждаш, да вървиш нагоре. От друга страна, националният ни отбор от 2004 г. не се е класирал на голям форум. Хората ни забравиха. Никой не може да ме убеди, че северномакедонците са по-добри от нас, но през група D на Лигата на нациите стигнаха до европейско и си отвориха много врати. А на всичко отгоре ние нямаме силното лоби зад граница, каквото имат например бившите югославски републики.
Какъв е отзвукът за Станимир Стоилов след силния му старт в Гьозтепе. Ще ти разкрия, че у нас почитателите му изпаднаха в еуфория…
– Тук чак еуфория няма, но е много положителен отзвукът. Особено след като разбиха с 5:1 лидера Еюпспор. Нека направя и уточнението, че аз не следя детайлно местната преса, а и най-вече тази в Измир, откъдето е Гьозтепе. Със сигурност обаче всички говорят с огромен респект за Стоилов.
Затворена страница ли е за теб националният отбор?
– На този етап бих казал по-скоро, че не се виждам като част от националния отбор. И това не е, защото нямам желание да защитавам цветовете на родината си, но след като вече три години не са ме викали, значи няма как да кажа, че вратата не е затворена. Да, всичко започна след като се скарах с Ясен Петров, но и след това по времето на Кръстаич никой от БФС не ми се обади, не ме потърси да ме попита дали имам желание. Интересното е, че когато спряха да разчитат на мен, аз носех екипа на Хатайспор и бяхме в първата петица на Суперлигата, но така са преценили.
По времето на Кръстаич се сложи един странен етикет „подмладяване”…
– Когато говорим за национален отбор, така нареченото подмладяване за мен означава бягане от отговорност и отказ от преследване на цели и резултати. Да не забравяме, че по мое време бяхме на два мача от класиране на европейско през Лигата на нациите, а сега не можем да победим Гибралтар и Литва. Какво постигнахме с това „подмладяване”? То не помага дори на младите футболисти. Аз разбирам да се налагат постепенно 2-3 млади момчета, които да имат подкрепата на по-опитните, а реално какво се получи – хвърлиха ги неподготвени и ги смачкаха психически. За мен този подход е много грешен. Аз съм на подобно мнение и когато говорим за клубните отбори. Много хора се упражняват с фразата „да даваме път на младите”. Убеден съм, че няма клубен президент, който да не иска да налага млади българи. Но ако те не се готови, как да стане?
Има ли вариант да завършиш кариерата си в България?
– Никога не казвам никога, но на този етап нямам особено желание да играя в България. Договорът ми с Юмраниеспор е до края на сезона и след това ще мисля.
Гледаш ли българското първенство и за кого стискаш палци?
– Следя българския шампионат, но повече като любител на футбола, а не като привърженик на даден отбор. Харесва ми интригата в челото, където Черно море притисна ЦСКА и Лудогорец. Това е нормално, след като Илиан Илиев получи доверие дълго време да работи и да гради отбор. Много ми харесваха Локо Пд, но за жалост там се заговори за извънфутболни проблеми, които повлияха на формата. Моето желание е президентите да обърнат внимание на стадионите си. Вижте как изглежда телевизионно предаване от новия стадион на Ботев Пловдив и как изглежда от други стадиони. Това е изключително важен фактор при правенето на футбол и определено влияе върху интереса.
