-
-
Бившият централен защитник на Левски и Арда – Алекс Петков – от този сезон носи екипа на полския Шльонск Вроцлав и ни върна в едни позабравени години, когато български футболист е неизменен титуляр в отбор, който е лидер в класирането на сериозно първенство. Роденият през 1999 година бранител се превърна в неизменен титуляр, като през есента записа 19 мача в Екстракласа и 1 за купата на страната. Ето какво сподели синът на бившия капитан на ЦСКА – Милен Петков – в интервю за „Тема Спорт“.
Алекс, полското първенство се подновява през февруари. Не трябва ли да почиваш сега, а вместо това тренираш?
– Почивка съм и в момента сме във Варна, където посрещнах Нова година. Дойдохме да видим родителите ми. От клуба са ни дали програми, за да тренираме индивидуално. Не е нещо тежко, но е хубаво да се изпълнява, за да е по-лесно, когато започнем подготовка и да съм в добра кондиция.
Докога си в България?
– До 7 януари, а започваме подготовка на 10-и.
Ти записа общо 20 мача за Шльонск през есента и на практика си играл във всички двубои за новия си тим. Как успя толкова бързо да се адаптираш?
– Реално адаптация нямаше. Още от първия ден се чувствах много добре. Приеха ме отлично и просто влязох и заиграх. Всичко мина много гладко и някак си естествено.
В България Шльонск не е особено популярен клуб. Ние далеч по-добре познаваме Легия Варшава, Лех Познан, Гурник… Кажи малко повече за твоя отбор.
– Шльонск е традиционен клуб с история за Полша. Двукратен шампион е, като за последно печели титлата през 2012-а. След това има лек спад, а през миналата година е замесен в борбата за спасение…
Миналата година се е борил за спасение, а в момента сте първи след 19 изиграни мача. Много промени ли има в състава в сравнение с предишния шампионат?
– Бяхме привлечени няколко нови играчи, но като цяло не са направени някакви генерални и драстични промени. По мое мнение сме доста добър отбор и колектив.
Какъв футбол играете? На каква схема залага наставникът Яцек Магиера, който е много популярно име в Полша – като футболист е със статут на легенда на Легия Варшава, а като треньор е ръководил освен Легия, също така и младежкия национален отбор?
– Обичайната ни постройка е 4-2-3-1. По мое мнение най-силната ни страна е защитата. Hие сме отборът с най-малко допуснати голове – 15, като само Пяст Гливице имат 14, но те са и с мач по-малко. От друга страна показваме и добра ефективност в атака, като сме вкарали 31 попадения. Бройката не е зашеметяваща и има няколко отбора с повече голове от нас, но при нас головата разлика и съотношението отбелязани-допуснати е много добро, което е една от причините да оглавим класирането. Надявам се да продължим по същия начин и през пролетта.
В България едни от болните теми са ни базите и стадионите. Какво е положението в Шльонск?
– Разполагаме с отлична база за подготовка, а стадионът е построен през 2011-а, за да приеме мачове от европейското първенство. Прекрасно съоръжение е. Можете да си представите, след като информацията е, че е струвал 220 милиона евро, а капацитетът му е 43 хиляди души.
Пълни ли се?
– През есента само два пъти бе пълен до краен предел. При домакинствата ни срещу Легия Варшава и Ракув. В другите мачове има около 20-25 хиляди души.
У нас вече можем само да мечтаем за такава средна посещаемост. А феновете какви са? В Полша е силно развита ултрас културата…
– Доста страстни и емоционални са, като понякога дори е стряскащо, но не е нещо, което не сме виждали в България. Бих ги сравнил с феновете на Левски, ЦСКА и пловдивските Ботев и Локомотив. Нашият плюс е, че сме единственият отбор от Вроцлав в Екстракласа и се радваме на подкрепата на целия град.
Вроцлав е голям град. Исторически и търговски център в Западна Полша. Как свикна с живота там?
– О, всичко е супер. Аз съм тук със семейството ми – със съпругата ми и двете ни деца. Като удобства и възможност за разходки, социален, културен живот, всичко е отлично.
Полша е известна с колбасите, с борша, с червеното цвекло и едно традиционно ястие, което се нарича бигос и много наподобява нашата капама. Свикна ли с местната кухня?
– Опитахме местните ястия, но не мога да кажа, че много ми харесаха. За щастие имам страхотна жена (б.а. – съпругата му Богомила е дъщеря на бившия халф на ЦСКА – Методи Деянов), която готви прекрасно и залагаме на българска кухня.
Със силното си представяне ти сякаш отвори вратите за българи в Шльонск. Преди няколко дни с тима подписа Симеон Петров от ЦСКА 1948, а се говори за интерес и към младока Росен Божинов, който се подвизава във втория тим на отбора от Бистрица. Чу ли се със Симеон?
– Да, аз знаех, че има интерес и преговарят с него. Обадих му се и му казах, че това ще бъде прекрасна крачка напред в кариерата му. Във Вроцлав той ще има възможност да израсне като футболист и личност. Ще се радвам повече българи да заиграят в Полша и се надявам с изявите си да съм причина за това.
Но няма ли да станете много централните защитници в Шльонск?
– Е, това вече е въпрос към треньора.
Вроцлав до Втората световна война е бил немски, а и Полша във футболно отношение е като „пристанище“ на Германия, та в тази връзка те питам да не се окаже, че един българин ще замени друг българин в Шльонск и Алекс Петков ще поеме в посока Бундеслигата?
– (Смее се.) Не, не. Засега няма нищо такова, но Дай Боже, един ден да се случи.
Ти започна футболния си път в Шотландия, след това премина през България, а сега си в Полша. Колко различен е футболът в трите държави?
– В Шотландия бях в юношеските години, но там се работи много интензивно, на много високи обороти. Научих много неща, но не изиграх много мачове. В България преди Арда за няколко месеца бях в Левски. Благодарен съм на хората там, защото също натрупах опит, макар че нещата не се получиха добре и можех да дам повече…
Ще те прекъсна – ти си син на Милен Петков и зет на Методи Деянов. Двама емблематични играчи на ЦСКА, огромни любимци на червената публика, а в един момент облече фланелката на Левски. Това беше толкова нелогично и не смяташ ли, че съдбата си каза думата и затова нещата не ти се получиха на „Герена“?
– Аз не се сърдя на никого в Левски и лоша дума няма да кажа, но интересното бе, че след като с партньора ми в защитата там Живко Атанасов си тръгнахме, след това играхме заедно в националния отбор… Не съжалявам и смятам, че Арда бе правилен избор, който ми помогна да заиграя в Полша, което е крачка напред за мен.
А къде ти допада най-много начинът на живот – в България или в Полша? Шотландия знам, че няма как да е на първо място и затова не я включвам във въпроса?
– В Полша всичко ни е уредено и е много лесно да мисля само за футбол, но въпреки това по-хубаво място от България няма. Истината е, че ние сме по-топли, по-сърдечни хора и това е големият плюс.
Синът ти Матей навърши годинка през октомври и както се казва във футбола, „започна ли вече тренировки с топка“?
– О, да. И дори е решил, че иска да стане вратар…
Чакай, чакай… Аз тъкмо исках да те попитам дали ще прилича на дядовците си, които бяха брилянтни с топка в крака, или на теб, а ти ми говориш, че ще слага ръкавици?
– (Смее се.) Да, да. Аз не мога да се меря с тях при боравенето с топка и действам по друг начин, но Матей е твърд в решението си. Сега не оставя дядо си на мира (б.а. – Милен Петков) и по цял ден го кара да му бие дузпи, а той само се хвърля и спасява.
