-
-
Помощник-треньорът на Лудогорец Светослав Дяков бе гост в подкаста „На дузпата със Стефан Дамянов“ на „Благоевградски вести“. В него той заяви, че е усещал съдийска помощ в полза на тима. Бившият капитан на разградчани и националния отбор разкри и за кой мач най-много съжалява като футболист. Той се върна и към времената, когато носеше капитанската лента на родния Пирин Благоевград. „Тема Спорт“ ви предоставя част от интервюто.
Съни, изпускал ли си дузпа?
– Не са много, имам добра успеваемост. Едната е срещу Лацио в Рим с екипа на Лудогорец. И с Пирин имам една изпусната, но след това топката бе довкарана в мрежата. Имам над 10 отбелязани.
В онези времена заедно с теб в Пирин дебютираха Петър Занев, Христо Златински, Коце Хазуров – цялото ядро бе от юноши на клуба…
– Да, много хора от школата влязоха в първия отбор. Това беше един от традиционните периоди за Пирин, в който нямаше много пари. Тогава обаче имаше повече материал – момчета, които наистина можеха да помогнат на Пирин и го направиха. След това играха и по Европа. Тогава ни дадоха шанс, на мен ми го предостави може би най-голямата легенда на благоевградския футбол Петър Михтарски. На страшно много момчета е помогнал той.
Ерата на Методи Калъмбов в Пирин завърши с фалит и изваждане на клуба от елита. А имаше толкова силно поколение…
– Онзи тим можеше да се развие, защото бе пълен с млади и жадни за доказване талантливи футболисти. И то бяхме изхвърлени заради минимални дългове, спрямо днешните. Но ние бяхме Пирин и бе лесно да ни ударят. Тук е времето да кажа, че благодаря на Йордан Самоковлийски. Тогава той беше треньор, направи ме и капитан на Пирин. Той видя лидерски качества в мен. Тренировките бяха доста тежки, гладиаторски. Имало е такива, в които половината от играчите не можеха да ги завършат и просто си излизаха от терена. Това ме направи по-силен и ме накара да мога да минавам по-леко през изпитанията. След това не съм се плашил от тренировка. Без да се натоварваш във футбола, няма как да стане. Асансьор към успеха няма, трябва да използваме стълбите. Нужна е много работа, а ние тук малко по-лежерно го караме.
Малки бяха дълговете на Пирин, после ЦСКА, а сега Левски имат огромни, в Сърбия така е Партизан, но никой не си помисля да ги изхвърли.
– Така е. Това трябва да се промени. Без значение за кой отбор става въпрос, нужно е правилата да са равни за всички. Докато не стигнем до това ниво, не само във футбола, а и като държава, трудно ще успеем да вървим напред и да просперираме. Необходимо е да пречупим някои неща и да ги премахнем от нашата народопсихология. Тук заради това страдаме много.
Кой мач за Пирин няма да забравиш?
– Не мога да отлича един. Може би един домакински срещу Родопа Смолян, дебютът ми. Прибрах се вкъщи, пуснах си телевизора. Бе сбъднат сън. Бях на 18, а имах чувството, че вече играя за Барселона. Не ме интересуваха нито пари, нито нищо. Тогава Методи Калъмбов ни даваше стипендии на нас, юношите.
Как се реши да преминеш в Лудогорец, който тогава беше новак в групата, а те искаха от ЦСКА?
– Всичко стана като на шега, предисторията е интересна. С годините в Локо София показвах добри игри. Шест месеца преди да ми изтече договора, ЦСКА, на който беше треньор Милен Радуканов, играеше в Европа. Той много ме искаше. Бях готов не веднага да тръгна, а да скоча.
А между ЦСКА и Левски за кой си?
– Нямам предпочитания. Но трябва да призная, че като малък бях за Левски. Просто защото цялото ми семейство, братовчедите – всички бяха от ЦСКА. Но имам огромно уважение към двата клуба, защото са марките на българския футбол – доскоро бе най-престижно да играеш за тези отбори. Когато някой от тях те поиска, просто тръгваш. Тогава ЦСКА имаха едно условие точно 6 месеца преди да свърши договора ми с Локомотив. Те ме желаеха още зимата и исках да разтрогна контракта си по вина на клуба. Локо ми дължаха страшно много пари, но този тим ми бе помогнал. Казах на ЦСКА да се разберат с Николай Гигов и да платят минимална сума, или да ме изчакат лятото. При мен няма втори начин. През лятото чаках доста дълго, но не ми се обадиха. И един приятел на шега ми каза: „Ела да се видиш с Кирил Домусчиев“. Казах му, че не е сериозно да отида в Лудогорец. Тогава в Локо София Иво Тонев ми даваше максимална заплата, даже ми вадеше пари от неговия джоб. Каза, че ще ми плаща друга част от заплатата. Но вече бях решил да направя следваща крачка. На срещата при Кирил Домусчиев той ми показа страхотни проекти за база, стадион. Казах, че ако и на 20 процента се изпълнят нещата, още утре ще премина там. Защото бях свикнал преди това да ме лъжат, да преувеличават нещата. Чаках ЦСКА, но не звъннаха. Левски също ми се обадиха, но тяхното условие бе да изчакам да продадат Сержиньо Грийн. Те не го трансферираха и отидох на късмет в Лудогорец. След това всичко е история.
Какви бяха заплатите в началото на проекта в Разград?
– Не бяха малки, но категорично не бяха като тези в ЦСКА и Левски, въпреки всичко, което се приказваше. После се увеличиха, станаха наистина високи, когато се атакуваше Шампионската лига. Вече се гонеха големи стандарти.
Кой от треньорите ти е дал най-много в Лудогорец?
– Ивайло Петев и Георги Дерменджиев. Няма да говоря за втория, защото сега съм част от щаба му. Успехите му говорят достатъчно. Стойчо Стоев също буквално бе страхотен, направи много хубави неща. И Димитър Димитров-Херо ми е помогнал много. Ще отлича и Пауло Аутуори. Имаше отлични поведение, комуникация, знания. Той притежаваше харизма и аура. При него картите бяха свалени… Иначе някои треньори са ми казвали, че съм възрастен, че не мога да играя постоянно, че трябва да играе някой, за който е плащано.
Усещал ли си някога съдийска подкрепа за Лудогрец или спекулата в тази посока е голяма?
– Тук ще бъда откровен – усещал съм съдийска подкрепа. Както съм виждал, че има съдийска подкрепа за ЦСКА, Левски – големите отбори. Имало е случаи… Нещата се виждат и отвън, трябва да бъдем реалисти и да сме честни. Имало е случаи, когато Лудогорец е бил подпомаган от съдийско решение, както е било и с други тимове. Така и по Европа – големите и силните са едно рамо пред другите. За съжаление е така.
За кой мач те е най-много яд?
– За този с ПСЖ на „Парк де Пренс“. Те имаха отличен състав, играеха за победа, а ние за малко да спечелим – 2:2. Бяхме на крачка от наистина престижен и голям успех.
До колко е вярно, че след отстраняването на Стяуа и първото влизане в групите на Шампионската лига сте имали право на избор за премия – мезонет в София или голяма сума пари? И ти си избрал апартамента…
– Не, това не е вярно. Премията за мача беше строго определена. Това, което бе обещано, се даде.
Изненадва ли те трансфера на Десподов в ПАОК?
– Не. Той направи добра година, а ПАОК е голям отбор. Това е стъпало, което ще му помогне за още по-голям скок в кариерата. Той е момче, което се труди. Дано да успее.
