-
-
Отборът на Илиан Илиев-младши – Кифися – води битка за оцеляване в елита на Гърция. Българският национал е под наем там от кипърския Аполон Лимасол. Ето какво каза за това, Черно море и баща си 24-годишният атакуващ полузащитник в интервю за „Тема спорт“.
Илиане, вече повече от месец Кифися няма победа (4 загуби и 2 равенства), но бе близо до нея на няколко пъти. Какво не ви достига?
– За купата ОФИ Крит ни изравни в края от дузпа и отпаднахме, Олимпиакос ни победи (3:2) с гол в добавеното време, към края ни изравни и Пансерайкос в Серес. В последните мачове обаче имаме подобрение. Показваме добра игра, но наистина нещо малко не ни достига, за да прекъснем серията. Една победа ще ни оттласне.
Битката за оцеляване обаче още не е загубена?
– О, не. Има още доста мачове до края. В дъното сме няколко отбора – ние, Янина, Волос, Панетоликос, които сме събрани в две точки. Всеки двубой ще е като финал за нас. Ще се борим до последно. Имаме сили и място да останем в елита на Гърция.
Как се чувстваш в Кифися?
– Под наем съм до края на сезона от Аполон Лимасол. За мен е важното да играя, да трупам минути, практика. Да имам самочувствие. След края на кампанията се завръщам в Кипър. Имам договор с Аполон за още една година – до лятото на 2025-а. А вече какво ще се случи през лятото, ще видим.
Как ти се вижда нивото на гръцкото първенство спрямо кипърското и дори българското?
– Безспорно гръцкото е доста силно първенство. Фактът, че наскоро Панатинайкос назначи Фатих Терим за старши треньор, а ОФИ Крит – Пепе Мел, говори красноречиво. Има много класни чужденци, от световно ниво. Отборите са доста организирани. Условията са страхотни – за подготовка и мачове.
Какъв ще е пътят ти оттук насетне?
– За прибиране в България не мисля. Смятам да се развивам в чужбина. Нивото е различно и могат да те забележат от по-силни първенства, каквато е и моята цел. Времето ще покаже. На този етап съм тук в Гърция, а от лятото се Връщам в Кипър.
Има ли надежда за националния ни отбор при Илиан Илиев?
– Искам да кажа, че аз съм в националния отбор още преди баща ми. Доста се говореше, че той ме е извикал, но аз бях и при Ясен Петров, и при Младен Кръстаич след това. Но наистина, при Илиев-старши постигнахме добри резултати – 2:2 с Унгария и Сърбия, и се надявам да продължаваме с успехи занапред. Сега ни очаква участие в Лигата на нациите, а преди това виждам и че договорихме контроли, което е важно да се обиграваме и надграждаме. Все пак за националния отбор трябва да оставяш сърцето си на терена. Играеш за родината. Да върнем доверието на хората и те пак да са по стадионите. Има подмладяване, показахме добра игра и срещу унгарците, и със сърбите.
Може ли един наш национал – Кирил Десподов – да стане шампион на Гърция с неговия ПАОК Солун?
– Десподов се представя доста добре. Вкарва, подава… на високо ниво е. Пожелавам му от сърце да стане шампион. Ще е голям успех за него и за българския футбол.
У нас изненадата е Черно море…
– Все пак това е отборът на моето сърце. Надявам се да успеят да останат в тройката след силната есен, а защо не да си мечтаят и да станат шампиони. Битката с ЦСКА и Лудогорец ще е сериозна. Локо Пловдив се справи добре есента, Левски не е за отписване, ЦСКА 1948, Ботев Пловдив… Интересно ще е напролет.
Какво се е променило на „Тича“ от последните години, за да се стигне до това Черно море да зимува на върха?
– Разликата е в спокойствието на работата и постоянството. Илиан Илиев вече шеста година е начело. Показват добра игра и това е ключовото. Имат изграден стил на отбора, държат топката и винаги се стараят да вкарват голове.
Имал ли си ти лично други варианти в България, освен Черно море?
– Имал съм някакви разговори, но нищо конкретно. В България предимно бих играл за Черно море. Но затова и реших колкото се може по-рано да направя крачката напред за чужбина. Бях и в Португалия, в юношите на Академика Коимбра, което също е опит. Навън нивото е по-височко, има по-добри футболисти и се изграждаш като човек. Най-важното е да сме здрави, да няма контузии и 2024 година да е по-добра за мен, Черно море и националния отбор. И дано да се спасим с Кифися.
