-
-
На 61 години си отиде една от най-колоритните фигури в българския футбол – бившият президент и собственик на Спартак Варна – Николай Ишков. Малцина знаеха, че в последната една година той се бореше със зловещо заболяване – тумор в мозъка. В последния месец състоянието му се е влошило и в крайна сметка той не успя да пребори смъртта.
Съдбата и кариерата на Николай Ишков е достойна за книга. Във футболните среди е познат като най-успешния президент и собственик на варненския Спартак. По негово време „сините“ от Варна пет пъти играят в несъществуващия вече европейски турнир „Интертото“. Нещо немислимо днес. Пак под негово ръководство тимът завършва на 6-о място в Първа лига през сезон 1995/96 година. Един от големите му успехи начело на варненския клуб е привличането за треньор на легендарния Димитър Пенев. Под ръководството му за първи път е сложен ред в трансферната политика на клуба – купува се евтино и се продава скъпо. С неговото участие БФС върна спечеленото трето място и несправедливо отнетите бронзови медали на отбора за сезон 1983/84 г. Ишков бе основна движеща сила на общността, която през 2017 година успя да убеди властта да върне на Спартак стадиона, известен с прякора „Коритото“.
Ишков има и други връзки в най-популярния спорт. Той имаше диплома за футболен мениджър и бе личен агент на немалко играчи. По времето на „Титан“ в ЦСКА за кратко бе и част от клубната управа на „червените“.
Голямата страст на Николай Ишков обаче не е футболът, а киното. Той завършва НATФИЗ през 1987 година със специалност „Актьорство за куклен театър“. Същата година дебютира в голямото кино. „Поканиха ме да участвам във филма „По здрач“ на младия тогава режисьор Петър Бахнев С Албена Павлова си партнирахме в този филм, а пък Явор Милушев трябваше да ме застреля на улица „Сердика“. Така героично започна моята кинокариера, умирайки трудно на малка столична уличка“, разказва Ишков. Следва участие в един емблематичен филм – „А сега накъде?“ на Рангел Вълчанов. Стотици студенти участват в кастинга, но само 26 са избрани – сред тях са Николай Ишков, Чочо Попйорданов и Дарина Павлова.
Промените го заварват в Западен Берлин, след което той подема истинска авантюра – решава да продуцира документални филми с известни световни личности. „Понатрупах спестявания и 92-а година реших да инвестирам част от тях отново в изконната си професия. Тогава тръгнах за Колумбия, за да правя документален филм за Габриел Гарсия Маркес. Шокирах се, когато той ми отказа финално интервю във филма. Причината беше, че в България се издават негови книги, а не се плащат авторски права. Това бяха първите ми стъпки като процент. На път за Колумбия минах през Лос Анджелис за един панаир на най-новите достижения в киноиндустрията. По време на фестивала се запознах със звезди от ранга на Грегъри Пек, Ричард Гиър и Мишел Пфайфър“, разказва Ишков.
В киното се връща през 2007-а година, когато Рангел Вълчанов снима продължението на „А сега накъде?“ – „А днес накъде?“. Оттук артистичната му кариера тръгва рязко нагоре, включително в някои от най-гледаните български сериали – „Под прикритие“, „Връзки“ и „Съни бийч“./ „Мач Телеграф“
