В ЦСКА-София, както и в останалите водещи отбори у нас, се превърна в дългогодишна практика да се обръща почти изцяло към чуждестранния пазар, що се отнася до входящата си селекция. В последните сезони от „Армията“ все пак се опитват покрай болшинството иностранци да прибавят и някой от родните футболисти, отличили се с изявите си в Първа лига. Поредният такъв трансфер е на привлечения преди дни от Септември Мартин Стойчев. Според мнозина специалисти, включително негови бивши треньори, крайният защитник разполага с огромен потенциал и може да се превърна в златна находка за червените. Проблемът е, че подобни суперлативи имаше и за други млади български играчи, взимани от ЦСКА-София в последните години, но те така и не оправдаха доверието. Особено състезателите, за които червените платиха трансферни суми. При тях няма нито един успешен пример, откакто тимът бе вкаран в елита през 2016 година.
Едва няколко дни, след като тимът на Христо Янев спечели мечтаната Купа на България през 2016 г., червените обявиха привличането на младия, но натрупал солиден опит с 90 мача за Черно море вратар Георги Китанов. Трансферът бе приет много радушно, а феновете виждаха в негово лице бъдещето под червената рамка за години напред. Това обаче бе първото разочарование. Стражът така и не внесе нужната сигурност на вратата, а това наложи и взимането на литовеца Витаутас Черниаускас, който бързо спечели титулярното място. Така от 2017-а насам ЦСКА-София не е имал българин за основен вратар.
През лятото на 2016-а на „Армията“ акостираха най-много родни играчи. Двама от тях – дошлият от Монтана Иван Минчев и привлеченият от Ботев Пд Лазар Марин, обаче записаха по едва един мач за представителния тим. Александър Дюлгеров остана в ЦСКА-София до края на 2018-а, като предимно бе резерва, но винаги се включваше с огромно желание и дори в няколко мача в края на престоя си носеше капитанската лента.
Най-сериозни очаквания имаше към Станислав Манолев, който помогна с опита си, но беше преминал зенита на кариерата си, когато облече червената фланелка, и престоят му в клуба не е много запомнящ се. По-сериозна следа остави Николай Бодуров, който от началото на 2017-а до лятото на 2019-а записа близо 100 мача и беше лидер на състава. Той напусна клуба след скандал с ръководните фактори на „Армията“. Впоследствие лентата попадна на ръката на друг българин, дошъл в ЦСКА-София в края на кариерата си – Петър Занев. Защитникът също даде каквото бе по силите му, но и не постигна нищо специално при червените.
Първият футболист, за когото ЦСКА-София даде трансферна сума след Георги Китанов, бе Ахмед Ахмедов от Дунав. Нападателят обаче така и не намери голова си форма от Русе, като бе основно с резервни функции, а бе отдаден и под наем на Нефтчи Баку. През лятото на 2022-ра премина като свободен агент в Славия.
От „Овча купел“ пък през 2020-а в ЦСКА-София пристигна Георги Йомов. Юношата на Левски остави най-сериозна следа от изброените футболисти, за които беше платена трансферна сума, като записа 93 мача във всички турнири, в които се отчете с 16 гола, включително в плейофа-реванш за влизане в Лигата на конференциите срещу Виктория Пилзен. И точно когато трябваше да стане ясно дали е готов да направи следващата крачка в развитието си, или е достигнал своя лимит, кариерата на крилото внезапно приключи. Той бе хванат със стероиди и въпреки всички обжалвания отнесе наказание за 4 години далеч от терените.
Заедно с Йомов в ЦСКА-София след 10-годишен престой в Англия дойде и вратарят Димитър Евтимов, който вече четвърти сезон изпълнява ролята на алтернатива на титулярния страж Бусато. През лятото на 2021-ва червените купиха още един играч от Славия, но този трансфер бе още по-неуспешен. Дошлият с високи очаквания Калоян Кръстев не отбеляза нито един гол и след период под наем в Берое отиде в Локо Сф преди началото на този сезон.
Така нито един български футболист, за когото ЦСКА-София е платил в последните години, не е бил продаден. Договорът на Йомов изтече, докато траеха съдебните процеси около него, а останалите играчи напуснаха като свободни агенти.
Армейците засега не сполучват и със Симеон Александров, който кара пореден престой под наем, след като осъществи трансфер на „Армията“ през лятото на 2022-ра. Дошлият тогава Станислав Шопов пък още е в състава, но така и не се преборва за титулярно място.
Поличбата пред Мартин Стойчев не е особено добра, но именно 20-годишният младежки национал може да отсрами българските си предшественици в ЦСКА-София и да докаже, че у нас все още се произвеждат качествени кадри. Ще успее ли да постигне успехи с червената фланелка и след това да бъде продаден, или ще последва пътя на Китанов, Ахмедов и Кръстев и трансферът в Борисовата градина ще е най-високата точка в кариерата му?
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“