Гадно звучи, но е така: Ние лижем чужди задници, а сърбите боготворят своите… герои!

0
- -

Възмущението на Илиян Стоянов, че феновете на Левски не са се разделили с Димитър Иванков, както го направиха с Боян Йоргачевич, ме накара да се замисля. Да се замисля, че ние цял живот, с огромно извинение, лижем задниците на чужденците. А нашите звезди ги оплюваме, съсипваме и оставяме на заден план. Не че Боян е лош вратар, ама може ли да сравните това, което той е дал за Левски, с Иванков.

Сещам се и за Жуниор Мораес. Този бразилец сектор „Г” го боготвореше и боготвори и до днес. Защо, така и не е ясно. Нито е донесъл титла на ЦСКА, нито е отбелязал важен гол на Левски или Лудогорец. Нещо повече – с профуканата дузпа в Перник през пролетта на 2012 година лиши „червените” от титлата, която впоследствие акостира за първи път в Разград. Мораес обаче е кумир у нас.

Същото беше и с Ибрахима Гай – класическо сенегалско дърво, което Паро и Стойчо Младенов успяха да поиздялкат и да превърнат в горе-долу в добър защитник. Публиката обаче точеше лиги, изплезваше език и изпадаше в делириум, виждайки как Гаюгата избива топката с някой от ръбовете на главата си. Да, тя го обичаше най-вече заради ентусиазма му и голямото сърце. Но чак пък да е идол… Ама то си е типична нашенска черта. Видим ли чужденец, му се кланяме и забравяме българите.

Но то не е само това. Ние се кланяме и на цели нации. Припадаме по тях. Обезумяваме. Като сръбската, например. Сърбите това, сърбите онова. С еди какво си ни превъзхождали, какви спортисти имали, какви зали и стадиони. Какви песни и танци.
Аз се чудя дали оттатък Калотина припадат по Христо Стоичков (такъв футболист не са имали и няма да имат, няма и „Златна топка” да видят) или по Стефка Костадинова (ще ги почерпим, ако ни доведат някоя тяхна легенда с непоклатим световен рекорд повече от 30 години в популярен спорт). Не, не го правят. Ама хич! Не го правим обаче достатъчно и ние. Всъщност, сърбите го правят, но по техните си герои. Ето това е една от разликите между нас и тях. Те са националисти, шовинисти, а ние – чуждопоклонници. Не ни ли писна да се кланяме и да забравяме своите?
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ