-
-
Един от най-големите таланти в последните години в българския футбол Кристиян Китов реши да прекрати преждевременно кариерата си. Роденият през 1996 година футболист получи нова контузия, която надделя при избора му. Ето какво сподели Китов пред официалния сайт на Струмска слава, където игра в последните пет години:
-Кристияне, едва ли е уместен въпросът – как си, но все пак?
-Тежко ми е, няма какво да се лъжем. Доста различно е, когато знаеш, че вече няма да правиш това, което си правил от 6-годишен. Но и това ще мине, животът не свършва…
-Какво ще правиш от тук нататък? Искаш ли да останеш във футбола?
-Имам някакви идеи, времето ми е запълнено, но не е свързано с футбола и може би на този етап едва ли ще бъде свързано с него. Не мисля скоро да се занимавам с футбол. Минал съм през всички нива и съм видял почти всичко – и хубавото, и лошото! Когато претеглиш нещата, може да прецениш какво да правиш от тук нататък.
-Кога взе решението да спреш да играеш?
-В интерес на истината още преди година и половина за първи път мислех да спра, защото тогава правех операция заради отчупен хрущял на коляното. Но тогава продължих. Сега обаче получих тази контузия (б.а. – скъсани задни кръстни връзки), минах медицински прегледи при няколко специалисти, които казаха, че без операция няма как да се оправя. Казаха ми, че могат да ме закрепят евентуално до лятото и тогава да се оперирам, но възстановяването ще отнеме нови 5-6 месеца. С оглед на това, че преди това имам 3 операции, предпочетох повече да не рискувам. Така че преди две седмици взех решение да спра с футбола.
-Едва ли се стига лесно до такова решение при положение, че до момента си правил само това?
-През годините страдах от доста контузии и идва един момент, в който не изпитваш същото удоволствие, както когато си по-малък. Това е истината, няма какво да се лъжем. Отделно, футболът в България не е на високо ниво, има съществена разлика между това, което ти дава и това, което ти взима. Добавяйки при мен и контузиите и три претърпени операции, везните ясно е накъде се накланят.
-В събота твоят последен отбор и отборът, за който игра в продължение на пет години – Струмска слава, организира емоционален прощален момент в твоя чест?
-Бях си обещал, че ще се държа пред хората, защото вече бяха минали две седмици, откакто взех решението. Мислех, че ще се сдържа, но когато съобщиха името ми по микрофона, всичко в мен рухна и не успях. Много благодаря на всички в Струмска слава, на ръководството, специално на треньора Владимир Димитров, на всички треньори, които са били в отбора. Най-голямото предимство в Струмска слава е, че отборът винаги е бил колектив!
-Какво те посъветваха близките ти?
-Говорих с тях, разбира се. Най-нормалното нещо е родителите ми на първо място да гледат здравето ми. Със сигурност повечето майки, ако са на мястото на моята – с тези контузии и тежки моменти, през които минах, да са на мнение, че не трябва да продължавам. Направих първите две операции още на 18 години и още тогава мнението на майка ми беше ясно… И още тогава се оказа права!
-Но пък със сигурност е била щастлива, когато си постигал успехи?
-Разбира се, футболът ти дава такива емоции, каквито не може да вземеш в никоя друга професия. Радваш се на щастливите моменти, но със сигурност тежките периоди ги е приемала по-тежко дори от самия мен.
-Питал ли си се – защо се случва на мен?
-Много пъти съм се замислял какво е можело да стане, връщал съм лентата назад и ми е ставало неприятно. Осъзнавам обаче, че няма смисъл да се връщам назад, защото не всичко зависи от теб самия. На практика си безсилен да промениш някои неща, така че няма смисъл да се връщаш, да се ядосваш, да не говорим да мислиш какво си бил могъл да промениш.
-Спомена първите две операции – след какви контузии бяха?
-Възпаление на сухожилието на едното коляно. Оперирах се, но се оказа, че е неуспешно и се наложи втора операция на същото коляно. Така почивах две години! След време ми казаха, че е можело да се избегнат тези операции, но всичко е минало… не мога да върна времето назад.
-А третата операция?
-Третата беше преди около 2 одини на другото коляно – отчупен хрущял.
-Какво ти даваше сили да продължиш след три операции?
-Обичта към спорта и това, че ще се оправиш и отново ще играеш футбол. Казваш си, че имаш болки, но ще минат, стискаш зъби и продължаваш.
-Разкажи за първите ти стъпки във футбола.
-Баща ми е играл футбол до определена възраст, но не на професионално ниво. Той ме запали по футбола. Юноша съм на ЦСКА. Никога няма да забравя първата си тренировка – бях с дънки, толкова бях притеснен, че не исках да започвам да тренирам от притеснение.
-Колко години изкара в ЦСКА?
-Девет години бях в школата, първи треньор ми беше Филип Филипов. После ни тренираха Методи Георгиев, Ангел Калбуров, Димитър Димитров-Трактора, Милан Чирич… Именно той ни взе в Лудогорец голяма група момчета в началото на 2012 година.
-Какви спомени пазиш от ЦСКА, ти си може би от последните юноши, които тренираха на „Червено знаме“?
-Сега когато сме с приятели и видим стари снимки на „Мараканата“ с пясъка около вратите… емоционални моменти. Със сигурност условията не бяха най-добрите, но през игрищата на този комплекс са минали всички велики футболисти, играли в ЦСКА.
-После обаче премина в Лудогорец?
-Там вече виждаш голямата разлика като условия. И попадаш в нещо като друга реалност, защото наистина разликата между условията в този клуб и останалите, е голяма.
-Ти беше и капитан на отбора, който участва в Младежката Шампионска лига. Какво е да играеш срещу Реал Мадрид и Ливърпул?
-Виждаш на какво ниво си и къде са останалите. Със сигурност беше емоция и преживяване, което получават малко футболисти, пък дори и в Младежката Шампионска лига. Ние просто бяхме късметлии, защото мъжкият отбор игра в групите на Шампионската лига, а ние играхме по право в турнира за младежи.
-Дебют за мъжкия отбор на Лудогорец, гол и награждаване със златните медали и купата за шампион на България…
-Да, всичко се случи в един мач. Това ми беше дебют за първенство (б.р. – дебютът на Китов за първия отбор е за Купата на България през есента на 2013 година срещу Дунав Русе) – последен мач от сезон 2013/2014. Отборът вече беше шампион и приемахме Черно море. Влязох второто полувреме и вкарах гол малко преди края за 3:1. След мача ни награждаваха за това, че отборът стана шампион. Не мога да опиша как се почувствах, когато вкарах гола – трябва да се преживее, не се описва с думи.
