Събота, 9 март, 15:00 часа! Футболен клуб Централен спортен клуб на армията 1948 ЕАД приема Професионален футболен клуб ЦСКА-София АД на стадион „Витоша“ в столичното село Бистрица. Осем години след престъплението, наречено фалит на ПФК ЦСКА АД, след което виновници така и не бяха посочени, съдени, камо ли наказани, „армейският“ разкол ще запише десетия си мач на ниво Първа лига. Юбилеен десети, както биха добавили статистиците! Исторически? Ни най-малко! През 2016-та „Червена България“ позволи на двама бизнесмени да осъществят най-еретичното разцепление в 75-годишната история на ЦСКА, а от разгара на COVID-карантината през 2020 г. разделението прерасна в своеобразно „братоубийствено“ дерби в елита. И така девет пъти дотук! За кеф на сеирджиите, симпатизиращи на вечния съперник Левски, които от 8 лета насам повтарят с нескрито удоволствие глагола „Умре“. Истината обаче е друга и печалният резултат от нея донякъде все още крепи „синия“ столичен гранд извън зоната на банкрута. Защото лошият пример – пак е пример!
Държавата, БФС, „Титан“, Лупи – обвинения през годините са летели към всички гореизброени, а спасителите на ЦСКА отпреди 8 години, които внесоха оздравителни планове в съда – тогавашният съсобственик на клуба Гриша Ганчев (март 2016), Цветомир Найденов като представител на Васил Божков (юни 2016) и никому неизвестният тогава и сега турски бизнесмен Дениз Кизилоз буквално си бяха „оставили ръцете“ в заложените планове за финансовото оздравяване на задлъжнялото дружество. И накрая „вдигнаха ръце“ от доброто старо ПФК ЦСКА АД!
Е, не точно! Ганчев осъществи прагматичната си, рационална и строго бизнес идея с юридическото прехвърляне на чисто от дългове дружество в Борисовата градина, а Найденов основа нов футболен клуб във Военния клуб на жълтите павета. Първият го нарече „ребрандиране“ и спази обещанието си да върне ЦСКА директно от „В“ група в новосъздадената от БФС Първа лига, а вторият го кръсти „честният път към върха“ и по примера на шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс и италианския Парма реши да започне от софийската „А“ окръжна група. Идеята за започване на чисто от окръжните групи „армейските“ фенове бяха лансирали още през 2015 г., когато лицензът на ЦСКА за „А“ група бе отнет от Изпълкома на футболната ни централа, но тогава Гриша Ганчев дойде на оранжев… пардон, на бял кон от Ловеч и поне на първо време спаси клуба от фалит. Последваха спечелена Купа на България 2016 от „В“ група, обещания за нов стадион и афиширано желание за връщане на старата слава на ЦСКА… Плюс преструктуриране на почти всички етажи на „Българска армия“, при което жертва паднаха емблематични имена от „армейската“ история, които не бяха съгласни с подхода на боса.
Последва и нещо по-лошо – подмяна на чипа. Методиката на еднолично управление, подпомагано от шепа съветници, доказали верността си към съсобственика и експертизата си в Ловеч, обезличиха бавно, но сигурно шампионската аура на ЦСКА. Ганчев успя да омаловажи иначе благородно спазеното си обещание да закупи емблемата и активите на фалиралото дружество, наричайки предложените 8 милиона „пари, хвърлени в канала“. Калъфките в Музея на славата се трупаха и превърнаха „червените“ във „вечно втори“ след хегемона Лудогорец, а нескончаемите треньорски смени и назрелите конфликти с агитката родиха термините „играйкане“ и „славизация“.
В същото време ЦСКА 1948 изкачи сравнително бързо стълбата във футболната ни йерархия и къде с късмет (драматични дузпи срещу Брацигово в баража за Трета лига в Самоков през 2017), къде с лоби в БФС (прекратеният сезон 2019/20 във Втора лига заради COVID-19, който сервира на тепсия промоцията за елита) тимът на Цветомир Найденов извървя „честния път“ към върха. Или поне до подножието му!
На фона на „деармейцизацията“ в ЦСКА, бизнесменът предприе агресивна кампания с назначаването на икони от ранга на Спас Джевизов, Ради Здравков, Валентин Илиев, Методи Деянов, Любослав Пенев, Тодор Янчев, Галин Иванов и дори Стойчо Младенов на различни постове в клуба. Егото беше поначесано, репутацията на легендите по-скоро опетнена, звездите им в Алеята на славата омазани и осквернени, а клеймото „предател“ траеше поне дотогава, докато въпросният треньор, скаут или шеф не напусне сам или не бъде освободен.
За четири сезона провокациите между двата клуба включваха скъпи билети за сектор „Г“ на Националния стадион, названието „Гости“ на ламповото табло на „Армията“, лимитирана бройка талони за клетката в Бистрица. Ехидните подмятания на тема „ловешко управление“ и ответните постове за култовото магаре Бочето съпътстваха меренето на атрибути и нагнетяването на напрежение покрай всяко предстоящо издание на „най-младото столично дерби“, както някои зевзеци шеговито наричат двубоя.
Сега обаче подобни залпове липсват. Няма язвителни постове във фейсбук, няма витиевата куртоазия към съперника, няма закани за реванш за изпуснатата титла миналата година… Всъщност отдавна няма и колебания кой е ЦСКА и кой не е! А цялото перчене вече е по-скоро досадно и излишно, просто защото нито в съблекалнята на „Армията“, нито в Бистрица виждаме „армейци“ и „армейски дух“. Просто Стоян Орманджиев – младши, Бай Добри, Сакалиев и Стоян Колев плюс няколко треньори в Академията като Иво Иванов и Румен Трифонов явно не са достатъчни за запазване на баланса, а при съперника последната продажба на емблематичен цесекар като Ивайло Чочев в Разград показа, че честният път след Нова година води вече не към върха (или поне не към второ участие в Европа), а към занижаване на целите, намаляване на бюджета и край на „покупката на табели“.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“