-
-
24 декември 2020-а… Бъдни вечер е. Стела и Огнян Смоленски чакат сина си Мартин, за да седнат на празничната трапеза. Малката Милица е нетърпелива да разчупят питката с късмети. Наближава 20 часа. Той се прибира мокър, с тренировъчен екип. Както всеки ден е бил в „клетката“ в столичния квартал „Дружба“ с Владимир Манчев, където до припадък се тренира едно и също – пасове, центрирания, шутове… Резултатът от този неуморен труд го видяхме по време на баража за оставане в елита, когато с фантастичен гол извън наказателното поле юношата на ЦСКА-София поведе Ботев Враца към оцеляването. След това той вкара и при дузпите, с които бе пречупен дупнишкият Марек.
Ден след това Смоленски вече е в Париж с приятелката си Антоанета Манасиева. Преди минути е станало ясно, че армейците са „затворили“ една срамна година. Ето какво каза Мартин в интервю за „Тема спорт“.
Марти, поздравления за страхотното изпълнение. Колко пъти тренирахте този удар с Владимир Манчев на „клетката“ в Дружба?
– (Смее се.) Много, много… Благодаря на Владо и на всички хора, с които работих през годините и ми помогнаха да се изградя, да се науча, да повярвам… Наистина се получи хубав гол. Но той ми е ценен повече с важността си, отколкото с красотата.
Какво бе усещането да си героят за врачани?
– Аз не смятам, че съм героят, защото героите бяха много. Герои бяха всички. Най-голямата заслуга е на треньора ни Христо Янев. Хората от щаба. Всички онези на трибуните. Аз толкова публика във Враца не бях виждал. Имам чувството, че целият град бе с нас и не спряха да ни подкрепят. Съотборниците ми… Да, аз вкарах, но Браян Переа направи страхотен мач.
Дузпата влезе малко „криминално“ и вратарят на Марек бе на път да я спаси…
– (Смее се.) Важното е, че влезе. Щастлив съм, че аз получих възможността
да сложа точка на спора. Да ми се повери последното изпълнение е огромна отговорност и показва доверието към мен.
Есента бе много трудна за теб. Какво промени? И дали представянето ти не бе плод на това, че главата не бе чиста, а у теб тегнеше разочарованието от това, че се оказа ненужен в ЦСКА…
– Наистина бе много трудно. За мен основният проблем бе, че в началото на първенството имах частично скъсване на връзки на глезена. Изпуснах първите 5 мача. Не проведох добра подготовка. Не бях на ниво кондиционно. Когато получавах шанс, усещах, че не съм на нужното ниво и не оправдавам доверието и очакванията. Проведох разговори с Христо Янев и ръководството. Те ми показаха, че държат на мен, вярват в мен и ме подкрепят. След това направих добра зимна подготовка и през пролетта всичко си дойде на мястото.
Христо Янев, подобно на Владимир Манчев, играе важна роля в твоя футболен път. Така ли е?
– Образно казано, аз в последните 3,5 години не познавам друг треньор, освен Христо Янев. С него бях в Миньор Перник, в Пирин, а сега и във Враца. Наистина имаме силна връзка, но той за мен е освен коректив и голям мотиватор.
Той ли бе в основата на спасението на Ботев Враца?
– Безспорно. Преди няколко месеца бяхме загубили всякаква надежда. Не се получаваше, нямаше резултати. Усещах, че и той ще загуби вярата си. И в един момент влезе в съблекалнята и каза, че ние трябва и ще се спасим. Сякаш ни вля енергия, позитивизъм. Той ни върна надеждата. Борихме се до последно и успяхме. Ако се видят резултатите след това – ние сигурно щяхме да сме в Топ 10.
Янев те прати и на нова позиция – вътрешен халф…
– Явно вижда, че имам качества за това. Пробвахме го в 5-6 мача в Пирин и нещата се получаваха. Да си призная, чувствам се по-добре, отколкото на фланга, защото играя повече с топката и усещам, че мога да влияя повече на действията и развитието на мача.
Но Владимир Манчев твърди, че ако беше нападател, Ботев въобще нямаше да е на бараж за оцеляване, тъй като щеше да вкараш над 10 гола…
– (Смее се.) Владо Манчев винаги е виждал в мен нападател. Наистина обичам да играя в предни позиции, където съм бил във всички възрастови формации на ЦСКА и постигнах сериозни постижения и резултати в юношеския футбол.
Обиден ли си на някого от ЦСКА, че те отпратиха, без да получиш шанс?
– (Замисля се.) Не, не… Така са преценили. Аз вярвам в себе си и продължих напред.
А умря ли мечтата един ден да си ключова фигура в първия отбор на армейците?
– Няма как да умре. Тя е в мен от първия ден, в който стъпих на тренировъчното игрище. Аз ще продължа да я следвам. Ще се боря да играя на най-високо ниво, а какво ще стане, времето ще покаже.
Преди малко завърши баражът между ЦСКА и ЦСКА 1948. Армейците приключиха по срамен начин една много слаба и неуспешна година, а през следващия сезон ще пропуснат евроучастието…
– Като фен на ЦСКА на мен ми е тъжно за това, но не мога да коментирам повече. Разбирам болката на всички, които обичат клуба.
Испанец и двама балканци в битка за треньорския пост на „Армията“
