Стадион „Христо Ботев“, Враца – баражът за последното място в Първа лига догодина отказва да приключи вече три часа след дъжд, греди, пропилян аванс от фаворита Ботев Bp в края и геройска битка от претендента Марек. Рулетката на дузпите под Околчица е опънала нервите на всички до краен предел, но едно 21-годишно момче отива уверено към бялата точка и… през дясната ръка на вездесъщия вратар на дупничани Константин Костадинов слага точка на спора и хвърля 7000 врачани в екстаз.
„Само позитивни мисли имах през цялото време, въобще не съм мислил, че ще пропусна. Този момент си го представях и е неописуемо. Това нещо, което направихме, е за историята. Велико нещо! Такова спасяване с толкова изоставане в точките – това е най-инфарктният сценарий.“
Мартин Смоленски е изживял най-сладкия миг в кариерата си. Малко повече от 5 години след мечтания дебют за отбора на сърцето си – ЦСКА-София и след три сезона на митарстване из Перник, Благоевград и Враца, Марто е дал най-силния сигнал към родния си клуб.
„Аз съм тук, по-силен съм и се боря за втори шанс“, сякаш изкрещя Смоленски с прекрасния си гол от дистанция в баража плюс хладнокръвния победен наказателен удар, след който полетя на крилете на радостта.
„Ицо Янев е уникален мотиватор – накара ни да вярваме в невъзможното. Той така подреди думите си, че да му повярваме. Направихме го! Аз съм влюбен в Ботев Враца, в града, в абсолютно всичко, свързано с клуба, и бих се радвал да остана. Но всичко е много динамично, няма как да предвидя какво ще се случи, но обожавам този клуб“, ликуваше Мартин, без да забрави да спомене треньора си, който го вземаше при себе си и в Миньор (2021 г.), и в Пирин (2022/23), и в Ботев Bp този сезон. Между отдаванията под наем, завършили с договора му с врачани миналото лято, талантливият нападател пребори скъсване на глезенни връзки във Втора лига след касапница в Монтана плюс невинните 4 шева срещу ЦСКА-София през тази пролет след неволен удар от Амос Юга.
След баража под Околчица едва ли е имало привърженик на ЦСКА-София, който цъкайки с език да не се е замислил защо Смоленски не е в Борисовата градина, за да израсне още повече с червената фланелка на гърба.
А след краха в евробаража за Лигата на конференциите е задължително изпълнителните директори на „армейците“ Стоян Орманджиев и Филип Филипов също да си зададат този въпрос. И просто да действат! Защото Мартин не е единственият, който чака „втора възможност от ЦСКА-София“, без всъщност да е получил първия си шанс. Който бе лековато и болезнено „забравен“ от старата власт под претекст, че на „Армията“ няма време да се чакат голобрадите юноши, че се търсят мигновените резултати, че малките не са готови за голямата отговорност и очаквания. Е, как пък един измежду Смоленски, Асен Дончев (под наем в Пирин), Марк-Емилио Папазов (под наем в Хебър), Александър Бучков (под наем в Литекс) и дори използваните на пожар напоследък Георги Чорбаджийски, Илиан Антонов и Петко Панайотов не заслужи да бъде постепенно наложен по подобие на „бялата лястовица“ Християн Петров? За сметка на „перли“ като Вилдсхют, Бай, Шагоян, Шакич, Бамба и т.н.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“