-
-
В края на 1993-та, когато у нас празнувахме епопеята на “Парк де Пренс” и тепърва ни предстоеше незабравимото американско лято, едва ли някой си е помислял, че 3 десетилетия по-късно България ще е спаринг партньор на тогавашния 134-ти в ранглистата на ФИФА Словения. Бившата югорепублика се бе появила на футболната карта година по-рано и успехите на трикольорите изглеждаха като непостижим блян за нея. 17 години по-късно, през 2010-а, наследниците на Сречко Катанец и Златко Захович се бяха изкачили на 15-о място в световното подреждане, а в момента словенците се гордеят с едни от най-актуалните и популярни имена в европейския футбол.
21-годишната звезда на Лайпциг Бенямин Шешко според мнозина има потенциал да стане по-добър нападател от колегата си в Сити Ерик Холанд и неслучайно оценявания на 50 милиона евро голаджия е трансферна цел на Челси, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Нюкасъл и Тотнъм. Тази вечер българските национали ще се изправят още срещу играчи като Ян Облак от Атлетико Мадрид, легендарния Йосип Иличич, Миха Заич от Фенербахче, Андраж Шпорар и Бенямин Вербич от Панатинайкос, както и Санди Ловрич и Яка Бийол от Удинезе…
През 1994-та словенците със сигурност са се възхищавали на успехите на четвъртите в света, а днес благодарение на „управлението и ръководния капацитет“ на част от тях ние мечтаем за емоциите, които изпитват на стадион “Людски връх”.
И ако допреди малко повече от половин година надеждата бе напълно умряла, то сега след назначението на Илиан Илиев сякаш започва да се прокрадва лека светлина в тунела. Наставникът на Черно море не е извадил някакви нови, неподозирани и неизвестни до момента футболни таланти, но започна да придава характер на този отбор, който все още не познава вкуса на загубата в първите 5 мача под ръководството на бившия халф на моряците, Левски и Бенфика. И макар активът да е по-лош от старта на Младен Кръстаич, то сега вече се вижда някакво постоянство, идея, стратегия.
Сърбинът стартира с три победи (Гибралтар, Северна Македония и Кипър) и равенство с Люксембург, за да дойде загубата от Черна гора, която постави началото на тежката едногодишна серия без успех. В онзи момент вратата на националния отбор се отваряше като тази на фризер за безалкохолно на плажа, а повиквателните се изпращаха като новогодишни честитки за абонатите на мобилен оператор.
Илиев наследи Кръстаич с ясната идея, че поема един обезверен, смазан психически и хаотичен отбор, който не разполага с ярки таланти, големи звезди и лидери. И започна да прави това, което бе направил вече на “Тича” – изграждането на дисциплиниран, подреден, тактически научен колектив, който, без да блести с индивидуална класа, да успява да се противопоставя на опонента и да следва възходяща линия. Така вече в 5 мача под ръководството на Илиев трикольорите не познават вкуса на загубата и макар да успяха да победят само туристическата трупа от Танзания, то те не преклониха глава пред три от участниците на започващото след броени дни европейското първенство – Унгария, Сърбия, Румъния… И ако този отбор не блести с някакви изключителни технически и футболни достойнства, той вече изглежда като стабилна, трудна за побеждаване спортно-техническа единица и колектив, който връща своето самочувствието си. А това е основата, която дава възможност да се започне изграждането на нещо ново на мястото на руините, оставени в последните 3 години.
В Словения трикольорите ще изиграят приятелски мач и ще бъдат спаринг партньор на още един от участниците на надпреварата в Германия, но това е двубой не просто за статистиката. Резултатът от него няма да повлияе върху класиране, но той може да даде допълнителна увереност и надежда, а когато започнат официалните срещи, Десподов и компания няма да влизат в тях като тъпана от съботната сватба, а като горд отбор, който носи герба на страната с високо вдигната глава. И тогава вече няма да е просто удобният спаринг партньор и “любимата жертва”…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
Има сделка! Ето колко ще плати Левски за голмайстора на Първа лига
