-
-
Да си централен нападател на Левски е голяма отговорност. Защото, облечеш ли фланелката и стъпиш ли на терена, веднага ставаш най-коментираната тема. Така е по правило. Без съмнение най-много искат да успеят момчетата от школата. Тези, които са мечтали да получат титулярен екип и за кеф на публиката да късат противниковите мрежи. Едно обаче са бляновете, съвсем различна е реалността. При това не всичко опира до качества. Защото, за да водиш атаката на сините, е нужен и характер. Такъв, който да не ти позволи да се огънеш под очакванията и да се смачкаш.
До момента случаят на Алекс Колев наподобява този на Атанас Курдов. Двамата са продукти на академията на сините, но по един или друг начин късно станаха част от първия отбор. Без да запише официален дебют за мъжете, Курдов още като юноша бе продаден на германския Байер Леверкузен през лятото на 2008 година. И там обаче не проби в представителния тим, а след това игра в Ботев Пд, Локо Пд, Славия и казахстанския Астана. През лятото на 2015-а той се завърна на „Георги Аспарухов“. Дебютът му бе на 15 август, когато започна като титуляр срещу Монтана (2:0) и остана на терена 86 минути. След това изигра пълен мач при поражението с 0:1 от Локомотив Пловдив – нещо, което повече не се случи. В крайна сметка Курдов си тръгна след общо 9 мача във всички турнири без попадение.
През сезон 2020/21, който бе един от най-трудните в историята на Левски, на върха на нападението играеше Стивън Петков. Той вече имаше един престой на „Герена“ зад гърба си, но в първия юношата не успя да се наложи. Със сигурност той иска да забрави онази кампания. В нея участва в общо 17 двубоя, като само в 4 от тях бе титуляр. А за 356 минути на терена реализира едно-единствено попадение – при 2:0 над Монтана на „Георги Аспарухов“.
Дори Андриан Краев, който бе привлечен от играещия във Втора лига тогава Хебър, бе ползван в някои двубои като централен нападател. Юношата на клуба обаче се наложи и стигна до националния отбор и лентата, едва след пристигането на „Георги Аспарухов“ на Станимир Стоилов, който го превърна в дефанзивен халф.
Последният юноша на клуба, водил прилично нападението, е Валери Домовчийски. През сезон 2014/15 той вкара 10 гола в 29 шампионатни мача, а общо през кампанията бе на терена в 36 срещи, в които вкара 14 попадения. Първият престой на Домо обаче бе по-силен – бе част от Синята приказка и отбора, играл в групите на Шампионската лига. С това си заслужи трансфер в Херта./ „Тема спорт“
