-
-
В онова утро в началото на юни, когато е получил обаждане с предложение да поеме кормилото на най-титулувания български клуб, хърватинът Томислав Стипич със сигурност е имал нужда от ощипване, студен душ, ново ощипване и двойна доза кафе. Много вероятно е бившият наставник на Денкендорф, Инглощад, Ерцгербирге Aye, Щутгартер Кикерс, Нантун Чжиюн, Рига и Ауда да си е помислил, че е герой в някаква версия на „Скрита камера“, когато са му казали, че към него има интерес от ЦСКА-София. 33-те дни, в които е бил начело на швейцарския Грасхопърс, едва ли дават особена тежест на визитката му, а купата и второто място в Латвия със сигурност не карат дъха да спира. Но в крайна сметка Стипич показа бърза реакция и успя да излезе от първоначалния шок, като още на представянето си като треньор на червените демонстрира самочувствие, присъщо на наставниците от бившите югорепублики, и каза това, което всички искат да чуят. „Вашите мечти са вече мои мечти“, обяви бившият футболист на ТСВ Оберхаумщат, Дьорндорф – Биц и Хицхофен-Оберцел. В интервю пред „Тема Спорт“ той стигна още по-далеч: „Дойдох в ЦСКА, за да напиша история“… И всичко това, гарнирано с победната серия в контролите, както и шанса, който той дава на млади български футболисти, му донесе само позитиви и Стипич спечели симпатиите на феновете…
И тогава дойде автоголът, който той сам си отбеляза и бе по-ефектен дори от онзи на Мишо Александров, когато новият директор ни в клин, ни в ръкав реши да пожелава успех на Лудогорец в евротурнирите. „Такава е ситуацията, че трябва да се борим за Европа и Топ 5 в шампионата. Не говоря за титлата, а за купата. Реалистичното е това – място в Топ 5“, заяви Томислав след последната контрола на армейците. Шах и мат!
Треньорът на ЦСКА-София би отбой и вдигна бялото знаме още преди да е започнало първенството, а това си е чиста проба самоубийство от негова страна. Да, той може би е прав, но няма право да го обяви на глас. Не и по този начин. Ако иска да хвърли вината в градината на ръководството и да се оплаче, че селекцията се бави, в съблекалнята все още има празни шкафчета на футболисти, които са от фундаментално значение за схемата и отбора – ок. Нека го направи, но не за сметка на историческите ценности на клуба. Ясно е, че ЦСКА-София все още е на много футболни години зад Лудогорец. Армейците започват да изостават в организационен, спортно-технически, инфраструктурен аспект и от Ботев Пд, а в същото време не показват, че с нещо превъзхождат Левски и Черно море. В Борисовата градина все още изпитват крещяща нужда от доказан централен нападател, а и липсват флангови футболисти, които да правят разликата. При това положение титлата наистина изглежда „кауза пердута“, но това не дава право на Стипич да включва на задна предавка.
Не е оправдание дори ако е имал за цел да свали напрежението от играчите си. Това е ЦСКА-София и който няма шампионски манталитет и мислене на победител, който не е готов да носи тежестта на червената фланелка и да се справя с този огромен фенски и медиен натиск, той няма място в Борисовата градина.
Реалистичната цел била Топ 5! Ако е така наистина, кому бе нужен наставник от чужбина, а не бе продължена авантюрата с далеч по-евтиния вариант „Стамен Белчев“, при който също нямаше вариант армейците да слязат по-ниско от петото място. Нима това откровение трябваше да трогне феновете и те да ръкопляскат, независимо от резултата и класирането? Нима Стипич би си позволил подобно изказване в Динамо Загреб или Хайдук Сплит? Всъщност, с подобно примиренческо поведение, той няма как да достигне до някой от грандовете в Хърватска. И е редно час по-скоро да го осъзнае и да поправи настройките в собствената си глава, за да не се стигне до ситуацията отпреди години с Павел Дочев, който си тръгна много учуден, че са го уволнили след равен резултат.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
