-
-
Фактът, че Берое Стара Загора при сегашния си собственик е някакво футболно недоразумение, за втора година се опровергава от резултатите и класирането на отбора. С играчи, които трудно ще се отлепят от дъното в четвъртото ниво на аржентинския футбол, Берое гордо се кичи на седмото място у нас. А с оглед на предстоящия мач с Хебър под „Аязмото“ може на 2 септември вече да е в шампионската четворка.
Феноменално или нормално, този странен Берое удивително добре се адаптира към клубния ни футбол. При това само с честни средства. Зелените нито хващат съдии, нито играят черно тото, нито са сред галениците на властта, но с упорит и физически здрав футбол си печелят перманентно точки. Треньорът им Ачиари се радва на все повече симпатии с коректността към съперниците и нищо чудно някой от тях да се заинтересува от неговите услуги. Въобще видимата цел на сегашния Берое е да бъде трамплин. Скоро продадоха Говея в Словения, което си е престижен трансфер. Нищо чудно същата съдба да сполети офанзивните остриета Пинеда, Пачаме, Винисиус и Годой, които за нашите стандарти изобщо не са лоши футболисти.
Иначе Берое е нещо като временна спирка, преди играчът да си стегне багажа към по-доходоносно местенце. В началото подавляващото знаменце срещу имената бе аржентинското, сега интернационалният елемент е съчетан с флага на нацията европейски шампион. Половин дузина испанци, играли предимно в третото и четвъртото ниво на своята родина, кръстосват шпаги с най-добрите от България. И ако се съди по мача с хегемона Лудогорец, не са чак толкова по-лоши. Появилият се като резерва Франсиско Сагардия тресна гредата в първата минута на продължението и почти спря стрелката на часовника на хегемонията. Но и през целия мач Берое се би храбро за всяка педя земя и оказа почти същата съпротива, колкото прехваления отбор на Левски преди седмица.
Отговорът на въпроса защо логиката не тържествува в Стара Загора и отборът не отива там, където му е мястото, е съвършено елементарна. В сегашната Първа лига на България преживяват много по-слаби отбори от Берое. Трите досегашни победи над Септември, Ботев Враца и Крумовград красноречиво показват къде се намират латинозаралиите в актуалната конфигурация на първенството. Със само 4 вкарани гола Берое се кипри на седмото място с цели 10 точки. Образно казано, с един вкаран гол печелят 2,5 точки, което може и да е световен рекорд. В същото време Ачиари блестящо експлоатира системата 5-3-2 и защитния фактор работи отлично. Берое допусна четири гола зад гърба на отличния вратар Артур, което е 0,5 средно на мач, като по този показател отстъпват само на Левски и Лудогорец. И с добра защита, прилична транзиция и блуждаещо нападение Берое си живурка прекрасно в средата. Различното спрямо миналия сезон е, че отсъства голямата звезда Вия, който правеше разликата.
Ако имаме футболна власт на място, изобщо такъв отбор като Берое нямаше да намери място дори и в десетото ни ниво. Но у нас явно всичко е възможно. И чакаме Берое 2, Берое 3 и защо не Берое 10. Една цяла лига, която да се казва Берое. Да си ритат там играчи от италианската Серия Д, английската национална лига, немските Оберлиги и така нататък до изчерпване на възможностите. Идеята май изобщо не е толкова лоша и я подарявам на всеки, който иска да я заимства.
Тема спорт
