-
-
Президентът на БФС Георги Иванов обяви през последните дни едни закъснели решения за очаквани промени, които той трябваше да направи още преди началото на сезона, някъде преди три месеца. Когато всъщност Гонзо се беше заканил да ги направи, защото точно това бяха думите му след избора за президент на федерацията. Ще се задълбочим повече към промените в Съдийската комисия, които поне към този момент изглеждат бутафорни и изглеждат като махни се, за да седне моят човек.
Станислав Тодоров е новоназначеният шеф на Съдийската комисия. Няма как да подминем факта, че изглежда странно един от най-скандалните съдии от съвсем близкото минало да бъде сложен за шеф на комисията. Тодоров е едно от лицата, с които се отъждествява разградският монопол през последните 14 години в Първа лига.
Любопитен факт е, че той прекрати активната си кариера само преди няколко месеца. Впрочем, заради него беше променено и правилото за пенсиониране на реферите в България, за да може да му се удължи максимално кариерата.
Станислав Тодоров носи спорна биография със себе си, от която няма как да избяга. Той е известен като съдията, който свиреше, за да облагодетелства силните на деня. В никакъв случай не беше съдията, който да бъде пример за останалите и да е даван за такъв. Неслучайно и международната му кариера не е никак богата.
Няма да се връщаме конкретно към негови издънки в богатата му съдийска кариера, такива могат да се намерят. Най-притеснителното е, че той така и не успя да се еманципира от хората, с които слуховете го свързваха.
Като съдия така и не се опълчи на Лудогорец, така и не успя да се разграничи от слуховете, които го определяха като съдия на този или онзи, така и не успя да сложи разделителна линия между себе си и мутрошефове на футбола в България по време на неговото активно съдийство.
От тази гледна точка е любопитно как, след като до този момент не е успял да се еманципира от споменатите хора, ще го направи сега като шеф на Съдийската комисия.
Президентът на БФС Георги Иванов сам си постави мина с избора на Станислав Тодоров, която може да настъпи и да избухне много скоро. Странно е, че при избора си Иванов беше повече от категоричен, не се обсъждаха други имена, дори нямаше спекулации за други кандидатури. Безалтернативността никога не е била хубаво нещо в живота, въпреки че във футболния съюз изглежда като част от ежедневието. Поне така ни се представят нещата. Все пак Гонзо си остави вратичка, че ще продължи да сменя шефа на Съдийската комисия, докато не види промяна, но първият избор винаги говори много, говори за управленските способности на новоизбрания президент на федерацията.
Любопитно е също така, че Станислав Тодоров на практика е единствената съществена промяна сред членовете на Съдийската комисия, а другите си спазват меките и удобни кресла. Любопитно е, защото много добре знаем, че в крайна сметка съдийските назначения за отделните кръгове в първенствата не се правеха от Давид Фернандес Борбалан, а конкретно от един човек в Съдийската комисия, който запазва мястото си, което означава, че неговото влияние се запазва.
Станислав Тодоров няма много време за действие. Той трябва бързо да предприеме конкретни мерки, ако иска да направи промени. Много добре специално в България знаем, че една промяна не стане ли бързо, след това нещата се забатачват. Много е важно за шуменския шеф на Съдийската комисия с един удар по масата да разбие пловдивско-великотърновските схеми и надцаквания, които са пословично известни. Въпросът е дали ще има желание и дали ще му бъде позволено.
Станислав Тодоров също така веднъж завинаги още от днес трябва да се еманципира от порочните комбинации с шефове на родни клубове, в които е вкарван. Ако не го направи, мината ще избухне много бързо под краката на Георги Иванов, няма да минат и три кръга.
И още нещо, което е много важно… Станислав Тодоров няма 100 дни на толеранс, няма и нито един ден на толеранс, защото довчера той беше част от съдиите на терен и трябва да е напълно наясно какво трябва да се промени.
Педерасти