Георги Илиев-Майкъла е един от емблематичните футболисти в историята на ЦСКА и определено е човек, който не си държа езика зад зъбите. Той дебютира за „армейците“ на 12 ноември 1976 г. при победата с 5:1 над Локомотив Пловдив. Трикратен шампион на България с ЦСКА през 1980/81, 1981/82, 1982/83, двукратен носител на Купата на България 1980/81, 1982/83. Полуфиналист за КЕШ през 1981/82, участник в големите мачове с Нотингам Форест, Ливърпул и Реал Сосиедад. Има 5 мача за националния отбор на България.
След прекратяване на кариерата си е назначен за спортен директор и главен селекционер в ЦСКА в периода от 1990 до 1993. През сезон 2012/13 е изпълнителен директор на „червените“, като прави последните ремонти на стадион „Българска армия“. След края на кариерата си развива успешно строителен бизнес. Той беше гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където разказа куп интересни истории от миналото, но, разбира се, засегна и случващото се в момента в ЦСКА-София.
– Г-н Илиев, къде се намира в момента ЦСКА?
– ЦСКА сме добре. Имаме добър собственик. Надявам се, че във времето, ще променим начина на работа. В момента тримата директори са много добри момчета, интелигентни, възпитани, но може би България е страна, в която това нещо не върви. Трябва да си характер тук, трябва да имаш твое мнение, трябва да взимаш решения. Аз реших, а не – ние решихме. И затова се надявам, че тези тримата директори ще си разпределят нещата. Единият да стане спортен директор, примерно Мишо Александров, Филип Филипов да стане изпълнителен директор за строителството на „Българска армия“, а Орманджиев да отговаря само за отбора. Защото иначе така винаги ще се оправдават, защото ще е колективна безотговорност. Ние в момента затова сме на това място в класирането и се правят експресни трансфери.
– Това ли е решението ЦСКА да се върне на правилния път?
– Когато ЦСКА взима нов играч, той трябва да бъде гледан 6-8 месеца, дори година. Пращаш хора, както правеше преди Методи Томанов в Лудогорец. Седеше по 3 месеца в Бразилия, в Аржентина, в Уругвай. Да го видиш вкъщи как играе, като гост как играе. Дали има характер за отбор като ЦСКА и Левски. За съжаление в момента двата големи отбори приемаме всякакви. 90% от тях не струват пари. Това, което се пише за 1 милион, 2 милиона, това важи само за Лудогорец. Мисля, че Васил Божков купи на времето Лима и Соуса за 2,2 милиона долара, но те избягаха. Трудно е на ЦСКА в момента. Нямаме стадион, нямахме треньор…
– Какво е мнението ви за бившия наставник Томислав Стипич?
– Аз бях в Хърватска 10 дни и нито един човек не каза добра дума за него. Ходя в Швейцария редовно, същата работа. Той е водил там Грасхопърс. Три загуби и един равен за един месец е направил и са го изгонили. Когато искаш да вземеш един треньор, той трябва да е личност, трябва да е характер. Имаме достатъчно добри български треньори. Взимаме само някакви сърби, хървати… Никой не казва кой го е довел Стипич, кой му е мениджърът, защото той няма да дойде сам. Кой го е препоръчал на ЦСКА. Тези изпълнителни директори също не казват – нито пред вас журналистите, нито пред феновете.
– Сега, според вас, Александър Томаш ще е успее ли да спаси сезона?
– На Александър Томаш, това му е хубаво, че той беше в Локо Пд, там имат добри фенове, играеха добър футбол, имаха добри играчи, но това не значи, че в ЦСКА ще се реализираш. Томаш влиза в много тежък период в клуба. Нито той е правил трансфери, нито нищо. След като го сложиха за треньор на отбора, трябваше да сложат Бербатов за изпълнителен директор. Те са екип. Аз бях казал, че ще се борим за първо или второ място, но ние в момента сме втори отзад-напред. Никой не ни е виновен. 3-4 пъти пропуснахме да станем шампиони. Дузпа в 95-ата минута пропуснахме. А тук съдията ни е помогнал, защото е рисково да дадеш дузпа в такъв момент, която може да реши титлата. Не може все съдиите да са ни виновни. Александър Томаш беше безработен, седеше по цял ден на едно кафе с Бербатов на „Оборище“. Потърсиха го от Спартак Варна и отиде там. Тогава ЦСКА не се сети за него. Любо Пенев също беше свободен, Стойчо Младенов… Всичко е въпрос на разговори. Давайте им бонуси на тези треньори – ако вземеш Купата на България – 100 000 лева. Ако станеш шампион – 150 хиляди лева. А заплатата ти е 20 хиляди лева. А те им дават 50 хиляди лева заплата и искат да носят отговорност. Тогава няма как да ти пука дали си трети, или пети. В големите клубове трябва да се научиш, че това е бизнес.
– Последният ремонт на „Българска армия“ беше направен по времето, в което бяхте изпълнителен директор…
– Вижте, те махнаха отпред 3 терена, като така не остана място за децата. Без да имаш решение, школата остава на улицата, 480 деца. Стадионът е паметник на културата. Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов ми даде разрешително, което и до днес ми е в кабинета. Досега някой да сте чули изпълнителен директор да инвестира един лев на стадиона и да прави нещо ново. Тогава направихме баскетболната зала, махнахме тенискортовете, облякохме стадиона, сменихме дограмите. Вътре в кабинетите всичко беше с мозайка. Сложихме им специални плочи, да видят малко европейски неща хората. 300 фотьойла купихме, декинг сложихме в ложата. Първият мач, като дойдоха от Ловеч, се снимаха горе в ложата. Тавани, козирки, залата за пресконференции, мястото за журналистите, за ветераните, всичко ремонтирахме.
– За колко време угасна надеждата, че нещата могат да се променят?
– 10 месеца или дори 6 месеца, след седмия месец вече започнах да съм леко разочарован, защото гледах феновете. Те не искат да помагат на ЦСКА.
– Какво е мнението ви за бившия собственик Гриша Ганчев?
– Те изгониха всички легенди на ЦСКА от стадиона. Колко пъти идваше Стоичков, Стойчо Младенов, Бербатов, Стилиян, Мартин, Емо Костадинов. Всичките ги изгониха от стадиона. Защо? Защото били фактори. Ами фактори са, те са историята. Защото ЦСКА 10 години не бяха плащали данъци – 11 милиона лева натрупаха. Съборихме и стадиона. Феновете на Левски така се радват в момента. Като ме видят, казват: „Биха ви 8:0 Литекс, преименуваха отбора на Ловеч, съсипаха стадиона”. Отгоре на всичко той подари 50 декара на държавата, които никой не ги искаше. Децата ни обикалят по селата в момента. Мога да ви пусна един запис от „Армията“. Гриша Ганчев става президент, всичките фенове са там. Всички бивши футболисти са там. Даже седят в ложата. И Гриша Ганчев обяснява три неща – искате стария отбор, който играе във „В“ група, или искате нов отбор, преименуван на чисто да почне. И всичките ръкопляскат, бурни аплодисменти, искат ЦСКА да се преименува. Етрополе да се казва ЦСКА, да вземе лиценза на Литекс, а Литекс да вземе на Етрополе. Което никога не можеше да стане в нормална държава. И тогава вкараха Горна Оряховица и Нефтохимик, да не е ЦСКА само. Нито един фен не реагира. След това Гриша Ганчев подарява 50 декара. Те не са негови. Те са на ЦСКА. Те са в ПУП на ЦСКА. Никой не ги иска. Ние ги даряваме. И трите терена за децата изчезват.
– Колко пари струва един нов стадион, защото феновете на ЦСКА очакват строежа на „Българска армия“?
– 2000 евро една седалка. Ако имаш 15 000 седалки, по 2000 евро на седалка, са 30 милиона евро – 60 милиона лева. 10 милиона лева допълнителни разходи винаги ги имаме при нас, стават към 70 милиона лева. На Ботев Пд и Локо Пд вече са по толкова пари стадионите, а още не са готови.
– Кога ЦСКА ще има стадион? Това е въпросът, който интересува живо феновете?
– А защо никой не попита, ако утре на Валтер Папазки му писне, какво ще стане със стадиона? Познавам го, богато момче, възпитано. Но във футбола е различно. Помните Васил Божков как напусна ЦСКА. Илия Павлов също. Почти всичките богати хора са минали през Левски и ЦСКА. Защото те са там по партийна линия. Значи стадиона, за да го бутнеш, има разрешение за строеж. Има всичко, но не знам защо не започват да копаят. Какво чакат? Чакаме документи. Какви документи? Аз мисля, че на ЦСКА поне 50 милиона ще даде държавата. Аз съм убеден. Ще помогне 100% на ЦСКА. Най-голямо удоволствие ще е като започне да копае багера. Правят ли укрепването, значи започва наистина да се прави стадион. Ако не почнем този месец до края да копаем, защото октомври почват дъждове, нищо няма да стане тази година. Почнат ли дъждове, всяко нещо ти става двойно, да не ти кажа и тройно. Като изкопаеш дупката и като завали един пороен дъжд, като го напълни, ползваш помпи и става страшно. Тези месеци бяха добри – юни, юли, август, септември до октомври, да го изкопаем.
– Какво е мнението ви за Лудогорец?
– Ние се опитваме 13 години да коментираме, че някой им помага. Помагаха ли на Левски, когато там един си вкара автогол 5 минути преди края на мача. На нас ни дадоха дузпа – вкарваш и ставаш шампион. Кой ни е виновен? Трябваше ни равен в Перник през 2012 г., но ние загубихме. Не можеш само да обвиняваш. Много уважавам хората, които създават нещо. В България клубът, който създава нещо, е Лудогорец. Неприятно е, но е истина.
– В края на миналия сезон станахме свидетели на една много грозна сцена на стадиона, когато феновете нахлуха на терена на баража за Европа с ЦСКА 1948?
– Писна им на хората, какво да направят. ЦСКА има 500 хиляди привърженици. Просто им писна да се подиграват с тях. Футболистите не знаят тази фланелка какво значи. Това им е нивото.
– Бихте ли отличил някой футболист на ЦСКА?
– Да, Бусато, той е герой! И въпреки това ние купуваме национален състезател (б.р. – Иван Дюлгеров) и го убиваме. Той седи резерва. На времето така бяха Стоян Йорданов и Йордан Филипов. До мача, в който падне ЦСКА, пази единият. Аз не съм го подсказал на Томаш, а трябва. Падне ли ЦСКА, сменяш вратаря. Иначе всеки ще се сърди, всеки ще се оплаква.
– Вие малко открехнахте вратата към миналото. Да поговорим за великите мачове с Ливърпул?
– Когато ни се падна Нотингам Форест, бяхме в една почивна станция. Всички викат: “Мале, два пъти европейски шампиони ставаха“. И Паро вика: „Биеш Нотингам и тогава ставаш голям”. Не тук да ми биеш Враца и Монтана. ЦСКА е европейски отбор. Играх срещу Йън Ръш, един от най-великите голмайстори в историята на Ливърпул и английския футбол. На нас той гол не ни вкара. Играехме със самочувствие, като равен с равен. Срещу Реал Сосиедад имам един инцидент с един приятел на Стоичков (б.а. – Хосе Мария Бакеро). В 30-ата минута излезе. И аз исках да ям бял хляб. В момента играчите на ЦСКА нямат самочувствие. Не можеш да ги видиш в хубави ресторанти в София, стоят само в Студентски град. Излизат на терена с наведени глави.
– Вие сте в отлични отношения със собственика на Левски Наско Сираков. Трудно ли му е начело на Левски?
– Много го обичам и уважавам. Страхотен изпълнителен директор е. Но не може да е собственик. Собственикът трябва да има бизнес за 100 милиона, за да вадиш 20 милиона за отбора. Всяка година 100 милиона да имаш. Наско и Боримиров, и двама са личности. Те могат да ти звъннат на теб, на футболния съюз, на някой министър, на кмета на София. И всеки ще им вдигне телефона. А на нашите няма кой да вдигне телефона. Това е разликата. Трябва да имаш личност в управлението. ЦСКА е предпоследен в класирането със заплати от по 30-40 хиляди евро, а в последния септември са сигурно са 2-3 хиляди евро. Бюджетът на ЦСКА е 20-25 милиона.
– Какво е мнението ви за националния отбор, който надигна глава след идването на Илиан Илиев?
– Ако не е Илиан Илиев, сигурно щяхме да вземем пак някой от Македония, Сърбия, Черно гора. Илиан ползва играчи на Черно море. Кой друг треньор ще вземе футболист от Черно море в националния отбор… Искам да благодаря на Илиан, че в тези тежки времена създаде един отбор, който наистина играе прилично. Радвам се за радостта, която видях в съблекалната Как няма да се радвам? Ние не сме били от Септемврийското възстание. Второ – стадионът беше пълен. Това също е много важно нещо. В София щяха да дойдат 1000 човека. Тревата на стадион „Христо Ботев“ нека да не я коментираме. На евтината трева, това и е нивото. Като искаш, вземаш от Холандия трева, от Франция, от Германия. Георги Иванов прави доста неща, променя непрекъсно нещата и това е хубаво. Махна шефа на съдиите и сложи българин.