-
-
Александър Toмаш много бързо се ориентира в обстановката и още във втория си мач начело на ЦСКА-София, при първата отдала му се възможност, извади от титулярния състав всички заварени българи. С това си решение новоназначеният червен предводител започна поправка на грешки на предишното и настоящото ръководство на армейския клуб.
И до днес мнозина не разбират какво прави все още в състава Станислав Шопов. Пловдивчанинът е в ЦСКА-София от над две години и ако днес направим една анкета между привържениците на тима, нито един няма да се сети за важен мач с решаваща роля на 22-годишния халф. А шансове за такива Шопов имаше неведнъж при различни треньори. Предисторията е, че, докато в Левски месеци по-рано бяха подписали с добре развиващия се и към днешна дата Филип Кръстев, а в Ботев Пловдив се ослушваха за своята рожба Слави, на „Армията“ прибраха записалия едва две минути в нидерландската Ередивизие с екипа на историческия средняк Хееренвеен. С оглед природата на бившото управление, мотивите за привличането му са били два. Евентуално да направи поне един силен полусезон и да бъде продаден по модела на Недялков, Десподов и Малинов, както и да се печелят фенски симпатии с това, че се взимат нашенци. Не стана нито едното, нито другото. Нито тогава, нито сега има изгледи Шопов да покаже сили за нещо повече от дубъла на армейците.
С много по-дълъг стаж в червените редици от полузащитника е Иван Турицов. Десният бек е в клуба от 8 години и историята определено не е на негова страна. За този дълъг период нестабилните му изяви са много повече от положителните проблясъци. Със сигурност в началото на кариерата му и травмите изиграха своята негативна роля, но в претенциозна институция като ЦСКА-София това не може да служи като оправдание. Не с пропуснатата дузпа срещу отбора от Бистрица, а с недопустимия си гняв към феновете след мача със Сепси, Турицов тласна кариерата си в ЦСКА-София към мъчен край. След като бе получил огромна подкрепа от общността, за да преодолее изкарания в аут 11-метров наказателен удар, който можеше да донесе титлата на клуба, той сякаш надцени собствената си значимост. Изобщо самооценката на голяма част от българските футболисти доста често не кореспондира с реалността и тези в ЦСКА-София далеч не правят изключение.
А обективната реалност не оцениха и настоящите ръководители на клуба – Филип Филипов и Стоян Орманджиев, преподписвайки с Турицов за 2+1 години. Това им решение е едно от най-нелогичните в родния футбол през последните години. Включително, защото Турицов до последно си търсеше отбор в чужбина, а това ни говори каква е мотивацията му да защитава тежката червена фланелка. Но както точно гласи поговорката – не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
За съжаление, по пътя на Иван Турицов е тръгнал и Християн Петров, на когото напоследък цесекарите възлагаха надежди да е поне новият Валентин Антов. Уви, след като направи някои мачове без сериозни грешки при Саша Илич и Нестор Ел Маестро, започна да изглежда, че Петров се мисли за незаобиколим фактор в червената отбрана, завъртя някоя и друга прическа и от началото на сезона изявите му са потресаващи. Лекът за него е само един и Томаш вече го прилага – пейката.
А общата тъжна констатация е, че българите в ЦСКА-София не са на необходимото ниво. Огромна част от тях или са за втория отбор, или за резервната скамейка. Това много сериозно трябва да замисли селекционерите в клуба за следващите трансферни прозорци. По техни думи им остават още два за завършване на процеса по изграждането на настоящия отбор!
Петър Здравков/ „Тема спорт“
