-
-
След колосалното „червено“ пропадане на старта на сезона, появата на Александър Томаш бе най-желаното и позитивно нещо за ЦСКА-София. Единението между треньор, отбор, ръководство и фенове се видя с победите над Локо София и Берое, а всички предпоставки и логически последователности сочат, че „армейците“ ги чакат много по-бляскави моменти. Интересно е, че в момента Първа лига е доминирана от треньори, които в началото на века играят за автентичния ЦСКА и голяма част от тях са били заедно на терена.
Цели петима треньори или почти една трета от всички в Първа лига попадат в тази група. Освен Томаш, тук са Валентин Илиев (ЦСКА 1948), Александър Тунчев (Арда), Христо Янев (Ботев Bp) и Веселин Великов (Хебър). Само допреди две седмици и друг от този „випуск“ – Тодор Янчев – водеше Ботев Bp. От тези „червен“ отряд най-кратък е престоят на „Армията“ като играч на Великов, който е само един сезон. Христо Янев пък е в ЦСКА в цялата първа половина на века, докато Томаш, Тунчев и Вальо Илиев имат по-кратки престои.
Колкото и сдържаност при оценките да е необходима и бягство от крайностите, Томаш е най-успелият от групата. 46-годишният треньор натрупа вече осемгодишен опит само в елита, започвайки през 2016 година във Верея, преминавайки през Берое, Етър, Локо пд и Спартак Вн, стигайки до най-високите нива с ЦСКА-София. Във всеки един клуб от тях Томаш постигна най-очакваното и над обективните възможности на отбора. Най-голямото чудо бе Верея, като треньорът стигна до бараж за евротурнирите и като по чудо изпусна квотата срещу Левски, въпреки че отборът му трябваше да вкара една от две оставащи дузпи. С Берое Томаш стигна до две поредни четвърти места, въпреки че бюджетно, финансово и като игрови ресурс отборът бе извън шестицата. Локо Пловдив също бе огромно изпитание – лашкан между един и друг собственик, при целия финансов краш и забавяне на заплати с по 3-4 месеца, Томаш изгради отбор със стил и лице, който можеше да се противопоставя на най-силните, но в крайна сметка стигна до надбюджетното пето място.
Томаш изглежда арогантен, но е искрен пред камерите, макар и често упрекван в прекомерно философстване. Той е мотиватор, който обаче успява да балансира достатъчно добре с тактика и схеми.
Съвсем различен е профилът на друг от тази група – Александър Тунчев. По-интровертен и спокоен бившият бранител успя да води на два пъти един от най-стабилните отбори в последните 5 години – Арда, както и Локо Пд. Тунчев изглежда като човек, който от една страна никога не би предал отбора и играчите, а от друга – шефовете на клуба.
Колегата му в „червената“ отбрана – Валентин Илиев – започна работа в ЦСКА 1948, когато бюджетът бе ограничен, а най-добрите футболисти – продадени. Въпреки това отборът се представя изключително добре – бе на минута от отстраняване на втори силен съперник в евротурнирите, записа и шест поредни двубоя без загуба в първенството.
Кариерата на Христо Янев започна като експлозия със спечелване на Купата на България с ЦСКА, когато отборът бе в Трета лига. Впоследствие обаче Джуджето стана треньор за отборите от най-ниските етажи на Първа лига – на два пъти с Ботев Враца и веднъж с Пирин.
Интересно е, че толкова масово треньорска инвазия от един отбор от едно поколение имаше със знаковите футболисти на силния тим на Локо София от средата на 80-те години на миналия век. Цели седем играчи от генерацията са водили отбори от Първа лига. Тогава за „червено-черните“ играеха изключителни играчи като защитниците Павел Дочев, Тони Велков, Димитър Васев и Тони Здравков, халфа Николай Тодоров, крилото Стойчо Стоев и голаджията Георги Петков.
Най-успелият е Стойчо Стоев, който има две титли с Лудогорец и с „орлите“ стига осминафиналите в Лига Европа, отстранявайки Лацио. Иначе крилото ротира обикновено из София и околностите, водейки Левски, Локо София, Спортист Своге и Миньор Перник. За последно води „червено-черните“, като Стойчо многократно е казвал, че мечтата му е да бъде начело на детската си любов. След кратък и неуспешен период той бе уволнен.
Интересно е, че Димитър Васев бе старши треньор в елита само на родния си Локо София. Той дори се представи впечатляващо, но впоследствие така и не води клуб от елита. Павел Дочев пък мина експресно през ЦСКА през лятото на 2010 година и след това заяви, че ако е знаел колко кратко ще бъде треньор, е щял да си донесе от Германия само четката за зъби.
С най-много отбори в елита пък е Антони Здравков – Калиакра, Ботев Bp, Левски, Лудогорец и Царско село./ „Мач Телеграф“
