-
-
Легендата на Левски – Стефан Аладжов – присъства на събитието „Магията Гунди“, организирано от „синия“ клуб и посветено на филма „Гунди – Легенда за любовта“. Аладжов се върна към спомените си за легендарния си съотборник Георги Аспарухов.
„Имах щастието да играя 4 години с най-великия футболист на България – Георги Аспарухов – Гунди. Един изключителен футболист. С топката в краката беше магьосник. Да говорим за ударите му с глава, вратарите не можеха да усетят къде ще прати топката“, започна Аладжов.
„1967 година, мач за Купата – качиха ме в рейса, Гунди дойде и ме пита: „Какво си се стреснал? Утре те картотекират, влизаш и показваш какво можеш“. Най-великият дойде, може би другите са се притеснявали за постовете си. Така се случиха нещата“, разказа Стефан Аладжов.
„Имах един приятел, идваше вкъщи преди всеки мач и ме питаше Гунди дали ще играе, защото го преследваха много години. Моят приятел Лазар ми каза, че и на стол да е, трябва да е на терена, защото публиката се удвоява. Това беше Гунди.“
”1970 година бяхме на почивка в Слънчев бряг и Гунди винаги го разкриваха. Група рибари ни намериха на плажа и казаха, че искат да се видят с нас. Бяха наловили риба, събрахме се, бяха застанали на 5-10 метра от нас и ни гледаха с голямо уважение. Гунди пусна музика, покани ги, но казаха, че просто искат да ни видят. Хората го боготворяха“, добави той.
„1964/65 Гунди стана голмайстор, тогава треньор беше Рудолф Витлачил, стана с 27 гола футболист и спортист на годината, но на запад Коледа е по-голям празник от Нова година, така беше навремето и Франс Футбол бяха направили наградата преди колега, а имаше бараж на 29 декември, в който Гунди вкарва два гола, допринасяше страшно много и за националния отбор, тези два гола ни класираха за Световното 1966 година. Тогава ако бяха направили тази класация след това, щеше да е в тройката.“
„Не искам много да говоря за качествата му като футболист, беше прекрасен футболист. Треньорите на националните отбори са се допитвали до него. Той най-добре виждаше и чувстваше нещата. За него думите не стигат, както беше казал народът. Още нещо, той е жив, защото го помним“, завърши Стефан Аладжов.
