-
-
Трябва ли решението на Съда на ЕС по делото Диара да отиде по-далеч и да разгледа компенсацията за обучение?
Компенсация за обучение в футбола: Препятствие пред свободата на играчите и мобилността в кариерата – Правни изводи от решението на Съда на ЕС по делото Диара?
Наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови важно решение по делото Диара, което привлече вниманието към системата за трансфери на ФИФА и нейната съвместимост с правото на ЕС. Решението подчертава как правилата на ФИФА, по-специално по отношение на компенсацията за обучение, могат да се разглеждат като ограничение според европейските трудови закони. Това решение повдига важни въпроси дали настоящата система е справедлив начин за компенсиране на клубовете или остарял модел, който възпрепятства свободата на движение на играчите – основно право в рамките на ЕС.
Компенсацията за обучение, първоначално създадена да защитава клубовете за развитието на млади таланти, се е превърнала във финансова тежест както за играчите, така и за по-малките клубове. В светлината на решението на Съда на ЕС по делото Диара, което постановява, че някои части от правилата на ФИФА за трансфери не съответстват на правото на ЕС, е време да преоценим дали системата за компенсация за обучение зачита правата на играчите или несправедливо ограничава тяхната кариерна мобилност. Нека разгледаме защо компенсацията за обучение трябва да бъде променена.
Делото Диара: Преломна точка за правата на играчите?
Делото Диара включваше играч, чийто трансфер към нов клуб беше забавен и усложнен от правилата на ФИФА за трансфери. Основният въпрос в случая беше дали тези правила са съвместими с ангажимента на ЕС за свободното движение на работници. Решението на съда потвърди, че системата за трансфери на ФИФА може да се разглежда като ограничение на мобилността на играчите и трябва да подлежи на трудовите закони на ЕС.
Това решение пряко засяга концепцията за компенсация за обучение, тъй като подсилва тезата, че финансовите механизми, които ограничават способността на играчите да се движат свободно между клубовете, трябва да бъдат критично разгледани. Докато компенсацията за обучение беше създадена, за да възнагради клубовете за инвестициите им в развитие на млади играчи, тя се е превърнала в бариера за правата на младите футболисти и пречка за по-малките клубове, които не могат да си позволят високите такси, свързани с подписването на млади таланти. Решението по делото Диара изважда тези проблеми на преден план, подчертавайки как системата за трансфери във футбола може да бъде в конфликт с принципите на ЕС за трудова мобилност.
Инвестицията в младежкото развитие е отговорност на клубовете, а не финансово право
Решението на СЕС по делото Диара ни напомня, че футболистите, като работници във всяка друга професия, имат право на свободно движение в рамките на ЕС. Младежките академии са част от инфраструктурата и стратегията на клуба, и клубовете съзнателно инвестират в играчи с очакването, че не всички ще донесат финансови резултати. Но дали клубовете трябва да имат право на финансово обезщетение всеки път, когато играч премине в друг клуб, след като напусне академията?
Точно както образователните институции подготвят ученици за бъдещи кариери, футболните клубове развиват млади таланти като част от своята роля в спорта. Университетите не плащат на гимназиите за това, че са образовали студентите им, а клубовете не трябва да имат вечни финансови претенции към бъдещите трансфери на играчи. Тази система превръща развитието на младежите в търговско право, подход, който все повече изглежда несъответстващ на трудовите защити на ЕС.
По-малките клубове са наказани от компенсацията за обучение
Една от най-проблематичните страни на сегашната система за компенсация за обучение е, че тя непропорционално засяга по-малките клубове. Тези отбори често оперират с ограничени бюджети и разчитат на подписването на млади таланти, за да се състезават с по-богатите клубове. Въпреки това, високата цена на компенсацията за обучение прави много млади играчи недостъпни за тези по-малки клубове, принуждавайки ги да се откажат от възможността да привлекат обещаващи таланти.
Тази динамика създава дисбаланс във футболната екосистема. По-богатите клубове са по-добре позиционирани да платят компенсация за обучение, докато по-малките клубове са изключени от пазара на таланти. Решението по делото Диара подчертава необходимостта от по-справедлива система, която не налага финансови ограничения на играчите и не възпрепятства по-малките клубове да участват в трансферния пазар.
Ограничение на свободното движение на играчите
Решението на СЕС по делото Диара отново потвърди един от основните принципи на ЕС: свободното движение на работници. Компенсацията за обучение пряко противоречи на този принцип, тъй като налага финансови бариери, които пречат на младите играчи да се движат свободно между клубовете, както в страната, така и в чужбина.
Представете си, ако професионалисти в други сектори – например лекари, инженери или художници – трябваше да плащат компенсации на предишните си работодатели за обучението, което са получили, преди да могат да започнат нова работа. Това би било немислимо в която и да е друга индустрия, но е прието във футбола. Компенсацията за обучение действа като фактическа трансферна такса, ограничавайки правото на играча да търси по-добри възможности и да развива кариерата си.
Решението по делото Диара ясно показва, че настоящата система трябва да се адаптира, за да отговаря на правната рамка на ЕС, като гарантира, че играчите имат същите права на мобилност като работниците в други професии.
Обучението трябва да се разглежда като отговорност на клуба, а не като финансов актив.
В почти всяка професия обучението е част от кариерното развитие. Компании, училища и университети инвестират в обучението на своите служители или ученици с разбирането, че те ще продължат да търсят нови възможности. Стойността, получена от това обучение, се отразява в приноса, който индивидът дава, докато все още е част от организацията, а не в бъдещи финансови претенции.
Футболните клубове трябва да приемат подобен подход. Докато обучението на играчите е от съществено значение, то не трябва да се третира като актив, който генерира непрекъснати финансови приходи, дълго след като играчът е напуснал клуба.
Делото Диара подчертава нарастващото напрежение между търговските интереси на клубовете и правата на играчите, което сигнализира за необходимостта да се преосмисли етиката на компенсацията за обучение.
Ограничава кариерните възможности на играчите
Младите играчи често се изправят пред критични решения за кариерата си на ранен етап от своето развитие. Прехвърлянето в друг клуб може да им предостави по-добри възможности за развитие, конкуренция и изява на техните умения. Въпреки това, високите разходи, свързани с компенсацията за обучение, правят трудно за играчите да се движат свободно между клубовете, като ограничават техните кариерни перспективи.
Решението на СЕС по делото Диара потвърждава, че играчите трябва да имат свободата да се движат, без да бъдат задържани от финансови задължения, свързани с тяхното развитие. Тази свобода е жизненоважна за тяхното развитие и гарантира, че клубовете от всички размери имат достъп до най-добрите таланти, създавайки по-конкурентоспособна и жива футболна екосистема.
Заключение: Време за реформи
Решението на Съда на ЕС по делото Диара постави основата за значителен преосмисъл на начина, по който системата за трансфери на ФИФА, и по-конкретно компенсацията за обучение, функционира в контекста на европейските трудови закони. Докато намерението зад компенсацията за обучение е да защитава инвестициите на клубовете в развитието на млади играчи, нейният реален ефект е да ограничи свободното движение на играчите, особено тези в началото на кариерите си.
Време е футболът да се развие, да се приведе в съответствие със съвременните трудови принципи и да премахне бариерите, които пречат на правата на играчите. Точно както университетите не плащат на гимназиите за обучението на своите студенти, футболните клубове не трябва да изискват постоянни компенсации за обучението на играчите. Реформата или премахването на компенсацията за обучение би насърчила справедливостта и конкуренцията, като същевременно зачита основните права на играчите като работници в ЕС.
Какво е вашето мнение? Време ли е да преосмислим системата за компенсация за обучение във футбола?
Автор:
Бисер Механджийски – Специалист по международно спортно право – Instituto Superior de Derecho y Economia (ISDE), Madrid, Spain – 2017-2018;
Футболен агент на ФИФА(202306-2350) сертифициран да представлява непълнолетни играчи.
Email: centerskonsult@hotmail.com
