Разбиване на митове и легенди в червено

- -

ЦСКА-София загуби с 0:1 сблъсъка с Левски от осмия кръг на Първа лига и най-логичното нещо и типично по български атаките за поражението отнесе треньорът Александър Томаш. Той със сигурност е останал доволен от този факт, защото е доказал, че е лидер и предпочита да обира негативните коментари, вместо те да са насочени към футболистите му. Предвид и тежкото положение при „червените“ със сигурност Томаш би предпочел нещо подобно, вместо коментари срещу Бусато (който странно накъде бе тръгнал при гола), срещу Купър, срещу Джеймс Ето‘о, срещу Зюмюр Бютучи или срещу първите три резерви – Фаетон, Илиев-младши и Коялипу, които влязоха, но само дотам, не може да се намери нищо полезно от появяването им в игра.

И все пак е добре да бъдат разбити някои митове и легенди, които в момента се слагат като основи в някоя египетска пирамида, която след това с лекота да бъде срината. Или иначе казано вече се броят последните дни на Томаш начело на ЦСКА-София от някои специалисти.

ЦСКА-София вече има 7 загуби от началото на сезона и за това има причини, които може би мнозина не могат да приемат, но те са много логични.

Да започнем разбиването на митовете и легендите една по една:

1. Първи мит: Томаш разполага със състав, с който Томислав Стипич (неговият предшественик) не е разполагал и видите ли, не се знае какво би постигнал хърватинът, ако бил получил кредит на доверие.

Ами не, това просто не отговаря на истината и най-лесната проверка на титулярния състав на Томаш в мача срещу Левски го показва. От стартовите единадесет на ЦСКА-София във въпросния мач Стипич не е работил само с петима играчи. На останалите шест можеше да разчита, а някои са нови попълнения за „червените“, привлечени именно по негово време. Новите при Томаш в мача срещу Левски бяха Купър, Мика Пинто, Джеймс Ето‘о, Зюмюр Бютучи (започна за първи път като титуляр) и Аарон Исека. Впрочем, ако погледнем останалите мачове на Томаш, откакто той застана начело на ЦСКА-София, то той разчита главно само на трима нови – Купър, Мика Пинто и Ето‘о, Бютучи и Исека са предимно резерви. На техните места и при Стипич, а сега и при Томаш играят Фаетон и Коялипу. И двамата в мача срещу Левски останаха на резервната скамейка заради задълженията, които имат към националните си отбори. Фаетон се прибра по-малко от 24 часа преди дербито в София, а Коялипу изяде на два пъти такъв пердах от Мароко, че беше най-логично да бъде оставен резерва.

И за да развенчаем мита за изцяло новия състав, с който Томаш работи, трябва да добавим, че Купър има около 200 минути игрово време (или иначе казано малко повече от два пълни мача) за ЦСКА-София. Шотландецът все още се запознава с обстановката. А Бютучи не се знае дали все още е разбрал, че е направил трансфер в отбор или води подготовка. Косовският футболист е толкова слаб, откакто подписа с „червените“, но явно беше някакъв спасителен пояс с оглед на нищото. Странно е как от ЦСКА-София цяло лято не успяха да намерят качествен флангови футболист. Локило изглежда като Райън Гигс в сравнение с Бютучи.

2. Втора легенда: Томаш не пуска български футболисти, вече няма нищо българско в ЦСКА-София, заби незаслужено българските момчета на резервната скамейка.

Е, извинявам се, ама кое българско момче ви убеди с качествата си от началото на сезона, да, да, при Томислав Стипич? Кой? Кой? Кой?

Та, така нареченият национал Християн Петров беше направен за смях именно от футболистите на Александър Томаш, когато той по това време водеше Спартак Варна. „Соколите“ му лепнаха три гола на Петров, а той още сънува сигурно как тича подир Ахмед Ахмедов и се опитва да му свали гащите. Съмнявам се, че някой има каквито и да е доводи Християн Петров да е титуляр. Той или трябва да започне да тренира много повече и да подобри формата си, или… пътят надолу е по-бърз, качването е по-трудно.

Станислав Шопов получи толкова много шансове и то не само от Стипич, а преди това и от Нестор Ел Маестро, и от Саша Илич, но така и не показа, че може да се превърне в основен играч. Той дори за резерва не става в настоящата си форма, а какво да говорим за титуляр.

За Иван Турицов няма нужда да коментираме…

Илиан Илиев-младши все още не може да убеди, че заслужава място сред титулярите. Неговото привличане в ЦСКА-София за момента изглежда като една от двете големи грешки на пазара от изминалото лято, заедно с Бютучи. Илиев-младши е като сянка на терена. Няма нито един силен мач за ЦСКА-София за момента. Нещата не му се получават, дори напротив.

Може да изброяваме и още от футболистите на ЦСКА-София, т.нар. млади таланти, които само допреди няколко кръга във Втора лига бяха на последно място.

3. Трети мит – видиш ли Томаш вече е два месеца начело на ЦСКА-София (още няма два пълни месеца, но да не задълбаваме) и трябва да има коренно преобразяване.

Господа, това е футбол, не е някой курс по магии и да очакваш студентът или ученикът след два месеца да е научил някои фокуси. Във футбола, а още повече в съвременния футбол, има логика. Тя следва някакви правила. Не можеш да си правил безхаберна подготовка (категорично може да се заключи подобно нещо) и да очакваш да тичаш 90 минути като антилопа. Категорично играчите на ЦСКА-София издъхнаха след 60-ата минута. Тук проблемът е в подготовката, това може да се навакса, но е много трудно. А е още по-трудно да се навакса, когато футболистите ти ги няма в паузите за националните отбори, защото имат съответните задължения. Няма как да успееш да направиш съответната работа, не можеш да компенсираш загубеното.

4. Четвъртата легенда е, че Томаш не става за ЦСКА-София, не е лидер, вече е прочетена присъдата.

Е, как го разбрахте за 6 мача? Щом за 6 мача може да се стигне до такова заключение, за това в България сме шампиони, ама шампиони по глупост. В България за месец и половина и си изписан. Не се чудете защо ЦСКА-София е на този хал от толкова много години. Преди няколко месеца имаше статистика колко треньори са сменили „червените“ за последните 10 години. Със сигурност са близо две дузини. Общо взето при „червените“ един треньор се задържа около 6 месеца. Е, няма как да има резултати. А още повече и в случая при Томаш, където треньорът не е правил подготовка, идва два месеца след началото на сезона и селекцията е спасителна, в последния момент, грабваш всичко, което има, защото иначе можеш да останеш с празни ръце. Или иначе казано – стреляш в тъмното.

5. Пети мит – няма никаква промяна в представянето на ЦСКА-София при Томаш, а на всичко отгоре отборът не е вкарал гол вече повече от 270 минути.

Впрочем последното е така, ЦСКА-София няма гол в последните три мача и това няма как да не е притеснително. ЦСКА-София няма отбелязан гол от игрова ситуация в последните четири мача и това е още по-притеснително за тима. Това наистина е критика към Томаш, която няма как да се пропусне. Тя е единствената състоятелна и обоснована.

Но как очаквате да има промяна в представянето на ЦСКА-София, като Мика Пинто подписа с „червените“ и отиде на лагер с Люксембург. Върна се директно за мача с Локомотив София. Исека беше взет на 4 септември. Лиъм Купър сложи подпис на 11 септември, четири дни преди мача с Локомотив София. След това документите, докато му се оправят… Това са половината от новите попълнения, които ЦСКА-София взе след назначението на Томаш. Е, как очаквате да се интегрира футболист, който е взет септември месец. Към тях трябва да добавим и Илиан Илиев-младши и Бютучи, тъй като и те е спорно как са поддържали форма.

Доказано е за България, че когато правиш селекцията на етапи – първо юни/юли, след това компенсираш август с изпуснатото в началото, а накрая кърпиш септември – провалът ти е в кърпа вързан. Това е доказателство за слаба работа в спортно-техническия отдел и за провал. Няма как да очакваш селекцията, която ще направиш през септември, да лети. Тогава се взимат обикновено играчите, които не са си намерили все още нови отбори – футболистите изтърсаци.

Взимаш играч, който сам е водил подготовка от четири месеца и очакваш да лети след четири седмици, това не е фантастика, а е живият живот.

6. Шестата легенда, която трябва да бъде разбита е с това, че някои от забитите от Александър Томаш играчи на резервната скамейка трябва да получат нов шанс.

Как го решихте? Нали това се показва на терена – в тренировките и в мачовете. С какво убеждава Тобиас Хайнц, че трябва да е титуляр в мачовете, които влиза от резервната скамейка? С какво убеждава Турицов, че заслужава да е титуляр, вместо Вион. Впрочем Турицов получи безпрецедентен шанс от Томаш, а и капитанската лента. Да не се връщаме към това конкретно представяне на десния краен защитник…

Улаус Скаршем изглежда като незаинтересован в моментите, в които се появява на терена. Той изглежда се наслаждава на живота в София, получава си кешовицата и му е перфектно да се мърдосва, когато е на терена.

И на база това може да заключим, че на практика Томаш в момента разполага с много малък на брой футболисти, които да държат едно сравнително прилично ниво на игра.

Може да заключим, че митовете и легендите са интересно четиво, но обикновено се четат най-късно до начална юношеска възраст, а след това преминаваш на по-сериозната литература. Ако на стари години стъпваш на митове и легенди, означава, че нямаш почва под краката си.

Александър Томаш има много трудна задача – да успее да изправи ЦСКА-София на крака. Това на този етап изглежда много трудно за реализиране. Още повече, че едновременно Томаш и екипът му се опитват да направят така, че ЦСКА-София да играе и според техните разбирания за футбола, а не само топката да се рита напред.

Разбира се, че Томаш няма никакво оправдание за яловата игра на ЦСКА-София в атака, няма оправдание за продукцията, която отборът му представи срещу Септември и Берое.

Томаш трябва да е наясно, че независимо, че е в ЦСКА-София, трябва да започне с тези футболисти от А, Б, В-то, за да стигне до Я.