-
-
Победата над ЦСКА-София вдъхна още повече ентусиазъм в редиците на Левски, а суперлативите след успеха обраха героят Кристиан Макун и капитанът Цунами, но отново сякаш по-назад остана друг важен стълб в този състав на сините – Карлос Охене. Ганаецът пак бе на ниво и грешките, които допусна в средата на терена срещу червените, се броят на пръстите на едната ръка. Той води гладиаторска битка с Марселино Кареасо и Джеймс Eтo’o, излизайки победител от нея. Показателен е случаят още в началните минути, когато буквално изпадна в нокдаун след центриране на Вион, но се завърна на терена и игра на ниво до последния съдийски сигнал.
Спокойно може да кажем, че над 90% от феновете са цъкали с език и са се чудели защо 31-годишният ганаец се озова на „Герена“ през зимата. Някои дори с насмешка и подигравателно погледнаха на трансфера на халфа от Хебър. Но месеци по-късно Левски показва, че е зависим от Охене и африканецът се превърна в скрития лидер на тима, воден от Станислав Генчев. При липсата му и най-креативният в сините редици Евертон Бала губи от стойността си, а защитата изпада в моменти, при които демонстрира несигурност и припряност. Охене е свръзката между защитата и халфовата линия и е основният модул за изнасяне на топката.
Не е добре, че Левски вече е развил зависимост от Охене, от която на този етап няма лечение, защото в момента той е с травма в коляното, като засега стиска зъби. Друг е въпросът, ако на ганаеца му скимне да се откаже от футбола и сините ще са друг отбор, при който съперникът ще прави много повече полезни ходове в средата на терена, отколкото е сега. Видя се в мачовете, в които отсъстваше 31-годишният африканец. Не е случайно, че някои противници на Левски базират играта си на това да изкарат от строя Охене с нарушения и провокации. Един от пресните примери бе загубата от Ботев Пловдив с 0:1 на „Колежа“.
При пъргава, сработена и научена халфова линия, той няма да има шанс да властва, но такива конфигурации в българските клубове няма много и той някак изпъква. Затова и Станислав Генчев толкова настоява за привличането на дефанзивен халф през зимата, за да не се оставя такава дупка в една от най-важните зони на терена. В момента Левски разполага с играчи, които могат да действат в нея, но ганаецът показва, че той е човекът, на когото треньорът да има цялото доверие.
Колкото и трудно да е за изговаряне, но Охене е по-добра версия на Ричард Еромоигбе в офанзивен план, но само като интелект. Нигериецът можеше да изтича три мача един след друг. Същото важи и за сравнение с Хали Тиам. Те бяха перфектни крадци на топки, а Охене е по-умен футболист, но сякаш играе с раница, в която има 10-килограмов чувал с картофи. Той компенсира с поглед и четене на играта един ход напред, точно с това е и толкова полезен. Охене е от достатъчно време у нас, сякаш добре си е научил уроците преди даден мач и знае кога противникът ще направи грешно движение, за да се отвори възможност да спечели топката. Но ако имаше и бързина, повратливост, кондиция, нямаше да попадне в България. Темпото му обаче пада след 70-ата минута. В последния му отбор Хебър често бе ваден от терена към края на мачовете. Любо Пенев е перфекционист и държи много на физическата подготовка. Въпросът е защо не бе видян в Левски по-рано. При Стоилов халфът нямаше да има шанс за титулярно място при наличието на Филип Кръстев, Андриан Краев и Георги Миланов. При първия си престой в Берое направи много силно впечатление, но тогава на „Герена“ не направиха офанзива, а след това дори Охене слезе до място в дублиращия състав на ЦСКА 1948.
Левски го взе евтино, но пък е и практически непродаваем оттук-насетне поради гореизброените му слабости, а и не е първа младост. Договорът му със сините е до лятото и от „Герена“ вече водят разговори, за да го задържат за поне още един сезон, като е ясно, че Охене иска да остане. Това има значение и за Левски, защото около него може по-младите да растат тактически. Той вече взе под крилото си Клемент Икенна, за когото стартът на „Герена“ не тръгна по най-добрия начин. Със сигурност 31-годишният полузащитник ще е от голяма полза и за Асен Митков, който има още да подобрява действията си в дефанзивен план.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
