-
-
Берое победи Левски с 2:0 насред „Герена“ и върна традицията, прекъсната преди 4 години, да си тръгва редовно с точка или три от стадиона на „сините“. В случая резултатът е от най-малко значение. Нито Левски излиза от борбата за класиране поне в евротурнирите, нито Берое има шансове за някакъв грандиозен успех в първенството. Този мач обаче разруши митовете, които витаеха около отбора в продължение на година и половина. Никой не възприемаше сериозно „латино бандата“ на собственика Ернан Банато. Никой не възприемаше сериозно и самия Банато, смятайки го за някакъв комисионер, чиято единствена цел е да взима играчи без пари от плажовете на Бразилия, Колумбия и Испания с двойно гражданство и да ги пласира в Европа. Подигравките и слуховете, че играчите крадели боб и консерви от бакалиите в Стара Загора, вече са в миналото. На „Герена“ видяхме отбор, който има няколко причини да се смята за фактор в първенството. Поне четири.
1. Треньорът Хосу Урибе
Първата причина е треньорът Урибе. Няма как специалист, който е водил седем традиционни испански клуба в Първа и Втора лига, да е слаб. Дори няма как да приеме предложение от несериозен клуб, за какъвто всички смятаха Берое. Урибе сложи ред в отбора, назначи си си щаб от помощници и това веднага си пролича в играта. Нищо общо с веселяшкия и хаотичен футбол на Ачиари. Резултатът от това е два мача, две победи без допуснат гол и 7-о място в класирането – само на две точки от първата четворка.
2. Отличната защита
Втората причина за възхода на Берое е в почти перфектната защита. Това е следствие и от работата на Ачиари, но и на новия треньор. Мнозина коментират, че Левски не е имал късмет през първата част да отбележи гол, заради отличните спасявания на вратаря Артур Мота. Вярно, заралии допуснаха няколко опасности, но те бяха повече плод на индивидуални прояви на Алекс Колев, Сангаре или Майкон. Бранителите и халфовете пред тях играха спокойно, без напрежение и не допуснаха левскарите да разиграват комбинации или да печелят предимство при статичните положения. За силата на защитата на Берое говорят цифрите – в последните 5 срещи тимът е допуснал 2 гола, единият от които от несъществуваща дузпа.
3. Перфектната тактика
Хосу Урибе напипа перфектната тактика срещу Левски, най-вече през второто полувреме. След като Станислав Генчев направи своите смени, старозагорци получиха идеален шанс да притиснат домакините с бързи контри. И го направиха по най-добрия начин. Урибе видя слабото място на Левски – играта в защита по крилата и се възползва от този подарък. За един опитен специалист, идващ от една от най-футболните държави в света, това едва ли е голям проблем.
4. Леандро Годой и Хуанка Пинеда
Леандро Годой напълно оправда прякора си Кошмара. Техничен, бърз, нестандартен, той дебнеше всеки един момент да удари по и без това колебливата отбрана на „сините“. Пинеда пък се очертава като едно от откритията на първенството и много скоро можем да го видим в далеч по-голям отбор. Самото му присъствие по фланговете създаваше смут в сините редици, а позиционирането и отиграването при гола говорят за сериозен капацитет./ „Мач Телеграф“
