-
-
Рашко Достанич е познато има в българския футбол. 65-годишният сърбин е водил у нас Славия и Левски, а отскоро застана начело на школата на Локо София. За всичко това той говори в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Достанич, как се стигна до завръщането ви в българския футбол след 15 години?
– Един приятел ми се обади, каза, че Локомотив София иска да направи сериозна школа, че има нов собственик и желаят да ме ангажират. Откликнах веднага. Видяхме се, поговорихме си доста за проекта. Това, което те искат, с какво мога аз да съм полезен и как виждам нещата. Бързо разбрах за какво става дума от президента Веселин Стоянов и изпълнителния директор Иво Котев. За мен това беше предложение, което търсех, очаквах от доста години.
Как ви се вижда школата на Локомотив София? Има ли надежда в „Надежда“?
– Надежда винаги има, закъде без нея. Във всеки един набор имаме талантите, основата, но ни чака много работа.
Кои ще са най-добрите резултати за вас от работата ви?
– Целта ни е, колкото се може повече таланти, юноши, да интегрираме в първия отбор. Локомотив да произвежда.
Нямахте ли повече желание да бъдете старши треньор и имахте ли други предложения, освен това на Локо София?
– Това с предложенията не е проблем. Имах достатъчно. Не искам да лъжа себе си. От много години искам да работя с деца, с юноши. Да създавам. Винаги, където съм бил старши треньор, съм обръщал голямо внимание на школата. Навсякъде съм давал шанс на млади играчи. Локомотив ми даде отлична възможност да изпълня една от мечтите си. Искам да направя нещо хубаво, нещо, което да се запомни след мен, да остане. Значи тогава съм успял. Идвам на работа, на терена с любов, с желание. За мен това е най-важното.
Защо Локомотив, у нас работихте в Левски и Славия? Те не ви ли потърсиха през тези години за работа в школите им?
– Доста дълго време бях в чужбина. Имам добри отношения и приятели и в Левски, и в Славия. Просто много ми хареса проектът на Локомотив София. Веселин Стоянов и Иво Котев разбират от футбол, от това как функционира и се изгражда една школа. Не говорят празни приказки. Те знаят, че за да стане нещо сериозно, трябва време. След втората година може да очакваме да имаме футболисти за първия отбор.
Как ви се вижда организацията в клуба при новото ръководство и собственик?
– Всичко е прекрасно. Най-важното – има ги основата, базата, школата, която е с над 400 деца. Ако за две-три години не успеем да вдигнем нивото на академията, не успеем да изкараме таланти за първия отбор, да дадем примера, тогава трябва да спрем всичко. Има много условности – поколения, съвременните деца и условия, но ние трябва да се съобразим с всичко това. Трябва да внимаваме много и да работим още повече. Имаме доста млади треньори, които искат да се развиват, да вървят напред и това ме изненада приятно. Нужно е да вдигнем и нивото на треньорите, които са при нас. Които след 3-4 години ще са готови да водят дори и първия отбор, да я има тази приемственост. Това ми е другата основна цел. Много важно е да имаш подкрепата на ръководството, да имаш свободата да работиш. Защото сам Ратко не може да направи нищо. Трябва всички заедно да сме едно – аз, Иво Котев, Христо Марашлиев. Всички отбори ще играем в една система, както на първия, за да може при смяна на генерациите процесът да е по-безболезнен. Президентът иска да подобри инфраструктурата, да инвестира в базата. Сега и веднага няма да се случи нищо, но виждам, че има желание и се върви в правилната посока.
