-
-
Президентът на „Хебър“ Валентин Василев-Валдани даде интервю за zname.info дни след назначаването на новия старши треньор на „зелените“ – Бруно Акрапович. Предприемачът говори, след като изгледа от трибуните двубоя на „Хебър“ срещу „Дунав“ в Русе от 1/16-финалите на турнира за Купата на България, завършил куриозно и тъжно – 11:10 за „драконите“, като всички 21 гола паднаха от дузпи след нулево равенство в редовното време и в продълженията.
Валентин Василев е роден на 23 юли 1978 г. в Пазарджик. Управител на „Валдани“ ЕООД. Неговото дружество е носител на Златната Либела’ 2022 и на наградата на Камарата на строителите в България – Областно представителство Пазарджик, за най-динамично развиваща се фирма в пандемичната 2021 година. Женен, с две деца. Сред хобитата му са карането на джетове, мотори, ски, ходенето на лов…
– Г-н Василев, как ще коментирате отпадането на „Хебър“ още в първия кръг от турнира за Купата на България?
– Не искам да коментирам, яд ме е как изгубихме тази елиминация, без да покажем никакъв дух за победа, все едно бяхме отишли на екскурзия, за да видим „Дунав“. Може би подценихме противника, но и никакво желание нямаше. „Дунав“ ни превъзхождаха и можеха да си вземат победата още в редовното време. С тази игра не ни чака нищо добро, освен ако тази загуба не подейства като леден душ на отбора. Дано им подейства. Да им светне силно червената лампа и да се стягат, че иначе не виждам как ще останем в елита.
– Какви са впечатленията Ви от работата на новия треньор Бруно Акрапович или трябва да мине още време преди да направите оценка? И каква точно бе причината за напускането на Веселин Великов?
– Мисля, че сме направили добрия избор с идването на Бруно Акрапович. Той е доказан специалист. Да, Веселин Великов също безспорно се е доказал като много добър треньор, но специално в Пазарджик при него се получи така, че не можа да се сработи с колектива. Или по-скоро – с част от колектива. Великов и някои от футболистите не можаха да намерят общ език по една или друга причина, а оттам и отборът не беше вече на правия път.
– Да разбираме, че Веселин Великов не е могъл да „хване“ някои лидери в съблекалнята и да ги подчини не неговата концепция за играта?
– Може и така да се каже. Великов е отличен специалист, показал е какво може в други отбори, но може би на стадион „Бенковски“ беше малко по-мек от необходимото. Докато Акрапович е достатъчно твърд от гледна точка на дисциплината и това вече дава нужния ефект.
– И с Акрапович „Хебър“ продължава да е на дъното, но в последните мачове показваме някакви наченки на по-добра игра… Или не?
– Така е, трудно ще е, но промяната е осезаема. А и при равен точката си е точка. Надявахме се и за Купата да имаме победа, но тотално се изложихме… Но да не забравяме, че все още Акрапович изпробва и нагажда футболистите кой на кой пост е, все още ги проучва и тества подредбата. Нормално е да не познава на 100 процента качествата им – няма как от един-два мача треньорът да направи чудеса. Но се вижда, че отборът има потенциал и играта може да се подобри при желание и концентрация от всички. Без мобилизация и нахъсване, не са ли амбицирани да го направят, няма как да стане.
– Акрапович каза, че разковничето за по-добрата игра ще е селекцията по време на паузата, въпросът е в каква степен „Хебър“ може да си позволи повече или по-малко ударна селекция?
– Селекцията е съществената част от развитието на играта на отбора. Да, ние няма как да си позволим много скъпи футболисти, но вече проучваме как да се подобри играта с двама трима нови играчи, които да влеят по-свежа „кръв“ на тима и да вдигнат нивото. Задължително ще направим селекция.
– Сигурно треньорът вече си е набелязал футболисти?
– Да, наблюдаваме определени момчета. Двама вече идваха на проби на стадион „Георги Бенковски“. Ще има нови попълнения, защото не всички налични футболисти ни убеждават с играта си, че заслужават да носят зелената фланелка. Но какво ще се случи през декември – времето ще покаже.
– Доколко постижима и доколко илюзорна е целта да останем в „А“ група?
– Правим всичко възможно, за да останем в елита и шансовете ни за това не са никак малки, затова и прибягнахме до този избор с Бруно Акрапович. За да стегне редиците. И той ги стяга, но и за това се иска време. Вярно, по-скъп ни е от финансова гледна точка като треньор, но за да се задържим в „А“ група, търсим най-доброто – и като треньор, и като футболисти. Разбира се, най-доброто, което можем да си позволим точно в този момент.
– Сега основно Вие и Румен Димитров издържате отбора. Плюс 500-те хиляди лева субсидия от Община Пазарджик, или греша?
– Не, принципно е така. Що се отнася до Общината, ние имаме задължения към НАП и те се явяват чисто техническа пречка Общината да ни превежда парите от субсидията. Търсим механизъм да освободим тази спирачка, за да постъпят общинските пари в сметката ни. Засега не е преведена нито една стотинка именно поради тази причина. Имаме договорка с НАП за разсрочено плащане и се надяваме на благоприятна развръзка в това отношение. Защото и сега само ние издържаме и детско-юношеската школа – включително и транспорт.
– Колко възлизат задълженията към НАП за данъци и осигуровки?
– Към днешна дата са около 800 000 лева. Трябва да ги изчистим до Нова година, за да започнем и ние „на чисто“ – и финансово, и с победите.
– Какво е финансовото състояние на Хебър към днешна дата?
– Относително стабилно е. Нямаме забавяне на заплатите на футболистите и треньорите, има спокойствие и сигурност, които сега са ни особено нужни. Стопихме старите задължения към футболисти, администрация, треньори в ДЮШ. Не бяха получавали по 3-4 заплати и това бе първото, което трябваше да направим. Отделно погасихме и задължения към футболисти, напуснали клуба. Като цяло сме изчистили почти всички борчове, остава висящият дълг към НАП.
– Каква сума месечно давате Вие и Румен Димитров?
– Не са малко пари, но не искам да влизам в конкретика.
– Привлякохте и някои спонсори, което е добър знак. Какви са перспективите за привличане на нови?
– Тези спонсори бяха добър знак – благодарим им за жеста, оценяваме го, но такива жестове са по-скоро спорадични и не са достатъчни. Затова е добре този пример на тези фирми да бъде последван и от други, за да има по-широка и по-стабилна финансова основа.
– Няма ли на хоризонта други спонсори? Все пак има Сдружение на предприемачите – ако всяка фирма заделя по 1000 лева месечно за футбола, едва ли ще фалира…
– Принципно сте прав и се надяваме на по-голяма подкрепа. Търсим активно спонсори, но на този етап такива липсват. Надяваме се след ремонта на тревното покритие, което ще бъде най-модерното в България, да привлечем фирми, които ще искат да поставят пано на стадиона или логото си на екипите на момчетата. Но първо искаме да отворим дома на „Хебър“, да отворим трибуните, за да покажем, че тръгваме „на чисто“ – и като обновена база, и като коренно различна игра на отбора от тази досега – да започнем с победите. С отварянето на стадиона ще сме отворили вратите за всички, които желаят да помогнат за издръжката на футболната емблема на Пазарджик. Ще започнем и мащабна кампания в тази насока. В момента всичко на стадиона все още е с краката нагоре.
– Ремонтът на терена трябва да приключи до дни. Или не? Всичко ли върви по график?
– Вече имаше проблеми с последния – третият пясъчен слой – необходимото количество фракция вече се достави и се надявам мачът с ЦСКА да се играе у дома (домакинството ни е на 30 ноември, б.р.). Можеше по-рано да положим този трети слой, но фракцията е скъпа и основният производител се намира доста далеч от Пазарджик. Както обявихме на пресконференцията, не искахме да товарим излишно с транспортни разходи Община Пазарджик, затова разчитахме на по-малки количества от местен производител – по около 70 тона на ден вместо планираните 2000 тона дневно. Това отне повече време и изпуснахме заложените срокове за изпълнение на реновацията на терена, но пък свалихме четири пъти разходите за тези инертни материали. Все пак Община Пазарджик плаща материалите. Иначе трудът е от служителите на моята и на Румен фирми.
– Има ли „подводни камъни“, за които не знаехте като поехте кормилото на „Хебър“?
– Има, за съжаление. Мине се не мине време и се появява някоя фактура за по десетина хиляди лева… Има и такива още от 2023 година. Сега получаваме я заповед за доброволно изпълнение, я искова молба за дело срещу нас – явно умишлено някой не ни е известил за натрупани такива задължения – ние не сме и подозирали, че ги има. Така че – да, има подводни камъни.
– Съжалявате ли, че седнахте преди 4 месеца на президентския стол?
– Не, не мога да кажа, че съжалявам, макар че сега всекидневието ми е още по-динамично и напрегнато. Но просто така се случи, че с предишния президент Владимир Гаджев, когото избрахме на мястото на Елизар Спасов, се разбрахме да поеме управлението, за може отборът да завърши сезона. И след това, когато вече ми предложиха, към дадения момент никой нямаше особено желание да застане на президентския пост. Казаха ми, че са се спрели на мен – виждаха в мен човек, който ще подобри нещата в клуба. Размислих и поради тази причина реших да приема, за да видя какво мога да направя. Засега успяваме да стабилизираме клуба, но има още много работа за вършене.
– Вие помагахте и преди това, а денят Ви и без друго е достатъчно динамичен…
– Да, работата ми е такава, сега не всичко в главата ми е бизнес и строителство, а и футбол. Дори повечето време го прекарвам на стадиона, а не в офиса на „Валдани“ – когато не пътувам някъде и съм в Пазарджик. И да си призная, все още търся най-удачния механизъм, който да ми позволи да вървят еднакво гладко и бизнесът, и футболът и едното да не изостава за сметка на другото. Защото ако носиш две дини под една мишница, рано или късно ще изпуснеш и двете, ако не ги наместиш, както трябва.
– Сега действащият Управителен съвет на „Хебър“ достатъчно добре ли си изпълнява задълженията? Има ли добра стиковка и синхрон между вас – или търкания?
– Добре работим. Нямаме скандали или разногласия, гледаме в една посока и всички сме нетърпеливи да бъде завършен ремонта на стадиона, за да сме устремени към едничката цел – пълно финансово обезпечаване на „Хебър“ и оставане в елитното първенство на представителния клуб на Пазарджик. Благодарен съм и на колегите в управата, и на колегите в клуба, и на всички фенове, на физически лица и фирми, на институции, на общински съветници, на всички, които ни помагаха и помагат – не само финансово, а и с идеи, с позитивна енергия, с всичко – благодаря им от сърце!
– Малцина знаят, че сте бил футболист…
– Е, не съм бил кой знае какъв футболист, но съм ритал топката. От малък съм подкрепял „Тракия“ в моето село Лозен, играл съм с отбора в „А“ Окръжна група.
– Остава ли време за семейството и за почивка? В социалните мрежи видяхме снимките от почивката в Куба…
– За съжаление не остава толкова, колкото би ми се искало (смее се, б.р.). Грабнат ли те служебните задачи, остава много малко време за семейството, затова организираме поне една ваканция, в която със съпругата ми Йорданка да не мислим за работа, а да се отдаваме на почивка заедно с децата. Мария и Георги са на 15 и 16 години и сме щастливи, когато имаме повече такива моменти заедно. Иначе релаксирам и с любимите си хобита – особено обичам за карам джетове. Енергичен съм не само на работното си място (смее се, б.р.). Ако бях по-муден, сигурно нямаше да търся толкова адреналина докато си почивам.
