-
-
Александър Томаш оправда натрупаните впечатления и очаквания през последните години, за съжаление. Най-вече това, че поне на този етап от житейския му и професионален път ЦСКА-София е голям залък за него. Въпреки нивото му, с което червената общност беше запозната, най-вече от периода му в Локомотив Пловдив, и не го искаше на „Армията“, боляринът получи от съдбата шанс в исторически момент.
През август армейците на терена бяха пълна трагедия, начело с един съмнителен хърватски анонимник, а Томаш летеше с варненския Спартак. Именно поради това бе посрещнат в родния си клуб емоционално, като негова рожба, а не според треньорската му визитка. Той имаше пълния комфорт да извади ЦСКА-София от калта на посредствеността, но вече над 2 месеца буксува в собствените си ограничени възможности и в капацитета, който е придобил в немалката си кариера на наставник. И това дава ясни сигнали, че 46-годишният търновец в ЦСКА-София е все още на същия етап на зрялост в занаята, какъвто показваше и в по-скромните отбори, без големи цели. И за това вина нямат странични фактори. Не е известно някой да му пречи да покаже най-доброто на тренировъчното поле в Панчарево, а в мачовите дни и край страничната линия.
Предвид критичната ситуация, от него се изискваха три-четири взаимосвързани неща. Да сплоти и контролира колектива, да извади най-доброто от индивидуалността на футболистите и благодарение на това да ниже победи в едно от най-слабите първенства в Европа. Тези неща обаче не се случват. Подопечните му все още не са едно цяло, проблясъците им са недостатъчни дори за победа над отбори като Септември, пловдивското Локо и Крумовград и капакът идва с това, че под ръководството на Томаш червените не действат като отбор, който играе за резултати. Езикът на тялото и действията в отбрана на настоящия състав крещят за несвършена треньорска работа. Или за грешен неин фокус. Например, че топката неотменно трябва да се изнася с пасове, а не, че трите точки срещу опашкари и бедстващи финансово са абсолютно задължителни. Никой друг не е виновен на Томаш и за това, че неистово настоява в титулярния състав да е Илиан Илиев-младши, в чието цялостно присъствие при червените липсва логика.
Аргументите, че треньорът все още работи със заварено положение от грешни ходове на други не са валидни, защото почеркът на решителност, далновидност в решенията и работата на тренировки трябваше са дали резултат. Ако ги имаше. Уви, напредъкът от август насам е твърде малък, за да получи Александър Томаш поощрение. А към днешна дата мегдан за грешки и време вече наистина няма. По високите етажи на клуба със сигурност си дават ясна сметка за това, защото краят на 2024 година може да се окаже по-черен и от лятото на напразните надежди. Армейците имат костелива програма в първенството и много трудно гостуване за купата във Варна. С този „отборен дух“ и с този треньор, който изпитва трудности и със затваряне на спечелен мач, ЦСКА-София изглежда обречен отново да изпусне утешителния трофей и участието във финансово апетитния турнир Лига Европа. И ако това се случи, но в ЦСКА-София продължатт да вярват сляпо в светлото бъдеще със специалист, който във витрината си има само приятен футбол, то шампионската титла обезателно ще остане за неизвестен период след реконструкцията на „Българска армия“.
Томаш получи в ЦСКА-София топло посрещане и сериозно доверие, но до момента остава много далеч от очакванията и изходът от авантюрата с неговото ангажиране изглежда предопределен.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
