-
-
Всеки човек си има любимци, хора, които по някакъв начин са спечелили симпатията и заради това се ползват с по-голяма любов, като винаги са предпочитани сред другите. Селекционерът на България Илиан Илиев също има хора в тима, по-близо до сърцето си. Ще подминем обаче бащинската връзка със сина му Илиан Илиев-младши и ще се насочим към друг от трикольорите – Мартин Минчев. Защото само с формулировката „минава за любимец“ можем да си обясним повиквателната към 23-годишния футболист за последните сблъсъци от Лигата на нациите срещу Люксембург и Беларус.
Със сигурност има защо Мартин да е влязъл под кожата на наставника. Именно Илиан Илиев го наложи в Черно море. Нападателят започна да играе регулярно в Черно море от сезон 2017/18, а тогава 4 от 6-те му двубоя като титуляр в елита (б.а. – участва общо в 22 шампионатни двубоя) бяха точно при сегашния селекционер. Нещо повече – Илиев твърдо наложи младока по фланга на нападението, а той му се отблагодари с добри игри. Сериозни суми на масата за правата му сложиха ЦСКА и Лудогорец. Но в крайна сметка през лятото на 2020-а той премина в чешкия гранд Спарта за около 2 милиона евро. Отиде там като най-големия ни талант, като от него се очакваше да направи следващата крачка и от Прага да се изстреля към голямо първенство.
Мартин бе доказателство за отличната работа на Илиан Илиев с младите състезатели на „Тича“ и проправи пъртина за Илиев-младши, Виктор Попов, Иван Дюлгеров… И като първи бе нормално да има челно място сред симпатиите на сегашния селекционер. И явно единствено благодарение на тях в момента е част от разширения отбор на България. Друго логично обяснение просто няма. Последният мач през кампанията на Минчев е на 15 октомври тази година. Тогава той започна като титуляр при кошмарната загуба с 0:5 от Северна Ирландия в Белфаст – незапомнен резил в историята ни. Минчев бе поставен на върха на атаката, като в пореден двубой за България бе като безопасна игла. Предишното участие на Мартин бе на 12 октомври – при 0:0 срещу Люксембург на „Колежа“. Тогава се появи на терена през второто полувреме и заигра в нападение вместо Радослав Кирилов, като хем действаше на фланга, хем зад нападателя. Но истината е, че нищо не игра.
Всъщност в сегашния Минчев сякаш не е останало нищо от онова, приковало погледите на силните тимове у нас и Спарта Прага. Тогава той беше с неукрепнала още физика, но имаше рязък старт, линейна бързина, техника, насочен удар. Сега го докарва единствено на физика, а останалото от арсенала му явно отдавна е хванало прах. Защото просто не го виждаме. Последната му кампания що-годе на ниво е тази от 2022/23 година, когато отбеляза 5 гола в 29 шампионатни мача за Спарта. След това изпадна зад борда и така през есента на 2023-та да направи крачка назад, а не напред – отиде в турския Ризеспор. През миналата кампания участва в 33 срещи, като в 19 от тях започваше, вкара и 3 попадения. През тази веднъж е бил титуляр в клубния си тим, а има на сметката си 5 срещи в първенството. Графата с голове е празна…
Сещате ли се за силен мач на Минчев в националния отбор? Има вече 22 на сметката си, като в 13 е бил титуляр? Гол със сигурност не помните, защото няма такъв. Но да е блеснал? Да е направил нещо запомнящо се? Със сигурност не. Защото дори не знаем на кой пост е най-полезен – на върха на нападението, на фланга, от втора позиция.
Всъщност Минчев е типична извадка от родния футбол, в който всичко е с краката нагоре. Бляскав талант, който много бързо стига тавана си. И в годините, в които трябва със зъби и нокти да си проправя път към големите първенства, той вече няма как да попадне в сериозни скаутски списъци.
На предишния лагер-сбор на националния отбор Мартин Минчев бе рамо до рамо със Здравко Димитров. Те са и единствените представители на турската Суперлига при трикольорите. Сега обаче Здравко Димитров не е повикан. А се твърди, че причината не е футболна.
Илиан Илиев най-добре знае какви са критериите, за да изпрати повиквателна на някого. Но ако гледаме самото представяне на футболистите в клубните им тимове, то Здравко Димитров трябва да е част от България, а не Минчев. И двамата играят в слаби състави в югоизточната ни съседка – Ризеспор с Мартин е 12-и, а Бодрум на Здравков е 16-и. Бившият футболист на Левски обаче е взел участие във всичките 12 шампионатни мача на състава си, като в 10 от тях е бил титуляр. Има на сметката си 870 минути с 1 гол и 1 асистенция.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
