-
-
12 селекционери са водили националния отбор с постоянно назначение след последното ни класиране на голямо първенство – Евро 2004, но трудно може да отличим след тях апостоли на нападателния футбол. Срещу Северна Ирландия фокусът на критиките падна върху защитата, заради разгрома 0:5, но истината е, че при Илиан Илиев големият проблем е реализирането на попадения. Илиан е водил „лъвовете“ в 10 двубоя, като в тях сме отбелязали 8 гола или средно по 0,8 на среща. След двата добри мача на старта и равенствата 2:2 с Унгария и Сърбия настана голямото засушаване. В последвалите осем срещи отборът се разписа едва четири пъти, а в четири от последните шест мача остана на кота „0“.
Според тези си показатели тимът на Илиан Илиев е на четвърто място сред най-зле представилите се селекционери от 2004 година насам. Най-ужасяващи са цифрите при Георги Дерменджиев, където отборът бележи по 0,63 на среща, а тройката се допълва от Краси Балъков и Лотар Матеус с по 0,66.
Като връщаме лентата назад, то трябва да стигнем чак до Петър Хубчев, който води отбора в периода 2016 – 2019 година, за да имаме селекционер с над 1 гол на мач, като при него цифрата е 1,10. Ако може все пак да говорим за някакъв апостол на атакуващия футбол, то нападението е най-добро при Христо Стоичков, който пое отбора ни непосредствено след европейското в Португалия през 2004 година. Стоичков води „лъвовете“ в 29 мача и тимът вкара 48 гола, което прави средно по 1,65 на двубой. Това е точно два пъти повече от сега случващото се.
Много добри са и показателите при Мъри Стоилов – 1,5 гола на среща. Освен по-горе споменатите трима селекционери с резултатност над 1,00 на среща, само още двама други са го постигали при мандатите си – 1,21 е при Любо Пенев и 1,16 при Ивайло Петев./ „Мач Телеграф“
