-
-
„Има какво още да дам на футбола“, заяви 55-годишният Хосу Урибе, след като подписа договор с Берое. Назначението на испанеца за пореден път доведе до повдигане на вежди, но така е със старозагорци, откакто преди около година и половина аржентинецът с американски паспорт Ернан Банато стана собственик на клуба. Той превърна заралии в латинобанда. А Урибе бе продължение на линията чуждестранният легион да бъде воден от иностранец. Първо бе Густаво Араголаса, а след него на кормилото застана Хосе Луис Ачиари. С аржентинците начело Берое се бореше със зъби и нокти за оцеляването в елита. И това се считаше донякъде за нормално с оглед на голямото текучество в състава. В един момент клубът се бе превърнал в битпазар. Араголаса и Ачиари обаче нямат визитката на Урибе, който за нула време успя да спечели доверието на всички в тима. Още преди да има една тренировка с играчите, бе обявил, че целта му е Берое да финишира в първата осмица. А след няколко занимания състезателите му вече си вярваха, че имат сили и за нещо повече – петото място, пращащо на бараж за Лигата на нациите. Именно това заяви вратарят Артур Мота, който прави много силна кампания.
Но кой всъщност е Хосу? Роден на 25 май 1969 година в Хихон, област Астурия, той сякаш цял живот е треньор. Син на Хесус Родригес (1938-2005 г.), който е бивш футболист на Алавес, Леванте и Спортинг Хихон, Урибе просто е нямало как да избяга от играта. Той не я практикува като професионален играч. Но за сметка на това бързо става професионален наставник.
На 21 вече работи в школата на Спортинг Хихон. Паралелно води и аматьорския Рибадесела. И именно с втория тим осъществява пробив, успява да го вкара за първи път в историята му в Трета лига – печели промоция за сезон 2001/02. Работата му е оценена и го привлича втородивизионният Лас Палмас. А след година там е взет от Хетафе, с който прави истински бум. Съставът губи само 6 от 42 мача в Ла Лига 2 и за сефте се класира за испанския елит, като финишира втори зад Леванте! Затова и местните и до днес го боготворят, а в знак на признателност му лепват прякора Първия герой на Колизеума (б.а. – защото Хетафе играе мачовете си на стадион „Колизеум Алфонсо Перес“ – така се нарича арената до миналата година).
Хосу се ползва с голяма популярност, като доста клубове го вкарват в списъците си за евентуални бъдещи наставници. Мечтата му е да води тим в елита. И когато изглежда постигната, той така и не я реализира, защото взима решения, които след години ще отчете като сериозна грешка. Вместо да остане в Хетафе, приема предизвикателството Елче, които също трябва да качи от втора дивизия в елита. Нещата обаче зациклят, а Урибе става нещо като „пътуващ актьор“ – постоянно сменя сцените, тоест клубовете, никъде не се задържа. И от най-голямото ниво отново стига до аматьорите.
За да обобщим – преди две декади, когато е на 35, е елитен треньор, а след това сменя работата 17 пъти!
„С Хетафе бях на гребена на вълната. Всеки ме искаше. А само няколко години по-късно трябваше да се преквалифицирам, пак да съм в ниските дивизии. Това е футболът. А и животът. Наслаждаваш се на хубавите спомени, учиш се от лошите… и се вълнуваш от настоящето. Дойдох в България, за да се състезавам отново на високо ниво“, заяви пред „Марка“ Урибе.
„Защо не останах в Хетафе? Бях много млад и взех грешното решение. След което остава лошият вкус да не сте треньор в елита. И то преди всичко, защото бях в клуб, който очевидно беше във възход. Сега е време да поема по други пътища и да се наслаждавам на единственото нещо, което знам как да правя. Обичам да съм на футболно игрище. Не знам точно кога всичко започна да се обърква. Виждате, че пристигате на места в трудни моменти и без хора, на които имате доверие. И в крайна сметка не става това, което искате. Така малко по малко започваш да се отдалечаваш от елита. Лошо ми беше. Озовах се в ситуации, в които не смятах, че трябва да бъда. Водил съм повече от 130 мача във Втора дивизия. Но това е в миналото. Трябва да продължаваш да работиш“, каза преди около месец Хосу в родината си.
Дебютът му начело на заралии бе впечатляващ – 3:0 над високо летящия Спартак Вн (б.а. – бе назначен още за предишния мач с Арда (1:1) в Кърджали, но тогава наставник се водеше Алехандро Сахерас). След това дойде победата с 2:0 над Левски на „Герена“ и равенството 1:1 с ЦСКА 1948 в Бистрица. Преди паузата в първенството заралии загубиха с 0:1 от Черно море, а онзи ден елиминираха втородивизионния Фратрия и се класираха за 1/8-финалите за купата, в които ще посрещнат Локо Пд.
Стартът на Урибе начело на Берое бе силен. Играта също е променена в положителна посока. Затова и в Албена тимът бе подкрепян от над 200 фенове. През този сезон стадионът в Стара Загора често пустееше. А ако Хосу успее да го понапълни, то и без да е в осмицата, ще означава, че си е свършил работата.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
