-
-
Александър Томаш все още не е чукнал и 100 дни начело на ЦСКА-София, а змиите в Борисовата градина, за които преди бреме алармира Георги Василев-Гочето, изпълзяха и зевзеците започнаха да се обзалагат дали старши треньорът на армейците ще вземе зимната шуба. Никой не отчете факта, че юношата на ЦСКА дойде на пожар в един от най-тежките спортно-технически моменти в историята на ЦСКА-София. В рамките на само половин година той бе четвъртият наставник, а му се налагаше да работи с играчи, които нито бе селектирал, нито познава. На всичко отгоре те бяха във физическо състояние, което би накарало всеки доктор да им препоръча хоспитализация…
Томаш не се уплаши от това, а хвана горещия ръжен. Нямаше как да откаже, защото това бе мечтата му и спокойствието във Варна не можеше да бъде причина да отхвърли предложението да помогне на любимия си отбор, който бе пратен на командно дишане от Томислав Стипич и… тези, които го бяха предпочели през лятото пред… Александър Томаш. За съжаление, в живия живот чудесата рядко се случват и резултатите на великотърновеца не кореспондираха нито с очакванията на привържениците, нито с името и амбициите на клуба. И точно това бе причината мнозина да поискат главата му, без да погледнат малко по-далеч от собствената си сянка, като не осъзнават, че неговото уволнение сега ще вкара клуба и отбора в един до болка познат кръговрат, а в Борисовата градина едва ли са забравили, че от онзи лабиринт се излиза трудно, с много жертви и загуби. Именно поради тази причина към този момент в ЦСКА-София не трябва и да си помислят за смяна на Томаш, а да му дадат времето и спокойствието да работи поне до лятото. Ако някой си направи труда да се запознае с кариерата му, ще разбере колко истина има в това твърдение. Александър не е треньор, който ще търси само резултатът и ще кърпи дупки. Неговата сила е в изграждането на нещо ново и налагането на стил, който малцина в България имат смелостта да изповядват, а у нас още сме на нивото да се присмиваме, че някой иска отборите му да играят като тези далеч на запад от Калотина…
В Берое влезе в празна съблекалня, направи селекция и подготовка, а когато играчите разбраха какво иска от тях, победиха ЦСКА-София и натупаха четири пъти поред Левски. Историята се повтори и в Пловдив. В първите седем мача при Томаш смърфовете не взеха победа, но след края на шампионата бе направена чистка и беше сглобен чисто нов отбор, за да се стигне до историческия рекорд от 9 поредни шампионатни победи, както и до успехи над Левски и ЦСКА-София. Така беше и във Варна, където през лятото Томаш направи чисто нов отбор със селектирани от него играчи, а когато ги подготви и физически, виждаме къде са соколите в момента, водени от зададената от него инерция.
В момента раздяла със специалиста ще бъде измиване на ръцете на онези, които, скрити зад гърба му, чакат да отмине бурята, а са с основна вина за състоянието на тима, но така и не намират смелост да се покажат, да поемат вината и да го защитят. А той по никакъв начин не може и не бива да носи отговорността за това, че в отбора са доведени и хрантутени безхаберници като Хайнц, Турицов, Скаршем, Санянг и прочие, и прочие… Да, Томаш даде лентата на Купър, което до момента се отчита като грешка, но това едва ли е повод за раздяла, а може би той е видял в шотландеца нещо, което другите не притежават…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
