Капитанът на Левски Цунами се закани да играе до 45-годишна възраст.
„Ако аз съм добре, и семейството ми е добре. Синът ми говори малко български. След Нова година ще тръгне на детска градина и ще научи български и английски. На мен ми трябваха седем месеца, за да науча езика. Отидохме на ресторант. Първото нещо бе да си купи тетрадка и молив, за да си пиша думи. Труден език“, призна Цунами в подкаста на клуба „Гласът на Левски“.
„При рисуването на всеки три дни напредвах с тридесет минути. Рисувах сина ми. И после довърших портрета на господин Сираков. Една рисунка ми отнема пет дни. Много рисунки имам досега. Имам десет, които са започнати платна. Искам да нарисувам този мой съотборник, който вкара решителния гол на финала за Купата на България“, обеща Цунами.
„От 14-годишен играя в моя клуб Ремо, от 10 години гоня топката на улицата. Винаги съм предпочитал да играя в защита. В професионалния футбол – ляв бек, опорен халф. Смятам, че навсякъде се справям добре, числата говорят. В Бразилия футболът ни е в кръвта. Имах братовчед, който беше много по-добър от мен. Съревнованието беше от много ранна възраст и то изигра голяма роля. Това си остана у мен. Биткаджия съм, непримирим. На първата ми тренировка ритах всички, щях да отнеса майка ми и баща ми, ако бяха срещу мен. Така ми остана прякора Цунами. Харесвам си го“, призна той.
„Не е изключено да остана в България и след футбола. Може да си купя апартамент и да живея тук. Мисля да играя до 45 години. Всички казват, че съм добър човек и може би моето поприще е да работя с деца. Искам да ги науча да бъдат добри хора, трябва да ги възпитаваме. Може да бъда и скаут на Левски в Бразилия. Обичам да не спирам да уча. Казват, че да готвиш е трудно, но влизам в youtube и започвам. Така бе и с рисуването, за което си купих хартия и моливи спонтанно“, каза в заключение Цунами.
Цунами: Най-добрият ни мач бе срещу ЦСКА 1948, от мача с Берое тръгнаха проблемите