-
-
Известната фраза, че „пилците се броят наесен“ често се употребява и в българската футболна фауна. От научна гледна точка обаче тя не е съвсем точна, защото се оказва, че някои птици в действителност се броят наесен, но други – през пролетта, а трети – през зимата. И в една от най-кошмарните години за най-успешното в историята ято ще е разумно преброяването да се проведе на база това, което ще се случи през пролетта. Защото към момента е изключително трудно да се прогнозира какво ще донесе тя на ЦСКА-София с Александър Томаш начело. От една страна, 46-годишният специалист за цяла есен така и не успя да изправи отбора на крака откъм резултати. Едва ли самият той при идването си през август е очаквал, че червените ще зимуват на осма позиция в първенството. Още по-малко пък шефовете му, които платиха сериозна неустойка на Спартак Варна, за да може наставникът да поправи грешките на Томислав Стипич в Борисовата градина. Вече 3 месеца и половина това не се случва и няма никаква гаранция, че и през пролетта романтиката на Томаш ще донесе нужните резултати, за да не се стигне до втора поредна година, в която ЦСКА-София не успява да се класира за европейските клубни турнири.
Ако се абстрахираме от резултатите обаче, треньорът има аргументи в своя полза. Още след напускането на фамилия Ганчеви през пролетта, мнозина фенове и анализатори се обединиха около мнението, че дълго време ще е нужно, за да се избяга от лошото наследство на предишното управление. В първи жертви се превърнаха две от собствените му рожби – Нестор Ел Маестро и Стамен Белчев, които катастрофираха челно, ръководейки един морално и игрово фалирал отбор. След това дойде и недоразумението Стипич, който бе разкрит буквално за дни и носи отговорност за кошмарния старт и на този сезон. Хърватският неудачник не заслужаваше никакъв толеранс и дори уволнението му закъсня. От 30-метровите кранове на „Армията“ бе видно, че този човек не знае къде е попаднал.
Не така стоят нещата с Александър Томаш, който е първият от изброените специалисти, под чието ръководство ЦСКА-София показва прогрес и наченки на стил. От години армейците не бяха изигравали два поредни мача, в които стигат до 30 удара към противниковата врата. И ако изпълнителите в атака бяха малко по-точни, Спартак Вн щеше да си тръгне от „Васил Левски“ с 6-7 гола в мрежата, а резултатът срещу ЦСКА 1948 щеше да е 5 или 6 на 2. Фаетон и Шопов играят най-силния си футбол с червената фланелка, Коялипу е константна заплаха, а армейците от много отдавна не бяха атакували толкова разнообразно. И ако тимът действаше по-стабилно в защита, щеше да получи много похвали за представянето си в тези два мача. Но отбраната на ЦСКА-София е разграден двор и това е причината в събота следобед отборът да получи само една, а не заслужените 3 точки срещу ЦСКА 1948. Томаш безспорно носи голяма вина за играта в дефанзивен план, като самият той призна, че дълго време я е неглижирал.
Пускането на безобразния Турицов, привличането на пенсионирания от Лийдс – Лиъм Купър, небалансираната преса с незаинтересованите Исека и Линдсет, нулевата ефективност при статичните положения са все камъни в градината на Томаш. Но и грешки, които той би могъл да поправи след пълноценен зимен период. Честата треньорска смяна в Борисовата градина доказа, че и магьосник ще се затрудни да се справи с този състав. Нужно е време и твърда ръка. Томаш прокламира, че изграждането на стил е гарант за дългосрочни резултати. Но той няма как да претендира за повече от една подготовка и пълен пролетен полусезон, за да покаже на привържениците, че идеите му се приемат от футболистите и са печеливши. Делова, Ето’о, Фаетон, Шопов, Коялипу се очертават като гръбнака на червения състав и очевидно имат доверие в методите на треньора. Той трябва да получи такова и от ръководството. А през лятото вече да се даде справедлива оценка дали се е справил с мечтата да ръководи любимия клуб.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
