-
-
Лудогорец посреща в отлично настроение коледните и новогодишните празници. Тимът без никакъв проблем финишира на първо място есенния дял на кампанията, като има 13 точки аванс пред преследвачите и се е вторачил към 14-а поредна титла. Момчетата на Игор Йовичевич ги чака нестандартен януари, в който ще изиграят два мача от същинската фаза на Лига Европа – у дома срещу Мидтиланд и като гост на Лион. Трябва да стане чудо, за да може орлите да прелетят към елиминационната фаза. Но дори и без това да се случи, свършеното до момента от хърватина първо по стабилизирането, а след това и по развиването на отбора, няма как да бъде отречено.
Под негово ръководството, освен променената тактическа постройка – залага се вече на 4-1-4-1, на очи веднага се набива и друго нещо. Българите в състава за важните мачове по правило са „кът“. А ако всички основни футболисти на разградчани са здрави, то може и роден играч въобще да не припари в единайсеторката…
А помните ли какво се пишеше през юни? Тогава Лудогорец газеше наред в контролите и с показаното срещу Приморие, Слован Братислава, Санкт Гален и Университатя бе ясно, че отново ще диктува модата у нас. Приятната изненада в тези мачове бе „побългаряването“. Към онзи момент доста игрово време получаваха капитанът Антон Недялков, Георги Терзиев – ползван като централен защитник, бек и дефанзивен халф, Ивайло Чочев, Тодор Неделев и Спас Делев. Това даде повод на много анализатори да започнат упорито да твърдят, че Лудогорец е станал „български“. Тогава останахме скептично настроени към това твърдение и отбелязахме: „Все още сме далеч от това“. И от показаното в официалните мачове, а и от откъслечните трансферни новини, прогнозите засега се оправдават. А и не се вижда начин как ще се променят.
Общо взето, Недялков бе контузен и това е причината капитанът да не бъде на терена. Георги Терзиев от дълги години е „вечната резерва“. Тодор Неделев извървя пътя от национал до… втория отбор на разградчани. И най-вероятно през зимата ще бъде продаден в Турция. Всъщност това ще е добра развръзка за всяка страна, защото е видно, че на Тошко му липсва динамиката, която се изисква за титуляр при разградчани.
Спас Делев, който напоследък също бе пращан в дубъла, пък не получи предложение за нов договор и напусна. С най-много игрово време тази есен бе Ивайло Чочев. Той често делеше място с привлечения през лятото Дерой Дуарте. В края на кампанията дефанзивният халф, взет от фортуна Ситард, се контузи и така Чочев по правило имаше гарантирана позиция на терена, въпреки че Якуб Пьотровски излезе от лазарета. А и в бъдеще може да се наложи Чочев да се върти на ротационен пост с юношата на клуба Иван Йорданов.
През лятото разградчани взеха под наем друг национал – Георги Русев. Фланговият нападател обаче трудно хващаше ръка дори за двубоите от Първа лига. Просто защото Лудогорец разполага за тези позиции с бразилците Рик Джонатан, Ерик Маркус и Кайо Видал – до един по-пъргави и остри от него. Да не говорим за възстановяващия се от контузия Бърнард Текпетей.
Като се замислим, трябва да отчетем, че камъните в градината не са за Лудогорец… а за родните футболисти. Тези, които прекалено лесно стигат до националния отбор. А и замислете се колко от играчите, попадащи в списъка на селекционера Илиан Илиев, ще имат гарантирано титулярно място при разградчани на база на представянето си? Със сигурност бройката им е минимална… Всъщност в момента от разградския състав единственият, който получава повиквателни, е Георги Русев (б.а. – само той бе извикан за двубоите с Люксембург (1:0) и Беларус (1:1)).
Със сигурност и през този трансферен прозорец името на някой наш национал може да се завърти около орлите. Които имат нужда от българи в състава, за да нямат проблем с картотеките в евротурнирите. Въпросът е излизащите родни футболисти да имат нивото да бъдат титуляри в Лудогорец, независимо къде у нас играят. А след това да попаднат и в голямо първенство. Защото там отдавна сме забравени. Както е на път да се случи и с българите в стартовата единайсеторка на Игор Йовичевич.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
