-
-
Броени дни преди рестарта в ЦСКА-София, всичко в тясно футболен план си изглежда постарому. Селекцията отново закъснява. Което всъщност в спортно-техническата част не е ново – Филип Филипов се занимава с този свръхважен аспект от началото на лятото на миналата година. Не е ново и че Лъчезар Танев се опитва да участва в селекционния процес на армейците. Неприятният привкус в това идва от факта, че за няколко десетилетия опитният мениджър и бивш футболист на клуба е довел много повече състезатели, които не са се реализирали на „Армията“, отколкото такива, които са оставили ярка следа в отбора, доколкото изобщо има такива.
Червената общност със сигурност добре си спомня крайните защитници Маркос Чарас (Аржентина) и Франциско Мартос (Испания). Спомня си и дошлия на „Армията“ от Мидълзбро нападател Хамилтон Рикард (Колумбия), както и безличния испански халф Антонио Томас.
И още много от този порядък. Историческите справки показват, че Танев е много по-полезен на червените, когато става въпрос за изходящ трансфер. Историята му със синия гранд в българския футбол не е фундаментално различна. Проблемът обаче не е негов, защото той следва своя частен интерес.
Все още болната глава е тази на ЦСКА-София. В клуба си мислят, че след като са въвели нещо като селекционна децентрализация, работят правилно. А всъщност е точно обратното. Или поне въпросната практика с текущите кадри работи твърде бавно и често се проваля в преговорния процес. От миналия трансферен прозорец доказателство за това са неуспехите с кипърския нападател Йоанис Питас и още доста играчи. А прясното доказателство за слабата работа по високите спортно-технически етажи са зациклилите преговори с грузинския национал Георгий Цитаишвили. Тези неща са видими за опитните агенти, които естествено заливат офиса на червените предводители с предложения да вземат техни „фантастични играчи“. За съжаление на треньорския щаб и привържениците като краен потребител и оценител, ако процесът не се изчисти и динамизира, тази немощ ще се отрази и на подготовката. До март месец едни ще са напред, други в средата, трети назад с подготовката и вследствие на това не е никак изключено зажаднелите за добър футбол и успехи цесекари да получат вместо радост поредните оправдания защо годината е нулева. А това би било чудовищен срам на фона на безпрецедентното финансово изобилие в клуба и пълната подкрепа, която феновете му оказват. Но и донякъде логично, защото йерархичната пирамида в ЦСКА-София е обърната наобратно. На какво отгоре Филип Филипов има думата по екзистенциални въпроси?! Каква е неговата експертиза!? Така или иначе, през януари времето тиктака бързо и засега не е в полза на овластените в гранда от Борисовата градина.
В ЦСКА-София трябва час по-скоро да намерят верните решения. И да помислят добре, преди да ангажират лица, които доказано са водили в клуба нерентабилни футболисти. Не можеш да започваш нов процес и за пореден път да разчиташ на хора, за които в миналото е добре известно какви са ги вършили…
Петър Здравков/ „Тема спорт“
