-
-
Ботев Пд изпрати един най-силните полусезони в историята си. Една от най-добрите илюстрации за подобно твърдение са 13-те победи, които записаха момчетата на Душан Керкез през есенния дял. Само за сравнение ще кажем, че през последния шампионски сезон – 1966/67 – „канарчетата“ печелят 13 пъти за цялото първенство. Така че показателите за момента са шампионски. Това второ място във временното класиране е абсолютният максимум, конто можеше да постигне отборът. Успя да победи на практика всички големи и силни съперници, без Лудогорец, който обаче за нашите стандарти продължава да си е друго измерение. И ако някой не е успал да го победи, не е повод да 6ъде укоряван.
Едно от малкото неща, за които може и трябва да се съжалява, е, че походът в Европа не продължи по-дълго, след прекрасния успех и елиминирането на сериозен отбор като Mapибор. След първия мач с Панатинайкос мнозина вероятно повярваха, че и гръцкият гранд с преодолим за момчетата на Керкез. Сблъсъкът с реалността обаче бе твърде неприятен – 0:4, а по-голямата загуба бе тежката контузия на звездата на отбора Антъни Уджа. След това непонятното отпадане от Зрински Мостар в Лигата на конференциите, след 2:1 и 0:2. В ревамша решаваща се оказа глупавата проява на Антоан Конте, който бе изгонен и остави съотборниците си да се мъчат дълго време с 10 души. Така Ботев не успя да счупи рекорда си и да запише повече от 6 мача в Европа в рамките на един сезон.
В първенството обаче отборът не допусна много колебания и нестабилност и беше постоянен. Ивелин Попов отново дирижираше всичко, а особено опасни по крилата бяха Кристиан Нвачукву, Ехидже Укаки и Самуел Акере.
Тимът започна с една от малкото победи, които не бяха с 1:0 – 3:1 над съименниците от Враца под Околчица. След това дойде ремито 2:2 с Локомотив Пд, което няма как да се приеме като успех с оглед на това, че беше на „Колежа“. А „черно-белите“, които все още не бяха в жестоката криза и с треньор Любо Пенев, изравниха с късен гол на Жулиен Лами. След това последваха 11 мача на отбора, които завършваха 1:0 – 9 пъти в полза на Ботев, а в другите два случая триумфираха съперниците. Това бяха Арда и Спартак Вн, като „соколите“ победиха като гости в Коматево. Така бе счупен рекорд на Черноморец от 90-те години на 20-и век за най-много поредни шампионатни среши, решени само с един гол. Душан Керкез успя да ограничи до максимум фаталните грешки в защита, а същевременно и да направи отбора много ефективен в атака. Именно това направи възможно в цели 10 мача един отбелязан гол да се оказва достатъчен за победата.
Заслужава да се отбележат победите над Левски на Колежа с 1:0 и човек по-малко, дошла след прекрасно изпълнение на Вини Трибуле, както и тази над ЦСКА-София в София, пак с толкова, с гол на Ехидже Укаки. С това „канарчетата“ вгорчиха дебюта на Александър Томаш начело на „червените“. А и не позволиха той да ги победи в два поредни кръга, след като бе направил това със Спартак Вн в предишния кръг. Със сигурност дълго ще се помни и голът на Укаки, с който той донесе победата над Локо Пд на „Лаута“.
И така, въпреки двете загуби от Лудогорец в края на годината, Ботев остава да зимува на второто място, като го дели с Черно море и Левски. Има всички шансове да се класира за Европа, а изходните позиции са отлични. Пролетта обаче е обвита в мъгла и трудно може да се прогнозира. Собственикът Антон Зингаревич вече няма право да влиза а България и колкото и да се дават заявки, че нищо в близкото бъдеше няма да се промени, в това нещо няма как никой под тепетата да бъде сигурен. Нещата в България сме свикнали много бързо и рязко да се променят на 180 градуса. Но ако отборът и треньорът се запазят през пролетта, тя може да бъде толкова добра, колкото беше и есента на „канарчетата“. Със сигурност обаче ще бъде трудна, защото спечелената купа на България ще трябва па се брани напролет на четвъртфинал в Разград. В първенството предстоят гостувания на Черно море и Левски, в Пловдив пък ще дойде зажаднелият за реванш след катастрофалната есен тим на ЦСКА-София. Крайният изход на всички тези изпитания, които очакват Ботев, е доста трудно да се прогнозира./ „Мач Телеграф“
