-
-
Всички фенове на ЦСКА-София чакат с нетърпение да видят преобразени своите любимци напролет. А за какао ще стигне това, не може да се каже, тъй като „червените“ отдавна не разчитат само на себе си, за да се изкачат до Топ 4, че даже и до Топ 5. За да стане факт това, доста отбори пред тях в класирането трябва да направят повече от два или три грешни хода. Изчистването на прелома в представянето обаче е абсолютно задължителна задача пред Александър Томаш. Просто защото привържениците трудно могат да си представят отборът им да изглежда по-зле и най-вече да има по-лоши резултати от това, което се случи през 2024-а. Както при Ел Маестро, така и при тези, които водиха тима след него – Стамен Белчев, Томислав Стипич, а в края на годината и при сегашния треньор. Големият въпрос е – способен ли е Томаш да преобрази рязко ЦСКА-София? И то до такава степен, че той да започне да гази наред. Така, както го изискват амбициите му, а и сериозните пари, които се наливат в клуба.
Поне до момента в кариерата си Томаш не е доказал, че знае как да направи отборите си по-силни през пролетта. Прегледът на статистиката му в отделните шампионатни показва, че почти винаги пролетният полусезон му е по-слаб от есенния. Единственото изключение от тази тенденция намираме в първия клуб, на който той беше старши треньор в елита. Това бе Верея през сезон 2016/17. През есента със старозагорския тим Томаш взе 23 точки от 57 възможни, което прави 40,35% успеваемост. През пролетта той я покачи до 57,78% и стигна до бараж на „Герена“ срещу Левски, който за малко не спечели.
След това Томаш стана треньор на Берое, където прекара 2 години и половина. В двата си пълни сезона обаче сваляше процентът спечелени точки през пролетта. И в двете години завърши четвърти. Сред причините за намаляването на успеваемостта можем да посочим факта, че тимът играеше в плейофите в челната шестица. А там точки от водещите тимове трудно се взимат. През сезон 2020/21 той пое Етър в хода на първенството и в първите си стъпки до края на есенния дял започна силно. През пролетта обаче не успя да спаси „болярите“ от изпадане и процентът спечелени точки отново спадна. Не му помогна и това, че играеше в плейофите само с другите три изпадащи тима. Последният отбор, с който при Томаш може да се направи паралел между есен и пролет, е Локомотив Пд. Той остана на „Лаута“ малко над година и половина. И там имаше регрес във втория дял от шампионата. И в двете първенства спадът бе сериозен и възлизаше на над 20%.
От есента на сегашния шампионат може да се сравнят показателите му със Спартак Вн и ЦСКА-София. Шокиращото е, че за шестте кръга, в които той води „соколите“, Томаш взе 72,22% от възможните точки. А най-запомнящите се три от тях бяха при разгромяващата победа на Спартак с 3:0 над ЦСКА-София във Варна. С „червените“ до момента Томаш спечели 23 точки от възможни 42, което в проценти едва надхвърля 54. Разбира се, редно е да отчетем, че наследството, което той завари след Томислав Стипич, не беше добро. Но е истина и това, че с потенциала, с който разполагаше, след като вече селекцията се направи, той трябваше да вземе много повече точки. А в мачове като този с Крумовград на „Васил Левски“, по нелеп начин изпусна две.
Така през предстоящата пролет, за която очакванията са много много по-големи, изглежда, че Томаш ще успее да наруши традициите, оформили се в собствената му биография и вероятно вторият дял от сезона ще му е по-силен. Най-малко, защото есента бе прекалено слаба и за него, и за отбора. По-лошо трудно би могло да стане./ „Мач Телеграф“
