Бившият президент на ЦСКА и БФС, Валентин Михов, продължава да следи изкъсо ситуацията в Борисовата градина и българския футбол. Той е и председател на Обществения съвет към централата. Навършилият 71 години през миналия месец Михов отговори на въпросите на „Тема Спорт“ за сложната ситуация при червените.
Г-н Михов, ще излезе ли ЦСКА от кризата след победата над Арда?
– Въпросът е какво разбираме под криза. Ако погледнем класирането – да, ЦСКА е в криза. Но мисля, че в клуба има достатъчно сила чрез хората, които стоят зад него. Трябва да има и такъв злополучен момент, за да се преодолее, да се извадят поуките и да се тръгне напред. В действителност се натрупаха много грешки една върху друга и се стигна до това срамно място в класирането. Но очаквам отрезвяването да дойде бързо.
Понижението и последвалата раздяла със Стоян Орманджиев и Филип Филипов ли е признаването на една от грешките, от които в ЦСКА трябва да си вземат поука?
– Когато управляваш, трябва да изградиш стратегия и да я запълниш с точните хора, които да ръководят различните процеси в нея. Винаги съм казвал, че няма специалисти по всичко. Аз съм много привързан към тези две момчета, защото с бащата на Орманджиев съм играл, израснали сме в школата на ЦСКА. Доктор Филипов пък беше в клуба, когато аз бях президент. Така че ги чувствам достатъчно близки. Но още в началото съвсем честно си позволих да кажа, че ЦСКА не е училище и се усъмних дали ще се справят веднага да започнат да ръководят. Нужни са готови хора, които могат да управляват процесите, за които са получили доверие. Посоките не са много – 4 или 5 са. Но този, който ги назначава, трябва да мисли много, защото грешките струват скъпо. ЦСКА е бутик. Не е магазинче или лавка, която тепърва разработваш. Това е велико име и в този труден момент трябва да се намерят подходящите хора с верен ветропоказател, които да го върнат там, където му е мястото.
Важи ли фразата, че ЦСКА не е училище и за Александър Томаш?
– Вярвам на Томаш, но до него трябва да има по-опитни хора. Когато съм бил в ЦСКА, съм имал щастието да работя с големи треньори – с Димитър Пенев, Паро Никодимов, Стоян Йорданов. Сега треньорите не са на това ниво и трябва да има от кого да се учат. В Спартак Варна, а и в предишните клубове, Томаш даде основания да се вярва, че е способен да се справи. Но резултатите говорят. Съдя и по себе си, защото, където и да съм бил, съм имал ръст и кадем, без това да звучи като самохвалство. Както казах, резултатите трябва да са оценката за всекиго. Дано и хората, които управляват и ще управляват ЦСКА, да имат такъв кадем. Но само с кадем, възпитание и добри намерения не става: Нужно е и можене. А то се доказва на терена и в класирането.
Ако в момента бяхте президент на ЦСКА, щяхте ли да уволните Александър Томаш?
– Със сигурност щях да събера щаб от сериозни хора около себе си, с които да вземем най-правилното решение за това кой ще управлява посоката в ЦСКА не за 3 или 5 месеца, а за няколко години напред. Защото се допуснаха не една и две грешки. Един страхотен човек, д-р Мишо Илиев, казва: „Ние в шаха първо мислим, а после местим“. А във футбола май става обратното – първо се мести, после се мисли. Не мога да дам оценка на Томаш, но е факт, че резултатите са лоши и отборът не играе добре. Но аз съм оптимист за ЦСКА и дано това са последните поуки и изводи, които трябва да се вземат. И дано г-н Папазки да продължава да помага, защото останаха последни мохикани, които инвестират във футбола.