-
-
На 6 май 2000 година, навръх Гергьовден Миньор от предпоследна позиция в класирането приема фаворита за титлата. Миньор бие с 3:2. „Сините“ пристигат само с една загуба от началото на сезона – 18 победи, 5 равенства и 1 поражение, и са считани за сигурни шампиони. Пред 13 000 зрители битката е впечатляваща. В 39-ата минута Георги Иванов подава към непокрития Серж Йофу, който прави 1:0. Радостта на Левски обаче трае само 2 минути. Асът на Миньор Тони Евтимов вкарва рядко виждан изравнителен гол. След грешка на Бисер Иванов – Легендата Янакиев подава към Евтимов, той поема топката в центъра и след забележителен 50-метров спринт прави 1:1 покрай плонжа на Иванков. Веднага след почивката превърналия се в легенда за „жълто-черните“ фенове Евтимов с далечен пас намира Славчо Павлов в наказателното поле, където Иванков го поваля. Съдията Костадин Костадинов посочва бялата точка, а Евтимов бележи за 2:1. Точно 10 минути по-късно отново Тони Евтимов е в центъра на събитията. Нападателят изскача сам срещу Димитър Иванков, който го спъва с ръка. Сегашният шеф на съдиите не трепва и за втори път посочва бялата точка, а Евтимов оформя своя хеттрик. До края има всичко – двата отбора се бият, треньорът на “Левски” Димитър Димитров-Херо е изгонен плюс Вачев от „сините“ и Стоименов от Миньор. Димитър Георгиев и Анжело Кючуков пропускат стопроцентови голове сами срещу Иванков. В другата посока Георги Георгиев от “Левски” удря греда, а след него това прави и Гонзо. Едва в края Мъри Стоилов вкарва още един гол, който прави загубата на кандидат шампиона почетна.
А ето и какво си спомня един от героите на Миньор в този мач Иво Славчев пред вестник „ШОУ“: „Прословутият мач Миньор – Левски, когато ги ударихме с 3:2 след хеттрик на Тони Евтимов ли? За него ще кажа цялата истина, едно към едно. Херо водеше „сините“. В седмицата преди мача онези започнаха да „заграждат“ момчета от отбора, но мен и Славчо Павлов ни държаха в неведение. Опитваха да „пробият“ Анжело Кючуков, Шустера (Димитър Георгиев-б.а.), Каракана (Георги Караканов – б.а.), Папарков…Само външните, разбираш ли? Предлагат им най-различни суми, само и само гостуването на Левски да премине спокойно. На мен обаче ми се обади Гошо Антонов от ЦСКА. Попита ме: „Колко пари искате, за да биете Левски„. Аз не знаех какво да му отговоря. Консултирах се със Славчо. Ние не можехме да искаме някакви грандиозни пари, все пак Миньор се бореше да не изпадне. Накрая се спряхме на премия от 20 000 лева за победа и 15 000 за равен. Съгласих се, защото офертата беше да бием, а не да паднем. Бяхме на лагер на базата ни в Дивотино. Отново ми звънна Антонов. Каза ми: „Така и така, дойдоха двама от вашите шефове. Искат те да вземат парите. Какво да правя?„. Аз му обясних да не им дава на тях сумата. Знаех си, че дадат ли парите, ние-играчите, няма и лев да видим от тях. А ние не бяхме взимали заплати не си спомням от кога. Всички момчета играхме този сезон почти без пари. Непосредствено преди мача на излизане от съблекалнята видях Стойне Манолов. Той ми показа, че парите са в него. Уважавам го много, познаваме се отдавна. Знаех, че няма да ме излъже. Бихме Левски с 3:2,получих парите от Стойне. Разделихме си с колегите 20 000 лева. Случи се точно на Гергьовден. После на вицепрезидента на клуба му отидохме на имен ден. Разбрах, че междувременно левскарите са дали на нашето ръководство 50 000 лева. Нашите после им ги върнаха веднага след края на мача. Те искаха просто да си подсигурят при всякакъв изход на двубоя. На следващата година обаче Левски ни прецака. Спомняте си скандала с прекратения мач, с хвърлените камъни. Абе, с една дума – направиха постановка на Миньор и отборът изпадна в „Б“ група.“
