Стойчо Младенов заслужи признание в още една държава. В казахстанския „Кайсар“ го изпратиха на почивка с почести след един от най-силните сезони в историята на клуба. След нова година Екзекуторът на „Ливърпул“ запретва ръкави за още една мисия край космодрума Байконур.
Младенов даде ексклузивно интервю за „Труд“, след като се прибра в България.
– Върнахте се с почести от Казахстан. Да започнем първо с това как мина последният ви ден в Кизилорда?
– Ден като на тежък мач – изключително натоварен. Но и много приятен. Всички в Кизилорда – фенове, ръководство и управата на областта, са много щастливи от нашия сезон. „Кайсар“ бе новак, но бе стабилен през цялото време. В много кратки моменти бяхме извън шестицата. След последния мач се прибрахме час и половина след полунощ. На сутринта започна програмата – първо при областния управител на спорта Олджас Азатаъч в 9 часа. После заедно отидохме при губернатор Кримбек Кушембаев – един човек, пред който искрено
– Три дни преди последния мач подписахте нов договор. Какво ви накара да продължите в „Кайсар“?
– В моя официален интернет сайт определих годината като интересна. Имаше моменти, когато играехме добре, но губихме. Правихме и страхотни мачове. Видях нещо напълно ново за мен. Хората в Кизилорда ме уважават и аз тях. Имаме еднакво виждане с ръководството на „Кайсар“ за развитието на клуба. Аз никога не взимам спонтанни решения. Направих анализ и прецених, че си струва да продължим тази интересна мисия.
– Имахте ли други оферти?
– Имах две оферти от клубове в Казахстан, но номер едно беше „Кайсар“. Моят мениджър Мирчо Димитров направи всичко възможно в това отношение. Лесно се разбрахме.
– Преди година почти никой в България не беше чувал за този отбор. Не беше ли прекалено рискована авантюра?
– Преди „Кайсар“ вече работих успешно и в друг казахстански тим „Атирау“. Познавах обстановката, футболистите и възможностите на всеки клуб. Разговорите с „Кайсар“ и всичко, което се случи, ме убедиха, че нещата са сериозни. При мен няма емоционални решения. Всичко обмислям. Отстрани сигурно мнозина са мислили, че рискувам. И аз го разбирам. 90 процента от новаците в едно първенство изпадат на следващата година. Аз направих добър отбор. Знаете, че винаги се справям с тази задача.
– Какво намерихте в Кизилорда?
– Намерих нещо, което отново ме впечатли. 99 процента от хората, които живеят там, са казахстанци. Много малко са чужденци. Родолюбци са. Уважават и обичат своето. Не се прекланят пред чуждото. Силни характери са.
– Какво беше отношението към вас като чужденец?
– В началото имаше недоверие. И аз, и моите помощници Анатоли Нанков и Тодор Янчев сме чужденци. Въпреки добрата работа в „Атирау“ ни гледаха с „едно наум“. Когато направихме няколко поредни неуспешни мача, се появи и напрежение. Но смело продължихме работата. В последните месеци феновете ни карат да се чувстваме истинска част от Кизилорда.
– Получихте няколко награди по време на сезона за треньор на месеца и на кръга. Не беше ли много трудно в конкуренцията на Станимир Стоилов?
– В Казахстан всички искат да са конкуренти на „Астана“ и другия гранд „Кайрат“. Мъри Стоилов е изградил отличен тим, една добре смазана машина. Покрай него познавам част и от ръководството на „Астана“ – компетентни хора, професионалисти. Мъри няма конкуренция, прави чудеса. Възхищавам му се и го поздравявам за успеха. Никой не е бил четири пъти поред шампион на Казахстан, участник в Шампионска лига и Лига Европа. В България трябва да се гордеем със Стоилов.
– Стоилов намекна, че може да напусне „Астана“. Няма ли много да намалеят българските треньорски редици. Димитър Димитров също си тръгна.
– Няма вечни хора. Казахстанският футбол ще загуби много, ако Мъри напусне. Той вдигна високо летвата, към която всички останали треньори и отбори се стремят. Мисля, че „Астана“ ще направи всичко необходимо да го задържи.
– Какво е отношението към българите в Казахстан?
– Много положително. Димитър Димитров също остави добри впечатления с „Иртиш“. Това е отбор, който редовно играе в евротурнирите. Оценките за Херо са положителни. Също смея да кажа и за моя милост.
– Започнахте трима български треньори в първенството, но във вашите отбори няма нито един наш играч. Преслав Йорданов бе със статут на твърда резерва в „Ордабаси“. Не се ли котират българските футболисти?
– Българските треньори имаме един проблем. Местните са много чувствителни. Вземем ли българин и той не се адаптира, негативите ги обира треньора. Ние не се съмняваме в качествата на българските играчи, но рискът е прекалено голям. Това е причината в нашите отбори да няма българи.
– Да се върнем на вашия престой. Какъв град е Кизилорда? Има ли българи там?
– Има двама българи, с които вече се познаваме. Когато през 2012 година губернатор Кушембаев стъпи в длъжност, Кизилорда е бил на 16-о място в Казахстан по развитие и инфраструктура. За четири години вече е четвърти. Ако успеем да направим същото с „Кайсар“ във футбола, ще е страхотно.
– Получихте кон от губернатор Кушембаев. После той ви заведе на космодрума Байконур. Разкажете нещо повече за всичко това.
– Цялата година беше прекрасна. Когато не ни вървеше на терена, губернаторът казваше: „Животът не е само футбол!“ И намираше начин да ни покаже уважение. За моя 60-и юбилей получих коня като подарък. Тези животни са направо свещени в Кизилорда. Ценя и ходя да го виждам, макар и рядко. Между два мача губернаторът ни покани на космодрума. Сигурен съм, че втори път в живота няма да видя такова нещо. Беше величествено. Неописуемо! Въобще хората в Кизилорда обичат своя губернатор заради неговата отдаденост и той е основната причина да остана в „Кайсар“.
– Ясно е, че няма да работите поне още една година в България. Не ви ли липсва нашият футбол?
– Концентрирам съм върху моите ангажименти. Чрез интернет и приятели по телефона събирам информации. Трябва да съм в час с развитието на българския футбол. Следя кой какъв отбор прави. Но между другото.
– Темата ЦСКА е много горещ картоф за обществеността. Вие сте неразривно свързан с този клуб.
– Така е, свързан съм. Гордея се, че съм част от историята. Ще коментирам ЦСКА, когато се завърна на „Армията“. Искам да отправя един апел към „червените“ фенове: „Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА!“
– Може ли да сравните отношението към треньорите в Казахстан и България?
– Боли ме от този въпрос. Говоря за безотговорността на БФС към институцията треньор. В България този пост не е защитен юридически по никакъв начин. Всеки един ръководител – без значение дали е футболна фигура или бизнесмен, може да го подхвърля. Без никакви последствия. Каква сигурност даваме на българския треньор? Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са футболните хора в изпълкома. Трябва да знаят какво имам предвид. Договорът трябва да се изпълнява и от двете страни. Който го наруши, да си носи последствията. У нас контрактът няма стойност. Треньорът само губи авторитет. Не му предоставяме условия за работа, но изискваме от него. Българският треньор е добър, но у нас не го уважаваме.
– Години наред се питаме: „Има ли светлина в тунела?“. От хиляди километри в Кизилорда виждате ли такава?
– Тя съществува, откакто и футболът. Най-важно са условията за работа. За треньорите говорихме. Другата страна са терените, базите. Когато в България някой сложи нов терен, вика камери, пуска снимки. По света имат по 25 такива, притежават модерни лаборатории. В България клубовете изискват, но не градят качество. Треньорите в школите са мизерно платени, нямат самочувствие. Всеки мечтае да излезе зад граница.
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]