-
-
Една шампионска титла и една Купа на България донесе преходът за футбола в Пловдив. За 28 години след 10 ноември любимата игра в града под тепетата мина през хиляди перипетии. Грандовете Локомотив и Ботев минаха през пререгистрации и обединения, за да оцелеят.
Най-голямата радост в града на Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Тодор Диев и Христо Стоичков донесоха наследниците на Зума. На 8 май 2004 година черно-белите победиха Славия с 3:2 и спечелиха първата шампионска титла в своята история. Седем дни по-късно бе коронясването им с 1:1 на Българска армия срещу ЦСКА, а на следващия ден 40 хиляди души излязоха на площада, за да приветстват любимците си в невиждан до онзи момент купон.
На 24 май тази година Ботев се прояви през новия век и спечели Купата след 2:1 над Лудогорец. Жълто-черните фенове си спретнаха парти пред общината, но то имаше горчив привкус, тъй като голямата болка за общността е недостроеният клубен стадион край Бирената.
Всъщност жълто-черната общност за втори път стана жертва на мафиотското заиграване с нея на политико-икономическата помия. Подобни заигравания завършват винаги с тотално поражение за футбола. Ботев обаче оцеля, но с цената на това, че сега е в Коматево. Какво ще стане за вбъдеще, дори задкулисието не знае.
10 ноември завари Ботев като Тракия, а клубът се издържаше от държавни фирми, както и останалите в България. Канарчетата обаче имаха късмет при тях да отиде италианецът Паоло Динучи, възползвал се от хлабавия режим за търговия с цигари. Негов адвокат бе бъдещият президент Петър Стоянов, който често развяваше жълто-черно шалче на мачове и дори през 1999 г. помогна за спасяване на отбора от изпадане. Това хич не се хареса на феновете на Локо, които му посветиха една неособено лицеприятна песничка, която не е излизала от репертоара им вече две десетилетия.
Динучи изсипа един чувал пари в Ботев, а след това попадна под ударите на правосъдието и влезе в затвора. Италианецът обаче полежа за кратко. Неговите патила в дранголника са нищо в сравнение с тези на Васко Нинов, който управлява канарчетата през 1998 г. Президентът с най-голяма сянка сред колегите си в историята на футбола ни в момента излежава доживотна присъда за наркотрафик в гръцки дранголник. Той обаче имаше щастието да оживее, за разлика от вицето му Петър Петров (Патерицата), който малко след като бе избран на поста, бе застрелян.
Между Динучи и Нинов Ботев преживя първият си златен период през демокрацията. При Христо Данов канарчетата имаха европейско финансиране и край Бирената акостираха най-големите звезди по онова време. Жълто-черните обаче така и не стигнаха до титла и купа, а само до два загубени финала. Данов бе намразен от общността, тъй като не бил достатъчно нагъл да нареди първенството за златни медали.
През втората половина на 90-те години банкерската приказка свърши. Агробизнесбанк фалира, Данов за кратко бе в ареста и след кратки периоди на безвластие и Нинов дойде ерата Димитър Христолов, която продължи точно 11 години – до фалита на автентичния Ботев. Той бе ликвидиран със съдебно решение през пролетта на 2010 г.
Жълто-черната общност обаче намери сили и бързо възроди любовта си. С общи усилия клубът бе възстановен, обединен с Металик и на мястото на сопотския тим започна на мястото му в Югоизточната В група. Канарчетата безпроблемно влязоха във втория ешелон, където бяха поети от Цветан Василев.
Край Бирената отново се изсипа рогът на изобилието. Каквото се искаше, се даваше на секундата. През септември 2013 г. бе открита и супермодерна база. Треньорът Станимир Стоилов правеше суперскъпи трансфери, но до титла така и не се стигна. Започна се ударно строежът на проектирания за най-модерен стадион на Балканите. Предупрежденията, че нищо не се дава даром и безплатно е само сиренцето в капана, бе посрещано с присмех от жълто-черната общност. Капанът обаче щракна през юни 2014 г., когато КТБ се оказа варварски източена, а Цветан Василев забегна в Сърбия.
Сега отново феновете на Ботев са взели съдбата на любимия си клуб в ръцете. Не се справят зле, но за голямата им болка – стадиона, помощ не иде отникъде, а концесията изтича само след 4 месеца.
През преизподнята мина и Локомотив, където сега нещата са привидно спокойни. За 28 години преход черно-белите се прочуха из света с трима убити президенти.
Зората на демокрацията завари черно-белите под шапката на железниците с неголямо, но редовно финансиране. От огромния за времето си трансфер на Христо Колев в Панатинайкос, бе завършен стадион Локомотив. От Бащата дойдоха и два автобуса, с които първият голям спонсор – Димитър Томов с фирмата му Мини мод правеше екскурзии до Турция. Домата, както бе известен в бохемските среди, обаче се задържа само година заедно с тогавашния президент Иван Бояджиев (Шпайдела). Те бяха изгонени от бунт на отбора за неизплатени заплати в началото на 1992 г.
Въпреки безпаричието, Локо изпревари Ботев в борбата за бронзовите медали, а месец по-късно на хоризонта се появи Николай Гигов.
Известният като Кайчо в столичните среди бизнесмен изсипа маса пари в Локо, докара и корифея в задкулисните игри Иван Вуцов за треньор с мечтата да стане шампион. Разбира се, това не стана, а накрая Гигов бе изигран. В най-криминалното пловдивско дерби през март 1994 г. Ботев би на Лаута с 3:1 с двама души по-малко, които бяха изгонени от рефера Атанас Узунов. Впоследствие се оказа, че черно-белите са започнали с четирима по-малко, тъй като въпросните имали вземане-даване с известен пловдивски комбинатор. След мача борци поразходиха из Родопската яка в багажник набедените за продажници. Бой и секс не се връщат обаче. Това дерби бе нещо като прокоба за жълто-черните, тъй като след това 21 години на Лаута те не изпитаха вкуса на победата за първенство.
Този мач разколеба Гигов и той се чупи към Локо (Сф), за да бъде заменен за 2 години от Николай Попов. Мартеницата бе заменен от кмета Спас Гърневски, а той докара Филчо Колев, който впоследствие влезе в затвора. Треньорът Вуцов, който определи в състава да започнат въпросните четирима, пък съвсем случайно бе награден от с поста изпълнителен директор на БФС 3 седмици след въпросния „мач“.
Връх в историята на Локо бе президентството на Георги Илиев от юни 2001 до 25 август 2005 г. Шампионска титла, Суперкупа и бронзови медали са активите при Илиев, а феновете му сложиха благодарствена паметна плоча на Лаута.
След смъртта му настъпиха 6 месеца безвластие, преди да дойде Александър Тасев. Известният с прозвището Сашо Остапа бизнесмен престоя на поста точно 13 месеца, преди да бъде застрелян в мерцедеса си.
Локо се прочу и като клуба с първата жена президент на елитен клуб. Галя Топалова престоя две години и половина на поста, за да я смени Коко Динев, който имаше два периода, в които отборът стигна до финал за Купата. Столичният бизнесмен направи и първия голям ремонт на Лаута след онзи с парите от Бащата. Той изгради и изкуственото игрище.
Мистериозно загубеният финал от Лудогорец на 15 май 2012 година обаче прекрати любовта между него и феновете. Той се оттегли в края на юли, а веднага след това премиерът Бойко Борисов на Лаута представи като нов биг бос Веселин Марешки. Настоящият вицешеф на парламента се прочу с опашатата лъжа, че ще построи трибуна Бесика и за целта бутна северния сектор. След падането от власт на Борисов Марешки си би камшика и се наложи Коко Динев да спасява положението за един сезон. Динев обаче бе изгонен от феновете, които една година управляваха с две фенски сдружения. С много усилия те и благодарение на треньорските умения на Христо Колев отборът запази мястото си в А група, а даже стигна и до полуфинал за Купата.
От есента на 2015 година Локо бе поет от Христо Крушарски, който се кълне, че не е назначен президент. 60-годишният бизнесмен направи нов терен за първи път от 35 години, ново е и игрището на Кошарата. Крушарски обяви, че има петгодишен план за развитие, след който клубът ще е на печалба. Досега са минали две години. Бъдещето ще покаже дали разчетите му са правилни.
Дончо Донев
Марица.бг
