Боксьорът-голмайстор: Израснах в Сектор „Г“, научен съм да играя за емблемата на ЦСКА

- -

Калоян Стефанов е истински любимец на публиката на ЦСКА 1948. Всяка негова повява на терена вдига агитката на крака. Роденият на 29 януари 1997 година в София футболист е юноша на „червените“. Нападателят се намира в уникална серия от четири поредни важни гола срещу Хебър и Чавдар Етрополе за Купата на Аматьорската лига, с Пирин Разлог и с Германея за първенство. Калата даде интервю за клубния сайт на „армейците“:

– Калояне, влизате в тежка финална серия на есенния сезон – ЦСКА играе с Миньор за Купата на Аматьорската лига, само 4 дни по-късно е домакинството на Елин Пелин, следва гостуване на прекия конкурент за влизане Вихрен. Ще издържите ли на темпото?
– Ясно е, че към края умората се усеща, но не би трябвало да е проблем. ЦСКА е отлично подготвен тим и ще го покажем. Важното е да победим Миньор, после ще мислим за другите. Лично аз не съм гледал Вихрен и Елин Пелин, но като му дойде времето, треньорите ще ни запознаят.

– Миньор доста ви затрудни през втората част на шампионатния мач, макар че до почивката трябваше да водите с 3-4 гола. По-различна среща ли очаквате в сряда?
– Със сигурност ще е различно. Аз очаквам да е по-лесно. Всички в ЦСКА сме доста мобилизирани и в този турнир. Готови сме за мача, ще успеем да отстраним Миньор.

– Дотук си абсолютен герой в турнира – вкара изравнителния гол срещу Хебър в Костенец, после и победната дузпа. Разписа се за 2:1 срещу Чавдар Етрополе. Специален ли е той за теб?
– Не. Мачове като всички останали. Просто ЦСКА трябва да победи. Въобще не е важно, че аз съм вкарал.

– Да те върна към срещата в Костенец, минути преди края Хебър водеше 1:0. Вярваше ли, че може да измъкнете крайния успех?
– Да, бях сигурен, че ще изравним. Просто нямаше как. Вярвах до самия край.

– Обратно към шампионата – мислиш ли, че ЦСКА може да има проблеми с влизането в „Б“ група?
– Не, няма никакви съмнения. ЦСКА работи в правилната посока и няма да има проблеми с влизането.

– От началото на сезона остана резерва в доста мачове – това мотивира ли те допълнително или просто приемаш нещата такива, каквито са?
– Приемам го нормално. Така са преценили треньорите. За мен важното е да дам всичко от себе си, когато играя, да помогна на отбора. И по този начин да се наложа в титулярния състав.

– Не е тайна, че си любимец на феновете, помага ли ти тяхната подкрепя, която е очевидна?
– Да, много ме радва. Мотивира ме страшно. Искам и те да се радват на моята игра, на моите голове. Вероятно това е причината да ме харесват.

– Дидо – фенът, който спечели фланелката на последния мач, формулира двата ти най-големи плюса по следния начин – огромно желание и армейско сърце?
– От доста време съм в ЦСКА. Там ни учиха точно на това – да играеш със сърце за емблемата.

– Откога точно си в ЦСКА?
– От 12-годишен. Започнах на „Червено знаме“, май бяхме предпоследният набор, който имаше тази чест. Баща ми ме заведе, първи треньор беше Борис Гаганелов. Играех на крилото, после централен нападател. От втора позиция също съм действал. Но на крилото и като централен нападател се чувствам определено най-добре.

– След Гаганелов кой пое набора ти?
– Доста хора се смениха, което е гадно. Но така се наложи. Веселин Яневски дойде, Веселин Ангелов, Альоша Димитров, Бог да го прости, Марашлиев, Мето Деянов, Галин Иванов, бат Жан Йорданов, Сашо Борисов. От всеки от тях може да вземеш по нещо.

– Винаги питам – стана ли футболист някой друг от набора?
– Кристиян Пешов, с него сме най-добри приятели. Той играе в Созопол, отличен халф. Също и вратарят Стоян Деспотов, който беше в ЦСКА тази пролет.

– Спас Джевизов даде интервю за нашия сайт, в което те спомена. Та като бивш директор на школата се оплака от страхотната мизерия в онези години?
– Да, той често идваше в съблекалнята преди тренировки и мачове да ни мотивира. Така беше. Повечето време сме тренирали на малки терени. Рядко ни се е случвало да пробваме естествена трева. Но аз от малък съм цесекар. Каквото – такова.

– Баща ти ле те направи цесекар?
– По-скоро приятелите ми.

– Мач от детските ти години, който помниш?
– Когато бихме Литекс за Купата с гол на Спас Делев. Този мач бяхме в сектор „Г“ на „Армията“ и най-добре съм го запомнил.

– Играчите, които са те впечатлили най-силно, докато си гонел топките на „Армията“?
– Жуниор Мораес. Той е най-добрият футболист на ЦСКА, който към гледал на живо.

– Да стигнем до миналото лято, в което изживяхте и доста неприятни емоции като юноши на ЦСКА на същия стадион?
– Да, доста неприятно беше, когато отидохме за онази прочута тренировка на „Армията“. Но всеки си подкрепя неговия тим. Е, обидно е. Защото ние цял живот сме били там юноши – по 8, 9, 10 години. Пък излиза, че не сме от този отбор, а сме някакви случайни. Напротив! Ние цял живот сме били в ЦСКА. Стана ни обидно!

– Сега срещаш ли се с подобни подмятания?
– Не, поне аз не съм имал такива случаи. Въпреки че сред моите приятели не липсват такива, които подкрепят отбора, играещ на „Армията“. Говорим и по тази тема, но не се караме, скандали между нас са изключени.

– Заради теб не идват ли и на мачовете на ЦСКА 1948?
– Идват специално заради мен, да. Гледат, но не подкрепят отбора.

– Вярваш ли, че един ден всички ще седнем пак заедно?
– Да, абсолютно.

– Кой е човекът, от когото учиш най-много в момента?
– Емил Гъргоров, нормално. Когато имам въпроси, ги задавам на него, защото е изключително класен футболист с огромен опит. Разбира се, обръщаме се и към Кирил Котев, понякога към Хаджи (б.р. – Николай Хаджиниколов). Но специално момчетата в по-предни позиция е логично да търсим Гъргоров. Всеки помага, всеки гледа да се отнесе добре с теб.

– Как е обстановката в съблекалнята?
– Нормална. Нищо не се е променило от първия ден.

– Кой е най-паметният момент за тази вече година и половина с екипа на ЦСКА?
– Победата на полуфинала във Враца срещу малкия Литекс, мнозина не вярваха, че може да го направим. Е, яд ме е, че не взехме финала, но този сезон ще се поправим. Ние сме си извадили вече поуките от онзи финал. А колкото до Балчик – дано скоро имаме възможност за реванш.

– Откъде идва бързината ти, може би специални тренировки?
– Да, на тях се дължи. Правя доста индивидуални тренировки. По принцип не бях толкова бърз, на някои момчета от малки им личи. Просто много исках да го постигна. И тренирах самостоятелно.

– Кой ти показваше какво точно да правиш?
– Доста неща съм ги взел от Георги Иванов, баща на настоящия ми съотборник в ЦСКА Милен Иванов. Бат Жоро ни беше кондиционен треньор в школата. А и в Youtube има много материали.

– Видимо си много здрав, занимаваш ли се специално във фитнеса?
– Не и в този период, защото всичко, което ни е нужно, го работим с треньорите. Но с фитнес се занимавам отдавна, защото знаех, че само с едната тренировка на ден няма да станат нещата. Нужни са допълнителни усилия. От малък съм в залата, за бързина, за сила, за издръжливост – здраво трябва да се работи.

– Колко вдигаш от лежанка?
– Е, нямам за цел да вдигам килограми. Стигал съм като по-малък до 120 килограма. Но сега вече са важни съвсем други неща. Нашият кондиционен треньор Митко Иванов ни показва достатъчно в началния етап, натоварва ни здраво. Говорим с него – кога може да ги правим самостоятелно нещата. Всичко се прави по негов съвет.

– А вярно ли е, че тренираш и бокс?
– Не, не (б.а. смее се). Това тръгна от фенове. Че съм изглеждал като боксьор, че съм тренирал.

– Няколко думи и за семейството?
– Плътно за мен е! От Младост 1 съм, нашите са лекари. Майка е педиатър, а баща ми невролог. Имам и брат Иван – по-голям е от мен. Всъщност, от него се запалих по спорта. Той още се занимава активно с фитнес, иначе работи на летището.

– Вашите не се ли ядосват, че нито един от синовете им не стана лекар?
– Не, те са от хората, които винаги са ни насърчавали да правим това, което ни влече. То беше и ясно, че и аз, и брат ми сме запалени по спорта и няма да станем лекари.

– Привличаха ли те поне химията и биологията?
– Не. Е, харесвах биологията. Не ми е излишна сега при обучението в НСА. Уча там за треньор по футбол, трета година студент съм.

– Мнозина казват, че с леко подсилване този отбор на ЦСКА ще атакува успешно след година и „А“ група, съгласен ли си?
– О, не мисля толкова напред. Дайте да си свършим работата този сезон и да влезем първо в „Б“ група.

– Прав си, влизането във „В“ се реши на дузпи. Всъщност, ЦСКА пропусна първи от бялата точка срещу Брацигово, бяхте ли се отчаяли, че цял сезон отива по дяволите?
– Абсолютно не. Точно тогава се събрахме и си казахме, че ще победим на всяка цена. Така и стана.

– Посланието ти към феновете на ЦСКА?
– Да продължат да ни подкрепят по същия начин. Ние го оценяваме. И е много хубаво за нас да чувстваме подкрепата на публиката. Дали ще са 20-30, дали 2000, няма значение. За нас те са важни и го оценяваме.

БЛИЦ