-
-
Драмата в кувьоза за недоносени бебета, сълзи на световното първенство през 1990 година, няколко дръпвания от джойнт и един обезпокоително спокоен сън: Това е историята на Джанлуиджи Буфон.
Преди всеки мач на Парма Невио Скала прави обиколка. Той поглежда в стаите на неговите играчи, за да се осведоми къде точно се намират. Вечерта преди мача срещу Милан на 19 ноември 1995 година той се интересува особено за един играч: за Джанлуиджи Буфон, тогава на 17 години.
„Преди това Джиджи никога не бе играл в първия тим и ние срещахме един тим, пълен със суперзвезди: Роберто Баджо, Джордж Уеа и Паоло Малдини бяха там”, спомня си Скала в разговор с Goal. „Попитах Джиджи дали би бил готов да играе утре. Джиджи само ме погледна, изглеждаше някак си объркан, и само си мислеше: „Мистър, какъв точно е проблемът?”
Още като тийнейджър Буфон не си спестява нито едно предизвикателство. „Още като дете исках тежки задачи. Аз съм някой, който търси големи предизвикателства, и такъв, който изглежда, че може да преодолее и невъзможното. Това принадлежи към моя характер”, разказва вратарят на Ювентус.
Този характер е изкован в Карара. В малкия тоскански град, известен с мраморните си каменоломни, Мария Стела ражда на този свят едно малко момче в събота, на 28 януари 1978 година. Мария и нейният съпруг Адриано Буфон нямат нито веднъж шанса да прегърнат тяхното новородено дете в ръцете си, преди то да бъде занесено от една медицинска сестра в интензивното отделение. Докато Мария разказва за това, тя диша тежко. „Приемам, че това беше съдба”, въздиша тя. „Тогава не беше просто. Изглеждаше всъщност здрав, тежеше 4 килограма, беше значително голям. Той обаче беше задушен от пъпната връв. Той имаше цианоза, синьо оцветяване на личицето”.
Пет или шест дни малкият Джанлуиджи е поставен в кувьоз за недоносени бебета. „Ние не знаехме дали ще има трайни мозъчни увреждания. Когато лекарите най-накрая ми го предадоха, казаха, че това знае само Бог. Но любимият Бог беше великодушен. Той беше много добър с нас. Джиджи се научи да ходи и да говори на девет месеца, преди всички други деца. Още тогава той беше №1”, разказва още Мария.
Буфон все още е №1, най-скъпият вратар в света. При това той започнал неговата кариера като полузащитник. „Знам, че Джиджи за другите е една легенда, но за мен все още е малкото момченце, което игра за Каналето ди Ла Специя, преди да започне да стои на вратата”, казва сестра му Гуенделина в едно интервю за Corriere della Sera. „Той тичаше с розови бузки, имаше коси като бодливо свинче, тънки като конец крака и малко шкембе, защото ядеше с толкова голямо удоволствие”.
Страстта на Буфон към храненето възниква в Удине, на около 130 километра североизточно от Венеция. Неговият баща Адриано е от Латисана, неговите братя и сестри живеят в близост до Пертегада, кодето Джиджи в своето детство често прекарва лятото и живее при неговия чичо Джани, неговата леля Мария и неговата баба Лина. Те живеят в апартамент над магазин за хранителни стоки, който управляват с помощта на една друга леля на Буфон, Алдина. За Джиджи това бил, както той пише в своята автобиография, един „магичен свят”: „Опустошавах рафтовете, тичах по коридорите и винаги имах пълен стомах. Моят фаворит бе сандвичът с мортадела. Винаги го поглъщах с лудо темпо”.
Ако изхранването играело голяма роля при бързото му порастване, то гените изиграли още по-голяма. „Винаги съм предполагал, че спортът е в моето ДНК. Идвам от семейство, пълно с атлети”, казва Буфон. Неговият баща бил гюлетласкач, неговата майка хвърляла диск, а неговите сестри играели волейбол. „Петима адзури. Всички ние представяхме Италия, едно истинско спортно семейство. Имахме голям късмет. Винаги сме спортували и се поучихме от спорта”, разказва Мария.
Фактически Мария и Адриано били спортни учители. Адриано дори тренирал първия отбор на Джиджи Каналето ди Ла Специя. Въпреки неговото минало на лекоатлет Адриано често бил един футболен фанатик. Една страст, която първоначално шестгодишният Джиджи не споделял. По онова време той играел с по-голямо удоволствие тенис на маса.
„В началото нямах особена страст към тима или спорта, но исках чантата, обувките, екипа. Това беше онова, което за мен направи разликата”, споделя Буфон. Помага му и фактът, че се разписва още в първия си мач от пряк свободен удар. Джиджи бил голям и силен за неговата възраст, имал силен шут, заради което можел да се изявява като специалист по стандартните ситуации особено във времената му в Пертиката, клубът на Карара. Преминал там, за да бъде по-близо до родното място.
Буфон удря дори греда на „Сан Сиро”, в първия си мач, на 11 години. Поне така твърди той. „Честно казано не мога да си спомня за това, че Джиджи удря напречната греда след един пряк свободен удар. Но ако Джиджи казва, че така се е случило, трябва да е истина. Той винаги е честен и все още е”, смее се Кристиано Занети в разговор с Goal.
Занети трябва да знае. Той игра с Буфон за Юве и италианския национален отбор. Беше 5 март 1989 година, когато двамата за първи път стоят заедно на терена на „Джузепе Меаца”. „Аз бях от Маса, а Джиджи от Карара. Градовете са много близо един до друг. Ние винаги сме били съперници, докато не бяхме избрани в един тим, който да играе срещу отбор от Венето преди мач от Серия „А” между Интер и Верона. „Сан Сиро” беше невероятен опит за малки момчета като нас. Аз играех като десетка, а Джиджи зад мен в средата на терена. Тогава бях дребен. Джиджи винаги ме наричаше „Занетино”. Той беше много по-голям от мен, но и от всички други. Затова и не ме изненада, че по-късно смени позицията и продължи да играе като вратар”, спомня си Занети.
Малкият Занети не е единственият, който разпознава потенциала на Буфон за вратар. Адриано също го вижда. Той е тоталната противоположност на командващия от страничната линия баща. При срещите на Джиджи той в повечето случаи стои спокоен и добре скрит отстрани. Адриано не искал да упражнява никакъв натиск върху сина си, Джиджи трябва просто да се наслаждава.
Световното първенство през 1990 година променя в крайна сметка всичко в живота на младия Джанлуиджи Буфон. По време на турнира Джиджи се влюбва в Камерун, особено в техния вратар Томас Н’Коло. Буфон го видял за първи път преди три години, когато Еспаньол елиминира Милан в турнира УЕФА Къп. Преди всичко обаче постиженията на Н’Коло на Световното в Италия омагьосват Буфон. „Той седеше вдъхновен там и изгледа всички мачове на Камерун. Той дори пътува до Африка преди няколко години, за да участва в бенефиса на Томас”, споделя Мария.
Сълзи се стичат при Буфон, когато Камерун отпада от Англия на четвъртфиналите. До ден днешен Джиджи се ядосва за двете спорни дузпи, които Гари Линекер печели и реализира. Неговото учудване за Н’Коло си остава трайно. Буфон нарича неговия първи син Луис Томас в чест на своя идол. Когато Н’Коло чул за това, звъннал веднага на Джиджи, за да го поздрави.
В Н’Коло самият Буфон не видял само своя спортен пример за подражение, а този за своята професия. Когато баща му Адриано разбрал това през лятото на 1990 година, предложил на Джиджи: „Защо не се пробваш като вратар?” Буфон опитал. Или поне той искал да пробва. Проблемът бил, че от Пертиката не искали. Клубът бил заинтересован само от халфа Буфон. Междувременно Джиджи почти бил решен да стане вратар. Той търсил и намерил един нов клуб: Бонаскола. „При Пертиката Джиджи вкарваше голове, от средата на терена, при ъглови удари, отвсякъде. Той имаше великолепна физика, беше силен с топката, но искаше да играе на вратата. Казах: „Няма проблем, пратете го при мен””, спомня си бившият треньор на легендата Авио Менкони. Той го научава наистина да парира удари. „Настоявах за това винаги да се опитва да хваща топката и на всички други елементи на вратарската игра. Той беше роден за това…”. Не след дълго и другите клубове го разбират. Още преди първия си сезон като вратар Буфон е поканен на проби в Милан, Болоня и Парма.
Милан бил особено заинтересован от Буфон, „росонерите” пратили дори готов договор на родителите на Буфон. След като Мария и Адриано видели интерната на клуба, се замислили заради голямата дистанция, която ще се получи между родители и дете при такъв трансфер. Болоня била по-атрактивната опция, Джиджи се насладил на пробна тренировка в Кастелдеболе. Не всеки в клуба обаче бил убеден в качествата на Буфон. От Болоня се колебаели. Една фатална грешка. И в Парма имало колебания, но един човек разпознал потенциала на Джиджи веднага: Емрес Фулгони. „Когато видях Джиджи за първи път, мислех само: „Това дете е феноменално”. Спортният директор на Парма също беше сигурен. Джиджи беше дюстабан. Неговата техника не беше точно великолепна. Знаех обаче, че трябва да работим за това. Казах на ръководителите: „Ние трябва да привлечем Джиджи, иначе ще го направи някой друг”. За късмет ме чуха”, разказва бившият вратар.
На 13-годишна възраст Буфон най-накрая напуска родния Карара, за да се премести в Парма. Още при напускането си той е залят от неговите приятели с благопожелания. Момчетата се надяват чрез Джиджи да се доберат до екипи, шорти и чорапи на Парма.
Менкони бил малко по-амбициран. Той бил убеден още тогава, че неговият възпитаник Буфон ще носи екипа на националния отбор и го помолил да му подари екип, когато това стане. Джиджи дал думата си на Менкони, въпреки че тогава смятал това за абсурдно. „Скуадра адзура” изглеждала твърде далеч от Тристесе, където Буфон бил посрещнат в своя нов дом, в интерната Мария Луиджия. Това била вила в близост до „Стадио Тардини”. Била сложна среда за 13-годишния малчуган, който за първи път живял далеч от родителите си. Благодарене на характера си Буфон бързо се сприятелява със съквартирантите си: с Андреа Талипетра, Стив Баланти и Антонио Вентурини, който напуска след само два месеца, защото семейството му липсва. „В началото и аз не бях щастлив. Думата „интернат” не предизвиква точно позитивни чувства. Но с времето се научих да я обичам”, признава Буфон. Джиджи бил преди всичко зает с това да се утвърди на футболния терен. Той работил усилено, но правил и лекомислени грешки. В своята младежка наивност Джиджи мислел, че може да впечатли всеки, но неговите грешки не оставали незабелязани. След груба такава на тренировка ръководителят на юношеската школа на Парма Фабрицио Ларини се накарал на Джиджи: „Опитай се да се промениш, иначе си отиваш вкъщи”. За Джиджи това било изненадващо, но предупреждението имало желания ефект. Буфон заиграл по-сериозно, а един месец по-късно хваща дори три дузпи във финала на юношески турнир. Бил специален момент в неговата младежка кариера и всички треньори трябвало за в бъдеще да му се доверяват.
Твърде скоро идва и международно признание. През май 1993 година той помага на Италия да достигне финал на европейското първенство до 16 години в Турция. Превърналият се в Принца на Рим, Франческо Тоти, играе тогава в нападение, но с 18 месеца по-младият Буфон му открадва шоуто. На четвъртфиналите той парира две дузпи срещу Испания, а на полуфинала срещу Чехославакия спасява дори три удара от бялата точка. На същия ден 16-годишната тенисистка Мария Франческа Бетиволио достига четвъртфиналите на Откритото първенство на Италия. На следващата сутрин нацията има два нови спортни героя „Бентиволио и Буфон – Италия ви аплодира!” е на челната страница на Gazzetta dello Sport. От този ден вече всеки знае името на Буфон. След завръщането си в Рим Буфон взима с няколко съотборници влак за Парма, всички са горди с тренировъчните анцузи на националния отбор. Няколко тийнейджъра виждат юношеските национали. „Прочетох във вестника от Европейското до 16 години. Вратарят трябва да е добър. Как беше неговото име? Буфон?”, пита един от тях. „Това съм аз”, извиква Буфон с въодушевление. „Почувствах гордост, но и това, че нещо се променя, че започва нова глава в моя живот”, пише Буфон по-късно в книгата си.
И въпреки това Джиджи иска да продължи да бъде онзи Джиджи, който пътува винаги, когато може, до тима в родния си Карара. Буфон шофирал дори сам за гостуванията на клуба на сърцето си. Не защото бил фен, Буфон бил ултрас, член на групата Ultra Indian Trips. Джиджи имал дори свой банер. Неговите ръкавици били извезани с инициалите на групата. Всичко това било от лошата страна на Буфон, един опит да се наслади на юношеските години въпреки жертвите, които трябвало да понесе за мечтата си в професионалния футбол. Джиджи започнал да пуши на 14 години. На път с ултрасите си дръпвал дори и джойнт. Той правел такива глупости, но никога същата грешка по два пъти. Като тийнейджър Джиджи бил отчасти безсрамен. Когато през лятото на 1995 година отива на турне с Парма в Северна Америка, това е видно, тъй като нарушава забрани на треньора Скала – една от тях била да не се ядат бързи и неполезни храни при посещението на Ниагарския водопад. „Поръчах си сладолед, толкова голям като факела на статуята на свободата. Правех точно обратното на това, което Скала казваше. Страхувах се, че ще ме прати на психолог”, спомня си Буфон. Всъщност Скала знаел, че Буфон е нормален тийнейджър, който иска да тества границите на възможностите си: „По време на престоя си в Коверчано, където следвах психология, прочетох всичко за това. Джиджи правеше понякога глупави неща, но той просто все още беше дете. За мен беше важно той да стане добър човек, да респектира треньора си, съотборниците и клуба. Бих твърдял, че той е научил тези неща от мен, но Джиджи винаги е бил добро момче с желание да се подобрява”.
Не е учудващо, че Скала вика Буфон в първия състав през ноември 1995 година, след като Лука Бучи се контузва. „Алесандро Ниста беше резервният ни вратар, той беше на полпозишън за стартовия състав срещу Милан. В понеделника на тренировка обаче Буфон беше сензационен. Всеки ден беше същото: Буфон хващаше топка след топка. В петъка се обърнах към нашия треньор на вратарите Еньо Ди Палма и му казах: „Виждаш ли това, което и аз виждам?”. Енцо отговори: „Момчето е дори още по-добро, отколкото си мислехме. Не можем обаче да го пуснем титуляр срещу Милан. Ако се провали, може би никога няма да се възстанови отново”. Аз отвърнах: „Той беше и събота невероятен, затова реших да говоря с него тази вечер”. След като видях колко е спокоен реших да го пусна от самото начало”, казва Скала. Някои съотборници на Буфон са обезпокоени, след като виждат кой трябва да спира по-късно Баджо или Уеа.
Когато родителите на Джиджи пристигат на стадиона, те все още не знаят, че техният син ще бъде титуляр. „Той не ни разказа, че ще празнува своя дебют. Не ни каза нищо. В деня преди този мач моят брат ми разказа, че има слухове, че Джиджи ще дебютира, но аз не вярвах. С неговите 17 години той все още си беше бебе. Не можех да си представя, че ще се изправи срещу такива футболни чудовища от Милан като Уеа, Малдини или Костакурта. Отидохме спокойни на стадиона да гледаме мача”, разкрива Мария.
Когато родителите разбират, че синът им е в стартовата 11-орка, са шокирани. Фулгони обаче го успокоява, че той може да играе добре и ще направи добър мач.
В съблекалнята на Парма Буфон изведнъж за първи път изпитва нервност. Неговите добри съотборници Масимо Крипа и Алесандро Мели го успокояват и му вдъхват смелост. Дори играчите на Милан отпращат топли думи към Буфон в тунела на излизане към терена. Вратарят Себастиано Роси и десният защитник Кристиан Панучи говорят добре с него, а Пауло Малдини, който също е направил своя дебют в Серия „А” на 16-годишна възраст, му се усмихва и му пожелава късмет. Буфон излиза накрая решителен на терена, готов и мотивиран за мача, дори пренавит.
На 19 ноември 1995 година за първи и единствен път не се вижда вратар на официалната снимка за мач преди среща на Парма. Причината е куриозна: Буфон не е запознат с процедурата. Той идва от Примаверата, където няма снимки на отбора преди началния удар. Още преди избора на половини на терена, Буфон тича директно към наказателното поле. На стари снимки се вижда как колегите му искат да го извикат, но е твърде късно. Буфон вече е застанал между гредите. 17-годишният дебютант на Парма прави грешка още преди началото на мача, но след това израства от първата до последната секунда, показвайки блестящи спасявания едно след друго – преди всичко срещу Баджо, Уеа и Звономир Бобан. „Джиджи излезе и извърши чудо в този ден”, спомня си Скала. Още много други чудеса следват и не напразно по-късно Буфон е наречен „Сан Джиджи”.
След като спасява дузпа на великолепния Роналдо срещу Интер през 1997 година Буфон получава от фен на Парма тениска на „Супермен”. Две години по-късно със същата тениска той празнува спечелването на Купата на Италия. Аналогията изглежда пасва. Едно момче от рядка величина и сила се развива до герой с нечовешки способности.
Когато Буфон е отписан от безброй критици след грешки за клубния и националния тим, феновете на Ювентус го подкрепят и показват преди мача срещу Удинезе голям транспарант. „Самият Супермен понякога е само Кларк Кент. Джиджи, завинаги наш супергерой”. Джиджи обаче не се чувства такъв. Въпреки славата той никога не забравя корените си и това, което неговите родители са направили за него.
„Спортът винаги е бил много важен за нас, не само заради движението. За нас това беше един път да покажем на децата как да се отнасят с другите неща. Как да се справят със загубите и болката. И Джиджи също страдаше. Той имаше като цяло много късмет, но и някои тежки загуби и лоши контузии. На Световното през 2010 година ни се обади с мобилния от неговото легло и пусна разговора на високоговорител, защото имаше такива болки в гърба, че не можеше да издържа. Спортът може да ти покаже, както живота, как да се справиш със страданието и да го преодолееш. И човек се учи така да бъде скромен. Въпреки всичко той никога не се промени. Дори след дебюта срещу Милан видяхме по-късно Джиджи, защото се качи веднага в колата, за да гледа волейболна среща на Вероника наблизо. Когато пристигнахме и ние там, получихме много комплименти: „Вашият син е невероятен!” и още такива неща. Сравняваха го с Лев Яшин, при положение, че аз дори не знае кой е това. На връщане в Парма взехме Джиджи, той беше много спокоен. Вечерта говореха по телевизията за „Бейби Буфон”, но за нас той си беше винаги същият Джиджи. В деня след това купихме няколко вестници и когато се върнахме, Джиджи беше на телефона и ни показа да бъдем тихи. Попитах го: „Защо не трябва да казваме нищо?”, а той отговори: „Аз съм директно по телевизията!” Въпреки това той никога не се промени. Характерът му е подобен на моя мъж. Той е много уравновесен човек”, обяснява Мария.
Бащата Адриано е възпитал добре Джиджи, поставил основите за това Супермен да остане здраво стъпил на земята. Докато други му казват колко необикновен е Джиджи, Адриано го описва като „съвсем подреден”. Джиджи също знае, че не е супергерой. Че не е нищо без хората, които го обграждат. Затова и не му е трудно да благодари на другите. Той помага на семейството си с пари, но дори когато се прибира вкъщи, той си е само Джиджи, малкото бебе на фамилията.
Когато през 1997 година в руския студ дебютира за Италия, той изпълнява обещанието си и е сигурен, че Алвио Менкони ще получи неговия екип. Когато преди две години се връща в Парма с Ювентус за мач от Купата на Италия, се среща с Ермес Фулгони и си говори за него за миналото и бъдещето. А когато миналата година получава още едно отличие, се обажда на Невио Скала, който споделя: „Той ми каза: „Здравей Мистър, как си? Отдавна не сме се чували, но искам просто да благодаря за това, за всичко, което направихте за мен през изминалите години”. Аз обаче не бях изненадан. Толкова е просто. Това е Джиджи Буфон”. И затова той е и ще остане №1.
По материал на Майк ДОЙЛ от Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
