-
-
Преди седмица романтиката в ниските нива на родния футбол където все още има “следи” от нея и тук-там тя “блести”, “оживя” и на страниците на Sportal.bg. Започнахме поредица от материали, посветени на най-интересните и култови личности, които все още се подвизават в аматьорските групи на България.
“Динозаври” от една стара, залязваща епоха, някои от които носят със себе си не само изчезващия чар на играта, но и безброй отличия, натрупани в най-силните им години. Днес е ред на втората част от “Легендите на Трета лига” , която отново е посветена на някои от най-известните и колоритни футболисти в Югозападната Трета лига.
Кирил Котев (ЦСКА 1948)
Едно от най-големите имена не само в Югозападната Трета лига, но и в аматьорския футбол като цяло. Продукт на школата на Вихър (Горубляне), защитникът започва кариерата си във Велбъжд (Кюстендил). За три години на стадион “Осtогово” бъдещият шампион на България записва само един мач, като сезон 2001/2002 изкарва под наем във Видима-Раковски. Младият тогава бранител разкрива потенциала си в Локомотив (Пловдив), като за три години на “Лаута” – между 2002 и 2005, записва 79 мача в елита, реализира 7 гола и записва името си със “златни” букви в историята на клуба, след като е част от състава, донесъл първа титла на “черно-белите” през пролетта на 2004-а.
Няколко месеца по-късно печели и Суперкупата на България. Следва трансфер в “Борисовата градина”, където отива заедно с още трима свои съотборници от Пловдив – Александър Тунчев, Даниел Георгиев и Георги Илиев. На “Армията” Кирил играе пет години, като веднъж става шампион (2008) и носител на Купата (2006), а на два пъти вдига Суперкупата на България (2006, 2008). За 31-кратния шампион на България бившият национал записа 87 мача и 7 гола в “А” група, преди да се завърне за кратко в Локомотив (Пловдив).
Следва един сезон в китайския Далиен Аербин и нова авантюра с черно-бялата фланелка. Началото на сезон 2013/2014 заварва Котев във Варна – на стадион “Тича”, където подписва с Черно море. Двата сезона в морската столица са последвани от трето завръщане в редиците на Пловдивското Юве. В елита на България Котев има над 320 мача и над 20 гола. За националния отбор, с който участва на Европ 2004 в Португалия, защитникът записва 13 мача и 1 гол.
Радослав Бачев (Вихрен Сандански)
Изключително опитен бранител със солидна визитка в “А” група, още един от родените в първите години на 80-те и оставили следа в родния футбол. Роденият в Симитли ляв бек се доказва първо с Пирин (Благоевград), където играе пет години – между 2000 и 2005, а след това и в съседите от Марек (Дупница). Следват пет силни години на “Тича”, като с Черно море записва мачове в турнира “Интертото” и за Купата на УЕФА. След като си стяга багажа от морската столица, носи последователно екипите на Монтана, Ботев (Пловдив), родния си Септември (Симитли) на два пъти и Академик (Свищов). В момента защитава цветовете на друг добре познат от участията му в майсторската група тим на Вихрен (Сандански).
Иван Редовски (Балкан Ботевград)
Доказаният голаджия продължава да бележи с фланелката на родния си Балкан (Ботевград), чийто играещ треньор е. Безспорно най-силните изяви на Редовски, що се отнася до броя наказани противникови мрежи, са с Балкан и Локомотив (Мездра). В “А” група 36-годишният нападател и треньор има мачове със Славия, Родопа, Спартак (Плевен) и Марек (Дупница). Общо в елита на България Редовски има близо 130 мача и 28 гола.
Светослав Петров (Сливнишки герой)
Юношата на Добруджа изненадващо реши за втори път да възобнови кариерата си, този път като играч на третодивизионния Сливнишки герой. Близо пет години след като изигра последния си двубой в професионалния футбол – също толкова изненадващо покрай множеството контузени в Ботев (Пловдив), където бе помощник на Милен Радуканов, бившият директор в Добруджа и Берое заигра в Югозападната Трета лига.
Близо 40-годишният Петров е един от играчите с най-солидна визитка в аматьорския футбол, като отстъпва единствено на Емил Гъргоров и Кирил Котев. Бившият национал е веднъж шампион на България – през 2003 с ЦСКА. И до днес Светльо продължава да бъде единственият българин, ставал първенец на Китай – през 2007-а с Чангчун Ятай, където играе под наем.
В “А” група Петров има над 200 мача и 12 гола, всичките с “армейците”. В чужбина, освен в Китай, добричлията е играл за руския Кубан (Краснодар) и азербайджанския Нефтчи (Баку). За националния отбор на България има 11 мача. След края на кариерата си е асистент на Милен Радуканов първо в ЦСКА, а след това и в Ботев (Пловдив).
Борис Кондев (Пирин Разлог)
Друг добре познат от изявите си в “А” група футболист. Роденият през 1979 година в Кюстендил нападател е бивш кадър на Добруджа, Локомотив (София), Родопа (Смолян), Пирин и Монтана, понастоящем нападател на Пирин (Разлог).
В кариерата си 38-годишният Кондев на няколко пъти опитва късмета си зад граница. Борис е носил фланелката на германските Меппен и Фортуна (Дюселдорф), полския Висла (Плоцк), норвежкия Ставангер, казахстанския Иртиш (Павлодар) и азербайджанския Туран (Товуз).
От 2013-а е част от Пирин (Разлог), чиито цветове продължава да защитава и днес, четири години по-късно.
Борислав Хазуров (Септември Симитли)
В началото на века братовчедите Костадин и Борислав Хазурови са сред най-големите таланти на родния футбол. Двамата благоевградчани са възпитаници на местния Пирин, където ги смятат за уникални перли на школата. Още ненавършили 17 години, започват да водят атаката на мъжкия отбор на “орлетата” и скоро става ясно, че грандовете ни няма да ги оставят дълго да се подвизават в родния град. Когато е на 18 години, Борислав е привлечен в Литекс и между 2003 и 2007 година играе при “оранжевите”, като за един сезон е пратен под наем и в Марек (Дупница). Кариерата му обаче не тръгва по очаквания начин и при престоя си в Града на люляците отбелязва само осем попадения в 37 мача. Скоро се връща в родния Пирин, където остава до 2009 година. Следва ново предизвикателство в “А” група, където става част от амбициозния Локомотив (Мездра).
След разпада на проекта в Северозападна България Хазуров се завръща на Югозапад и играе в “Б” група за Банско, където забива девет гола. През лятото на 2011-а подписва с кипърския Атромитос (Йероскипу), но само няколко месеца по-късно си тръгва заради неизпалтени заплати. Връща се за кратко в Бдин (Видин), преди да подпише с новака в елита Пирин (Гоце Делчев). За неврокопчани изиграва два сезона и вкарва осем попадения. През сезон 2014/15 отново рита за Банско, като за два сезона в “Б” група нанизва 15 гола. Връща се в Гоце Делчев в края на 2016-а, а от 2017 е в настоящия си тим Септември (Симитли). До момента има десет гола в Трета лига.
Емил Петров (Балкан Ботевград)
Вратарят Емил Петров е една от емблематичните личности в квартал “Овча Купел” за новия век. Стражът изкара цели 14 сезона в тима на Славия. Наистина, през по-голямата част от времето, роденият в Самоков играч бе втори избор под рамката на вратата, но все пак има близо 100 мача за “белите” през годините.
Най-силният му период в клуба е през 2011-a, когато извежда тима до финала за Купата на България срещу ЦСКА. Тогава на четвъртфинала и полуфинала спасява дузпи срещу Черноморец (Бургас) и Пирин (Благоевград), за да прати най-стария столичен клуб в мача за трофея, където обаче “белите” губят с 0:1 от “армейците”.
През лятото на 2015 година си тръгва от Славия и заиграва за Септември (София), а след това и за Пирин (Разлог). През сезон 2016/17 преминава в Локомотив (София), но след само четири мача е освободен. През тази година е част от тима на Балкан (Ботевград). За младежкия национален отбор има седем мача, предимно в квалификациите за Евро 2006.
Явор Въндев (Свобода Пещера)
Явор Въндев е смятан за един от най-талантливите млади нападатели в началото на кариерата си. Футболистът от Сливен започва футболния си път в родния град, където нанизва 11 гола още преди да навърши 20 години. Веднага е забелязан и привлечен в Локомотив (Пловдив) и още в първата си година участва в най-големия успех в историята на “смърфовете” – титлата за сезон 2003/04. Записва името си като единствения играч, разписвал се в четири поредни издания на дербито на Пловдив – срещу Ботев. Задържа се на “Лаута” до 2008 година, когато се завръща в Сливен, като през този период отбелязва 26 гола в 83 мача.
След две години край “Сините камъни” започва голямо пътуване “по света и у нас”. В родината последователно сменя Брестник, Миньор (Перник), Бдин (Видин), Хасково и на два пъти Калиакра, а в чужбина рита за Клуб Валенсия и Ню Радиънт на Малдивите и Лапта Тюрк Бирлий от Северен Кипър. През тази година се присъединява към Свобода (Пещера), където е играещ помощник-треньор на друга легенда на Локо – Георги Мечечиев. Само преди няколко дни пък показа, че все още не е за изхвърляне като футболист и наниза хеттрик на един от кандидатите за професионалния ни футбол – Вихрен (Сандански).
SPORTAL
